Черна комедия (Фарс в едно действие)

(Бриндсли стига до горния край на стълбите, отваря вратата на спалнята и после я затваря след тях.)

БРИНДСЛИ: Какво ще правим?

КАРЪЛ: (зад вратата.) Не знам!

БРИНДСЛИ: (зад вратата.) Мисли!

КАРЪЛ: Ама…

БРИНДСЛИ: Мисли!

ПОЛКОВНИКЪТ: Това момче смахнато ли е или какво?

ХАРОЛД: Смахнато? Той е абсолютна кукличка.

ПОЛКОВНИКЪТ: Какво е той?

ХАРОЛД: Пиленце. От години го познавам, откакто се нанесе тук. И мога да ви кажа, че почти нямаме тайни един от друг.

ПОЛКОВНИКЪТ: (студено.) Наистина ли?

ХАРОЛД: Да, наистина. Той е много голям сладур.

(Бриндсли и Каръл се появяват иззад вратата на спалнята.)

БРИНДСЛИ: Ще трябва да върнем всички мебели на Харолд в стаята му.

КАРЪЛ: Сега ли?!

БРИНДСЛИ: Ще се наложи. Не мога да отида за фенер, докато не го направим.

КАРЪЛ: Не можем!

БРИНДСЛИ: Трябва. Той ще побеснее, ако разбере какво сме направили.

ХАРОЛД: Хайде де, Фърни, не мъчи. Кой?… Кой ще идва?

Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ: Ще ти подскажа. Някой с много пари.

ХАРОЛД: Пари?… Чакай да помисля.

ПОЛКОВНИКЪТ: (провиква се.) Каръл!

КАРЪЛ: Чакай, а не може ли да му кажем, че сме се пошегували?

БРИНДСЛИ: Не го познаваш. Не може да понася дори някой да се докосне до съкровищата му. Те са му като деца. Той почиства всичко по два пъти на ден с четка за прах от лебедов пух. Всичко ще провали. Искаш ли да ме нарече крадец пред баща ти?

КАРЪЛ: Не, разбира се!

БРИНДСЛИ: Е, да, ама той ще го направи. Направо изпада в истерия. Виждал съм го.

ПОЛКОВНИКЪТ: (благо.) Бриндсли!

КАРЪЛ: Добре, но как, по дяволите, да го направим?

ХАРОЛД: Няма да стане. Горе не се чува.

БРИНДСЛИ: (сваля си сакото.) Виж сега, ти задръж крепостта. Поднеси им напитки, поддържай духа. Всичко останало остави на мен. Ще се пробвам в тъмното да върна всичко обратно.

КАРЪЛ: Няма да стане.

БРИНДСЛИ: Трябва да стане!

ПОЛКОВНИКЪТ: (изревава.) Бриндсли!!!

БРИНДСЛИ: (втурва се към вратата.) Идвам, господине… (С преправено спокойствие.) Само да събера малко празни бутилки, за да ги върна в кръчмата.

ПОЛКОВНИКЪТ: Говорете, каквото си щете. Това момче е смахнато.

БРИНДСЛИ: (на Каръл, нежно.) Разчитай на мен, мила.

(Целуват се.)

ПОЛКОВНИКЪТ: Милър, бегом марш!.

БРИНДСЛИ: Аз! Тъй вярно! Слушам!

(Той побягва навън, но в устрема си стъпва накриво и се търкулва надолу по цялото стълбище.)

Поемам, господин полковник! Подкрепленията идват обезателно.

ПОЛКОВНИКЪТ: Добре, момче! Действай по-бързо.