стая. Ние имаме мисия и няма да се провалим. Ще я изпълним, без значение какво ще се случи. Има ли някакви въпроси?
Никой не вдигна ръка.
— Все още е ловен сезон — продължи Ръстман. — Така, че никой няма да обърне особено внимание на стрелбите ни… дори да усилим огневата мощ с нашите полувоенни съучастници. Всъщност някои от изстрелите могат да се окажат полезно прикритие на собствените ни действия — добави той с бегла усмивка. — Установили сме пет първоначални маршрута за оттегляне — продължи той, като ги посочи с пет бързи движения с показалката. — Така ще имате достъп до скритите запаси, които също ще оставим по местата. Общо сто килограма семтекс и дванадесет експлозива, разположени в тила на интервали от двадесет и два метра, охраняващи всеки един от маршрутите за оттегляне. Експлозивите са снабдени с устройства за дистанционно задействане от личните ви радиопредаватели. На лицевата им страна ясно е маркиран стандартният обсег на действие. Просто трябва да сте сигурни, че радиопредавателят ви е наред, преди да го задействате. Офицерът отново разтегли широко устните си в усмивка.
Членовете на екипа продължаваха да се хранят с привидно безразличие. Те знаеха всичко за маршрутите на оттегляне. Монтирането на устройствата и маркирането на местата им беше отнело цели две седмици. Знаеха наизуст зонитеубийци. Нямаше проблем.
— Вашата мишена… — продължи Ръстман и със задоволство забеляза, че всички моментално спряха да се хранят и съсредоточено се заслушаха. — Вашата мишена са пет специални агенти от Агенцията за охрана на околната среда.
Ръстман спря за миг, за да може думите му да бъдат осмислени.
— Поради причини, които не са важни за вас и за вашата мисия, тези агенти представляват огромна заплаха за военната ни индустрия. Тяхната смърт и след това изобличаването на действията им в медиите ще повиши репутацията на един много влиятелен човек. Човек, който няма да пожертва военната сила на нашата нация заради оцеляването на няколко редки животински видове.
Надявахме се да получим личните им досиета и да ви ги предоставим днес, но кратките срокове ни възпрепятстваха. Затова главен сержант Уинтърсоул устно ще ви опише тези агенти, които ще успеете да разпознаете и едновременно с това да изолирате като диверсионни мишени. Досиетата — които ще включват и снимки — ще ви бъдат предадени със съобщение за точното място, където ще осъществите контакта с тези агенти и ще ги унищожите. Обаче още сега мога да ви кажа, че никой от тях няма военен опит и не се очаква да бъдат въоръжени с друго освен със зачислените им служебни оръжия, 10- милиметрови полуавтоматични пистолети „Смит и Уесън“ с пълнител за дванадесет патрона. Като всички федерални агенти, те са обучени да стрелят в тялото, което е значително предимство за вас, тъй като новите ви бронежилетки лесно ще спрат 10-милиметрови дебалансирани островърхи куршуми.
В допълнение към изключително модерните ви оръжия и огнева мощ — продължи Ръстман — вие ще бъдете екипирани с последните модели на устройствата за нощно виждане, които използват фазова решетка от инфрачервени и ултравиолетови детектори. Екранът усилва цвета на излъчващите топлина обекти и възможностите на старите зелени едноцветни визьори са подобрени… особено от гледна точка за малки предмети, които са на разстояние или се движат. В началото ефектът може да бъде дезориентиращ, особено ако сте употребявали старите уреди, така че няколко часа преди това ще трябва да ги използвате, за да свикнете. Но както ще забележите, печелите съществено тактическо предимство. С други думи — заключи запасният офицер, — вашите противници нямат шанс.
Ръстман забеляза, че всички — с изключение на Уинтърсоул, който остана с безизразно лице — кимнаха и леко се усмихнаха. Никакви широки усмивки. Никакви поздравления и весели коментари. Само мълчание, професионализъм. Превъзходството в предстоящата операция бе напълно в тяхна полза.
Това се харесваше на подполковник Джон Ръстман.
— В 9,00 тази сутрин, местно карибско време, сто хиляди долара бяха прехвърлени във всяка от посочените от вас сметки в банката „Гранд Бахама“. При завършване на тази мисия, допълнително двеста хиляди долара ще бъдат прибавени към всяка сметка.
