— „Бо-Риваж“ — каза мама.
Татко се съгласи, каза, че щял да пише, за да провери останали ли са стаи.
— Няма нужда, скъпи — каза мама, — всичко е готово. Ние ще бъдем в стая номер 29, с изглед към морето и баня.
След това мама помоли татко да постои мирно, защото искала да провери дали пуловерът, който плете, ще му бъде добре на дължина. Май нощите в Бретан били хладнички.
Бащата на Никола взе своето решение, оставаше само да се прибере къщата, да се покрият мебелите с калъфи, да се навият килимите, да се откачат завесите, да се приготвят багажите и на всяка цена да се вземат твърдо сварените яйца и бананите за закуската във влака.
Пътуването мина добре, макар майката на Никола да изслуша някои упреци, задето беше прибрала солта за твърдо сварените яйца в кафявия куфар. Въпросният куфар пътуваше във фургона. Но — ето и Бен-ле- Мер, и хотел „Бо-Риваж“. Плажът е тук, настъпва началото на почивката …
МНОГО Е ЩУРО НА ПЛАЖА
На плажа е много весело. Вече имам сума ти приятели: Блез, Фрюктьо, Мамер (той обаче е много тъп). Освен това — Иреней, Фабрис, Ком и Ив, който не е на почивка тук, ами е местен жител. Играем заедно, караме се, после не си говорим и е адски щуро.
— Хайде иди сега да си поиграеш с другите деца — каза ми татко тази сутрин. — Аз малко ще дремна и ще се попека.
После започна да се маже навсякъде с плажно масло, кикотеше се и разправяше: „Ей, като се сетя за моите хора в службата!“
Ние започнахме да си играем с топката на Иреней.
— Я идете малко по нататък — каза татко, който тъкмо беше престанал да се маже, и бам — топката го удари по главата.
Това вече никак не се хареса на татко. Той много се ядоса и здравата ритна топната, която падна в морето — далеч, далеч. Страхотен шут. „Тъй де, ама ха“ — рече татко. Иреней се затича нанякъде и се върна с татко си. Таткото на Иреней е як и дебел и никак не изглеждаше доволен.
— Тон е! — каза Иреней и посочи татко с пръст.
— Вие ли хвърлихте топката на детето във водата? — обърна се таткото на Иреней към моя татко.
— Ами да — отвърна татко на таткото на Иреней, — перкаха ме по лицето с нея.
— Децата идват на плажа да се забавляват — каза таткото на Иреней, — като не ви е приятно, стойте си в къщи. Сега за сега обаче топката трябва да бъде прибрана.
— Не му обръщай внимание — каза мама на татко.
Татко обаче предпочете да му обърне внимание.
— Хубаво де, хубаво — рече той. — Ще отида да я прибера, тая топка.
— Аха — каза таткото на Иреней, — и аз на ваше място бих постъпил така.
На татко му отне доста време, докато настигне топката, понеже вятърът я беше отнесъл далеч. Като върна топката на Иреней, татко изглеждаше много уморен и ни каза:
— Вижте, деца, искам да си почина спокойно. Защо не си поиграете на нещо друго, вместо да си подхвърляте тази топка?
— Е хубаво де, на какво например, а? — попита Мамер. Ей, много е тъп!
— Че отде да знам — отвърна татко — копайте, да речем дупки, много е приятно да се правят дупки в пясъка.
На нас ни се стори, че това е страхотна идея и се заловихме за лопатките. В това време татко понечи да се намаже отново, обаче не можа, защото маслото в шишето се беше свършило.
— Ще отида да купя ново от павилиона — рече татко, а мама го попита не може ли да поседи малко спокойно.
Започнахме да копаем дупка. Страхотна дупка — голяма и дълбока. Когато татко се върна с шишето, аз го извиках и му казах:
— Татко, видя ли каква дупка, сме изкопали?
— Много е хубава, моето момче — каза татко и се опита да отпуши плажното масло със зъби.
После дойде един чичко с бяла фуражка и попита кой ни е разрешил да копаем такива дупки по плажа.
— Ей той! — казаха моите приятели и посочиха татко.
Аз бях много горд, понеже смятах, че чичкото с фуражката ще похвали татко, обаче той не остана доволен.
— А бе вие нещо да не сте луд, та съветвате децата да правят такива неща? — попита чичкото.
Татко все се опитваше да отпуши плажното масло и каза:
— Защо, какво?
Тогава чичкото с фуражката се развика, че как можело да има такива безотговорни хора, че човек може да си счупи крака, като падне в тази дупка, че като дойде приливът, хората, дето не могат да плуват, като нищо ще се издавят в нея, че пясъкът може да се срине и някой от нас да остане в дупката, че в тая дупка могат да се случат сума ти ужасни неща и тя трябва на всяка цена да бъде запълнена.
— Хубаво — рече татко, — деца, запълнете дупката.
Само че приятелите не искаха да запълнят дупката.
— То дупките е весело да ги копаеш, обаче е тъпо да ги зариваш — каза Ком.
— Хайде да се изкъпем! — рече Фабрис.
И всички те изтичаха към морето. Аз останах, понеже ми се видя, че татко е притеснен.
— Ей, деца! Деца! — викна татко, обаче чичкото с фуражката каза:
— Оставете децата на мира и запълнете незабавно тази дупка!
След това си тръгна.
Татко въздъхна дълбоко и ми помогна да запълним дупката. Имахме една единствена малка лопатка, та загубихме доста време, а тъкмо когато свършихме, мама каза, че е време да се прибираме да обядваме в хотела и трябва да побързаме, защото, ако закъснеем, няма да ни обслужат.
— Прибери си нещата, лопатката и кофичката и да вървим — каза ми мама.
Аз си събрах нещата, но не можех да си намеря кофичката.
— Нищо, да се прибираме — каза татко. Аз обаче се разплаках.
Беше много щура кофичка, с жълти и червени шарки, с нея ставаха страхотни кръгли кули от пясък.
— Спокойно — каза татко, — къде си беше сложил кофичката?
Аз казах, че може да е на дъното на дупката, дето току-що я бяхме запълнили. Татко ме изгледа, сякаш възнамеряваше да ме напляска, аз се разплаках още по-силно и той се съгласи да ми потърси кофичката, само и само мир да има. Моят татко е най-добрият татко! Понеже пак имахме само една лопатка за двамата, аз не можех да помогна на татко и го гледах как работи. Внезапно обаче зад нас се чу един дебел глас:
— А бе вие майтап ли си правите с мен?
Татко извика, обърнахме се и видяхме чичкото с бялата фуражка.
— Доколкото си спомням, ви забраних да ровите дупки — каза чичкото.
Татко му обясни, че търси кофичката ми. Чичкото рече, че щом е тъй, може, само да запълним после дупката. И остана, за да наблюдава татко.
— Слушай — обърна се мама към татко, — аз ще се прибера в хотела заедно с Никола. Като намериш кофичката, ела и ти.
И си тръгнахме.
Татко дойде в хотела много късно, беше уморен, не му се идеше и отиде да си легне. Не успял да намери кофичката, ама няма страшно — открих, че съм я оставил в стаята. Следобед се наложи да викаме доктор, понеже татко беше изгорял. Докторът каза на татко да не става два дена от леглото.
— Как може човек да се излага така на слънцето, без да се намаже — рече докторът.
— Ех — каза татко, — като се сетя за моите хора в службата!
Само че го каза, без да се кикоти.
Предния ден на плажа се появи нов учител по гимнастика и всички родители побързаха да запишат
