Черна комедия (Фарс в едно действие)

мъката на днешния ден! Просто, но не и простовато! Искрено, но не и наивно! А венецът на всичко това е неговата морална сила. За колко модерни творби може да се каже същото, хора?

КАРЪЛ: Ами, всъщност, за никоя. Наистина, за нито една.

ШУПАНЗИГ: Надявам се, че не ви поучавам. Това си ми е слабост.

КАРЪЛ: Мили Боже, в никакъв случай! Мога да слушам цяла вечер. Толкова е абсолютно дълбоко!

ХАРОЛД: Трябва да призная, че наистина дава материал за мислене.

ПОЛКОВНИКЪТ: Аз самият нищо не разбирам от тези неща, господине, но за мен е чест да ви слушам.

(Той тръгва към дъното в търсене на канапето, опитвайки се внимателно да седне във въздуха, след това се придвижва в полу-седнало положение, опитвайки се да го намери със задника си. В това време Бриндсли се появява от ателието, затваря завесите зад себе си и опипва пътя си към ъгъла на авансцената, където е табуретката. Премества я назад с надеждата тя да изпълни ролята на липсващото канапе. Точно като я оставя на пода, странстващият Полковник сяда на нея, затискайки ръката на Бриндсли. По време на следващия диалог Бриндсли неистово се опитва да се освободи.)

ХАРОЛД: Искате да кажете, че можете да видите всичко това в едно парче метал?

ШУПАНЗИГ: В малко парче метал, което е най-важното. Това е чудо на концентрацията и сбития изказ! Ако искате моето мнение, това момче е гений. Истински майстор на миниатюрата. Дори и в кибритена кутийка, той може да изкаже всичко, което поиска — черната девича непорочност на Шартърската катедрала и белия хорал на Акропола. Wunderbar!

КАРЪЛ: О, много суперско!

ШУПАНЗИГ: Трябва да искате огромна сума за такава творба, г-н Милър. Вашите работи трябва да са много, много скъпи! Тази например, колко струва?

БРИНДСЛИ: Петдесет.

КАРЪЛ: Петстотин и петдесет.

ШУПАНЗИГ: Ah so! Много евтино.

ХАРОЛД: Евтино!?

КАРЪЛ: Така е, г-н Гориндж. Ами тогава… ще я вземете ли?

ШУПАНЗИГ: Аз ли?

БРИНДСЛИ: Скъпа… не насилваш ли малко нещата? Може би искате да видите и останалите ми произведения.

ШУПАНЗИГ: Уви, нямам повече време. Може и да е приятно да се помотая още малко, на, уви, трябва да работя… Освен това, както още Моисей е открил, достатъчно е само да зърнеш млякото и меда. Не е необходимо да ги излапаш!

БРИНДСЛИ: Е…

ПОЛКОВНИКЪТ: Е…

ХАРОЛД: Е…

КАРЪЛ: Е… Все пак, харесвате ли я?

ШУПАНЗИГ: Много.

ПОЛКОВНИКЪТ: (Става. Бриндсли най-после е свободен.) За петстотин и петдесет?

ШУПАНЗИГ: Разбира се… Стига да ги имах!

ХАРОЛД: Според неделното издание на в. „Мирър“ богатството ви се изчислява на седемнайсет милиона паунда.

ШУПАНЗИГ: Всеизвестно е, че неделните вестници са зле информирани. Според банковата ми сметка, спестяванията ми са 100 паунда, 8 шилинга и четири пенса.

ХАРОЛД: Да не би да искате да кажете, че сте фалирал?

ШУПАНЗИГ: Не. Искам да кажа, че никога не съм имал повече.

ПОЛКОВНИКЪТ: Вижте сега, господине, знам, че милионерите обикновено са ексцентрични, но това е малко досадно.

КАРЪЛ: Татко, шшшт!

ШУПАНЗИГ: Милионерите? Вие за кого ме мислите?

ПОЛКОВНИКЪТ: По дяволите, човече! Вие сам трябва знаете кой сте!

КАРЪЛ: Г-н Бамбергер, шегувате ли се с нас?

ШУПАНЗИГ: Извинявайте. Аз не се казвам така.

БРИНДСЛИ: Така ли?

ШУПАНЗИГ: Не. Името ми е Шупанзиг. Франц Шупанзиг. Роден във Ваймар през 1905- та. Завършил философия в Хайделберг през 1934-та. Емигрирал в тази страна през 1938-ма. Оттогава на постоянен трудов договор към „Електроснабдяване“ — Лондон!