Има възможност и всеки от вас да спечели допълнително петдесет хиляди долара — Ръстман спря, за да подсили ефекта, — в случай че една женаагент, която се очаква да бъде зачислена към техния екип, бъде заловена жива и бъде използвана за нашата диверсионна задача. Главен сержант Уинтърсоул ще ви обясни това по-късно.
Хм, и още нещо — каза Ръстман. — Вероятно е да има доносник, който да работи извън обсега на операцията, с цел събиране на информация. При необичайна ситуация може да се наложи информаторът да осъществи контакт с някого от вас. Паролата ще бъде „дива патица“, повторена два пъти. Всички ли разбраха?
И седемте глави кимнаха в потвърждение.
— Ако всичко върви по план, а то ще е така, защото няма да направим грешка — наблегна Ръстман с твърд и уверен глас, — това ще бъде мисия за един ден. След като примамите агентите в засада, вие ще нападнете бързо, ще ударите твърдо, ще се откъснете от противника и ще изчезнете. Някакви въпроси? Друг член на екипа вдигна ръка.
— Сър — започна той колебливо, — както главен сержант Уинтърсоул спомена, вие преместихте операцията във вашия район… или много близко до него. Няма ли това да усложни нещата за всички и особено за вас дори ако всичко мине по план?
— Нещата ще станат по-несигурни и по-трудни за мен — призна си Ръстман, — но не и за вас. Поради основателни причини това е последният път, когато аз контактувам с някой от вас, докато мисията се изпълни. Възнамерявам да проведем най-много още една среща, преди да започнете операцията, но ще бъде твърде рисковано. Аз съм много известен в Джаспър, ето защо ще се срещнем в провинцията Джаксън. Така че отсега нататък ще контактуваме чрез съобщения, пуснати с редовна поща, и така ще си разменяме информацията. Всъщност — Ръстман направи справка в бележките си — ще използваме малка пощенска кутия в сградата на улица „Брендиуайн“ до Логърхед Грийк. Вие ще използвате кутия номер четиринадесет за получаване на съобщенията, а ще ни изпращате чрез кутия номер петнадесет. — Той хвърли верижка с шест еднакви ключа на масата. — Ние ще изпращаме някого да пуска или взима пощата в 8,00 и 16,00 часа. Можете да си установите собствено разписание за взимане и получаване, но се опитайте да бъдете там плюс или минус петнадесет минути от тези определени часове. Искаме, ако е възможно, да избегнем всякакви външни контакти с вас.
— Сър, какво ще кажете за радиовръзката? — попита любезно специалистът по комуникации и единствената жена в екипа.
— Вече сте запознати, че свързочната мрежа на екипа е с късовълнов обхват. Другите радиопредаватели се смущават чрез промяна честотите на вълните. Обходихме планините наоколо, за да блокираме или смутим всички радиопредавания с дълъг обхват, така че вътрешните свръзки между членовете на екипа няма да бъдат проблем — напомни им Ръстман. — Но ви съветвам да избягвате всякаква мрежа извън района, освен ако не е абсолютно неотложно. Шансовете някой да засече вашите сигнали и да ги разкодира са почти равни на нула. Но дори радиопредаванията да са с променени честоти, може да се разкрие местоположението ви и предполагам, че техническият агент от Агенцията за охрана на околната среда е опитен електронен спец. Няма смисъл да поемаме излишен риск. — Вие имате изключителното предимство на изненада, терен, информация и огнева сила — заключи Ръстман. — Знаете вашата мишена, разположение, разписание и маршрути за оттегляне. Няма да има нужда повече да се свързвате с мен. Само още веднъж, още един път… за да предадете съобщението от три думи — добави той и разтегли устни в усмивка. — Мисията изпълнена. Край.
11.
Когато помощникът Кийт Бенингтън се върна в офиса на конгресмена Смолсрийд в провинцията Джаспър, Орегон, откри, че го чака Саймън Уотли.
— Без проблеми ли изпрати шефа? — попита Уотли, като въведе младия помощник в ъгловия кабинет и затвори вратата.
— Уф, да, сър — отговори Бенингтън нервно. — Самолетът му излетя навреме, без проблеми.
— Каза ли нещо на път за летището? Някакъв коментар за пътуването? Нещо, което иска да направим,
