Жалко, дето не можахме да продължим — това шахът бил много щура игра! Като се оправи времето, ще отидем да поиграем шах на запустелия двор.
Има си хас, такава игра не може да се играе в стая — чиджих, чиджих, бум, бум!
КЛОТЕР Е С ОЧИЛА!
Когато Клотер пристигна в училище тази сутрин, всички много се изненадахме, понеже имаше очила. Клотер е много свястно приятелче и е най-слабият ученик в класа. Май поради тази причина му били сложили очилата.
— Докторът каза на родителите ми, че може да съм толкова слаб, понеже не виждам добре в училище — обясни Клотер. — Отидохме в очиларския магазин, чичкото там ми прегледа очите с една машина, от-44оято не боли, накара ме да прочета сума ти букви, които нищо не значеха, даде ми очила и сега — бам! — вече няма да бъда последен в класа.
Мен този номер с очилата малко ме усъмни, щото Клотер обикновено наистина не вижда в клас — той винаги спи. Може пък очилата да му попречат да заспива. И вярно, че първенецът на класа е Анян, а само той носи очила — всъщност затова не можем да го удряме толкова често, колкото ни се иска.
Анян много се притесни, като видя, че Клотер е с очила. Анян е любимец на учителката и все се страхува някой да не го надмине. Ние много се зарадвахме, че сега вече Клотер ще бъде първенец на класа, защото Клотер е приятелче.
— Видя ли ми очилата? — обърна се Клотер към Анян. — Сега аз ще бъда първенец по всички предмети, учителката мен ще праща да вземам картите и да бърша дъската! Тра-ла-ла!
— Няма пък! Няма пък! — каза Анян. — Аз съм си първенец! А ти откъде-накъде ще идваш в училище с очила!
— Ще си идвам, и още как! — каза Клотер. — Няма пък само ти да бъдеш гадният натегач в тоя клас! Тра-ла-ла!
— Пък аз — рече Рюфюс — ще помоля татко да ми купи очила и също ще стана отличник!
— Всички ще помолим татковците си да ни купят очила — извика Жофроа. — Всички ще бъдем отличници и натегачи!
Тогава стана жестоко, Анян се развика, ревна да плаче, каза, че не е честно, че нямаме право да бъдем отличници, че ще се оплаче, че никой не го обича, че е много нещастен и ще се самоубие, и тогава тичешком пристигна Бульона. Бульона е нашият възпитател, някой път ще ви разкажа защо сме го кръстили така.
— Какво става тук? — извика Бульона, — Анян!
Защо сте се разплакали сега? Погледнете ме в очите и ми отговорете!
— Те искат да си сложат очила! — каза Анян, като хълцукна няколко пъти.
Бульона погледна Анян, погледна нас, потърка си устата с ръка и каза:
— Я всички да ме погледнете в очите! Няма да се мъча да разнищвам вашите щуротии: искам само да ви кажа, че ако още един път ви чуя, ще се наказваме! Анян, идете да изпиете една мата вола, без да дишате, останалите да внимават!
И той си замина заедно с Анян, конто продължаваше да хълцука.
— Ей — казах аз на Клотер, — ще ни услужваш ли с очилата си, като излизаме да ни изпитват?
— Аха, и за контролните също! — каза Мексан.
— За контролните ще ми трябват — каза Клотер, — понеже, ако не получа отличен, татко ще разбере, че съм бил без очилата и ще ми се кара, защото не обича да си раздавам нещата; иначе за изпитванията става.
Клотер е истински приятел н аз го помолих да ми даде за малко очилата да опитам. Хич не ми е ясно как Клотер ще избие отлични оценки — с тия очила всичко се вижда накриво, като си погледнеш краката, все едно, че са ти под брадичката. После предадох очилата на Жофроа, той ги даде на Рюфюс, оттам минаха у Жоашен, у Мексан и у Йодес, който ни скапа от смях, понеже се направи на кривоглед. След това искаше да ги вземе Алсест, обаче тук нещата се объркаха.
— Без тебе — каза Клотер. — На тебе ръцете ти са целите в масло от филиите и ще ми цаапаш очилата. За какво ми са очила, ако няма да виждам през тях? Знаеш ли колко трудно се бършат, пък и татко няма да ме пусне да гледам телевизия, ако пак остана последен в класа, понеже някакъв си глупак ми изплескал очилата с мазните си ръчища!
Клотер отново си сложи очилата, обаче Алсест не беше никак доволен.
— Ами аз мога ли да ти фрасна един с тия мазни ръчища? — полита той Клотер.
— Не можеш да ме удряш — каза Клотер. — Аз съм с очила. Тра-ла-ла!
— Хубаво де — каза Алсест, — свали си очилата!
— Я, няма — рече Клотер.
— Ей, тия отличници, бе — каза Алсест, — всичките са една стока! Пъзльовци!
— Аз ли съм пъзльо? — викна Клотер.
— Пъзльо си, ами, нали носиш очила! — викна Алсест.
— Ей сега ще видим кой е пъзльо! — извика Клотер и си свали очилата.
Двамата бяха побеснели, обаче не можаха да се сбият, защото дотърча Бульона.
— Какво има пак? — попита той.
— Той не иска да си сложа очила! — извика Алсест.
— А той иска да намазни моите! — извика Клотер.
Бульона си сложи ръцете на бузите и започна да ги дърпа, а той като прави така, работата става сериозна.
— Слушайте, вие двамата, я ме погледнете в очите! — каза Бульона — Не знам какво пак сте измислили, обаче да не съм чул повече думата „очила“! А за утре ще ми спретнете във всички времена на изявителното наклонение глагола: „Не бива да говоря нелепости през междучасието и да създавам безредие, принуждавайки господин възпитателя да се намесва“.
След това той би звънеца за началото на часа.
Като се строихме, Клотер каза на Алсест, че ако си изтрие ръцете, ще му даде да си сложи очилата. Клотер си е приятелче, това е.
В часа — имахме география — Клотер предаде очилата си на Алсест, който хубаво си изтри ръцете о куртката. Алсест си ги сложи и извади много лош късмет, понеже тъкмо тогава учителката застана пред него.
— Престанете да се правите на палячо, Алсест! — извика учителката. — и недейте да си кривите очите! Ако нещо ви стресне, ще си останете кривоглед! А сега — вън!
Алсест излезе с очилата, за малко да се блъсне във вратата. После учителката извика Клотер на дъската.
И, разбира се, без очилата нито не излезе: писа му двойка.
ДОКТОРИТЕ
Когато влязох тази сутрин в училищния двор, към мен се приближи Жофроа, изглеждаше много омърлушен. Каза ми, че според приказките на големите щели да идват доктори и да ни флуорографират. След това надойдоха и другите приятели.
— Това са майтапи — рече Рюфюс. — Големите все така се майтапят.
— Какви, майтапи? — попита Жоашен.
— Дето уж тая сутрин щели дн идват доктори да ни ваксинират — отвърна Рюфюс.
— Според тебе не е ли вярно? — обади се разтревожено Жоашен.
— Кое да е вярно? — попита Мексан.
— Дето щели да идват доктори да ни оперират — отвърна Жоашен.
— Че аз не ща! — извика Мексан.
— Какво не щеш? — попита Йодес.
— Не ща да ми режат апендикса — отвърна Мексан.
