(Междувременно Бриндсли осъзнава, че е изгубил абажура на лампата. Започва да го търси на колене.)
ХАРОЛД: Дърта рижава кучка — тя ще ми говори на мен за керамика. Ооох!!! (Разтриса се от възмущение при спомена за случката.)
Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ: Вие интересувате ли се от порцелан, полковник?
ПОЛКОВНИКЪТ: Госпожо, опасявам се, че не разбирам много от това. Харесвам някои такива китайски неща — много красиви цветове имат, като онази статуетка, която видях тук още като влязох — много е нежна.
ХАРОЛД: Каква статуетка, полковник?
ПОЛКОВНИКЪТ: Онази на табуретката, господине. Много изящна.
ХАРОЛД: Не знаех, че Брин има китайски порцелан. Каква точно е статуетката?
(Бриндсли замръзва.)
КАРЪЛ: (отчаяно.) Е, сега вече всички имаме питиета, така че предлагам да вдигнем официалния тост на татковия полк. Всички да вдигнат чаши! „За добрия стар 25-ти Кавалерийски полк! Да живеят британците, смърт на туземците!“
Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ: Ще пия за това!
ХАРОЛД: Да живее 25-ти Кавалерийски!
(Бриндсли бързо намира статуетката на Буда, премества я от табуретката на масата, след което взема шлифера на Харолд от канапето и увива в него статуетката, като я оставя на масата.)
ПОЛКОВНИКЪТ: Благодаря ти, Бухтичке. Трогна ме. Наистина се разчувствах… (Отпива от питието си.) По дяволите, това е джин!
ХАРОЛД: Аз пък имам лимонада!
Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ: О! Ужас!… Това май е алкохол, предполагам!… О, колко неприятно!…
(Използва възможността и удря една голяма глътка уиски.)
ХАРОЛД: (на г-ца Фърнивъл.) Ето, любов моя, дай да си ги разменим. Не, ти поиска лимонада, а аз — джин. Полковник…
ПОЛКОВНИКЪТ: Ето ви го.
(Те си разменят питиетата. Бриндсли продължава да търси абажура като луд.)
ХАРОЛД: Заповядай, Фърни.
(Полковникът й подава джина с лимон. Тя го взима, вместо битер лимона от Харолд. Харолд взема уискито.)
Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ: Благодаря ви.
ХАРОЛД: Е, да опитаме отново. До дъно!
ПОЛКОВНИКЪТ: Тъй вярно.
(Пият. Бриндсли победоносно намира абажура. За нещастие, точно в този момент Полковникът гневно изплюва лимонадата си върху него, докато той пълзи на колене.)
Вижте какво — това не се издържа! (Той измъква запалката си от джоба и бясно се опитва да я запали.)
КАРЪЛ: Татко, моля те!
ПОЛКОВНИКЪТ: Не ми пука, Бухтичке! Ако ще гърмим, да гърмим! Това е нелепо… (Думите му гаснат с появяването на пламъка, той открива Бриндсли, който клечи в краката му, омотан в кабела на лампата.) По дяволите, вие какво правите тук?
БРИНДСЛИ: (духва запалката му.) Не бъдете безразсъден, полковник! Правило номер едно на всеки офицер не е ли: „Не излагай хората си на ненужна опасност“? (Той бързо се измъква към масата отпред, вдясно, все още на колене.)
ПОЛКОВНИКЪТ: Не нахалствайте! Къде е фенерчето?
БРИНДСЛИ: Ъ-ъ-ъ… Кръчмата беше затворена.
ХАРОЛД: Ти през това време не си ходил до кръчмата, нали? Няма как да си успял.
БРИНДСЛИ: Естествено, че ходих…
Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ: Но тя е на пет преки оттук, г-н Милър.
БРИНДСЛИ: Като те подгони нуждата, порастват ти криле, г-це Фърнивъл. Каквото и да означава това. (Бързо вдига масата и изчезва от стаята с нея и с лампата на части.)
