КАРЪЛ: (със сдържана усмивка.) Здравейте!…
(Харолд кимва студено.)
БРИНДСЛИ: Така, нека ти взема шлифера, Харолд.
(Харолд носи стегнат, моден сив костюм и блестяща ягодова риза.)
ХАРОЛД: (сваля шлифера и го подава на Бриндсли.) Внимавай, направо е подгизнал.
(Бриндсли ловко хвърля шлифера върху купата на масата.)
ПОЛКОВНИКЪТ: Предполагам, че нямате никакви свещи, нали?
ХАРОЛД: Можете ли да повярвате, полковник, че наистина нямам? Колко съм глупав!
(Бриндсли прекосява стаята и духва запалката на полковника точно когато Харолд започва да оглежда стаята.)
ПОЛКОВНИКЪТ: Какво правите, по дяволите?
БРИНДСЛИ: Пазя ви фитила, полковник. Може да ви потрябва за по-късно, а пък се изхабява бързо.
(Полковникът го гледа подозрително. Бриндсли бързо се отдръпва, взема шлифера и го мята върху десния край на канапето, за да скрие колкото може повече.)
ХАРОЛД: Всичко е наред. Аз имам кибрит.
КАРЪЛ: (разтревожена.) Кибрит!
ХАРОЛД: Ето го! Надявам се, че съм хванал клечката от правилния край. (Запалва една клечка.)
(Бриндсли веднага я духва изотзад, после бързо отива да скрие купата под масата и хвърля покривката върху останалата част от канапето. Г-ца Фърнивъл седи спокойно между двете покривки, без да знае това.)
Ей, какво беше това?
БРИНДСЛИ: (дърдори.) Течение. Нито една клечка не остава запалена в тази стая. Невъзможно е. Теченията се пресичат, завихрят се, нали знаеш… В старите къщи направо е пълно с тях. И в тази къща теченията са почти постоянно явление.
ХАРОЛД: (объркан.) Не те разбирам. (Запалва друга клечка.)
(Бриндсли отново я духва, когато Харолд се опитва да седна на стола отпред вляво, но този път го виждат.)
Какво ти става?
БРИНДСЛИ: Нищо!
ХАРОЛД: Да не би да криеш тук някакъв труп или нещо подобно?
БРИНДСЛИ: НЕ! (Започва да се смее с маниакалния си смях.)
ХАРОЛД: Тогава,… пил ли си?
БРИНДСЛИ: Не. Разбира се, че не.
(Харолд запалва друга клечка, Бриндсли я загася. Всички тези паления и гасенета, естествено, са съпроводени от резки и отчетливи промени в светлината.)
ХАРОЛД: (разгневен.) Гледай сега! Какво ти става?
БРИНДСЛИ: (осенен.) Опасно е!
ХАРОЛД: Какво?
БРИНДСЛИ: (импровизира като обезумял.) Опасно е! Много е опасно!… Може да измрем! Открит огън! С открит огън могат да се случат много неприятни злополуки!
ХАРОЛД: Изобщо не те разбирам — какво ти става?
(Бриндсли сграбчва смутения Харолд и го избутва до масата в центъра.)
БРИНДСЛИ: Ей сега се сетих! Винаги предупреждават за това. В старите къщи бушоните и газовия вентил са на едно табло. И тук са така!
ПОЛКОВНИКЪТ: И какво от това?
