— Съмнявам се.
— И аз — съгласи се Мур. — Но за всеки случай мисля, че е по-добре да ги качим на самолета за Орегон най-късно утре следобед. Имам чувството, че Дженифър ще трябва да опакова онези тарантули и да ги изпрати до посочения склад в Логърхед, преди да сме размислили и да сме променили решението си.
— Точно така. А това означава, че е по-добре да започнеш с приготвянето на официалните документи.
— Удоволствието ще е изцяло мое — ухили се Фреди Мур.
— Да, разбира се. А междувременно — добави Халахан, като отмести встрани листите с резултатите от тренировката. — Аз ще се обадя на стария ни приятел Уилбър Богс. Ще го предупредя да извади големия грил, хладилната чанта и да бъде готов, защото Специалната Операция ще направи живота му много по- нещастен.
8.
На Уилбър Богс му трябваха цели пет минути след инцидента, за да възвърне разсъдъка си.
След две или три минути той установи, че силният удар беше разкъсал ремъка на раменния му кобур и така старият служебен револвер модел 66,357 беше изпаднал почти на шест метра дълбочина в студената мътна вода… Заедно с бинокъла, термоса, пакета с обяда, кутията с рибарски принадлежности, въдицата, кочана с квитанциите, радиостанцията и значката му.
Щеше да открие това много по-рано, ако толкова дълго не беше се взирал обезумяло ту в мрака, ту в изкривената рама на извънбордния двигател, който почти беше изтръгнат от транеца и потрошил задната част на лодката му. Той я избра за предварително определената среща с Лу Елиот, защото знаеше, че екипът на Ръстман ще забележи служебната му моторница в момента, в който я пусне във водата.
После, въпреки оптимистичната прогноза на подполковник Джон Ръстман, на Богс му трябваха почти четири часа да освободи винта от здраво усуканите найлонови мрежи и въжета поради няколко причини:
Първо, оплетените въжета, изкривената рамка и лошо счупената дясна ръка му попречиха да измъкне от водата двигателя.
Второ, ударът разцепи кутията с рибарските му принадлежности и гаечните ключове, клещите и другите полезни инструменти — да не споменаваме портфейла му — се изсипаха на дъното на езерото, оставяйки го единствено с джобно ножче и малка ножичка за нокти на верижката му за ключове.
И трето, той трябваше да направи всичко само с лявата си почти безчувствена ръка, като трепереше да не изпусне ножчето, защото не смееше дори да си помисли колко време щеше да му отнеме да скъса всичките тези въжета и мрежи с нокторезачката.
Първите няколко минути Богс се навеждаше през борда и се опитваше безуспешно да пререже оплетените въжета, които приковаваха мрежата и лодката с някакви котви, които Ръстман и групата му бяха спуснали на дъното на езерото. Накрая се отказа, защото не успяваше да достигне всичките, а и главата му се замая, докато я навеждаше надолу. Като ругаеше Джон Ръстман, Лу Елиот и най-вече Реджис Джей Смолсрийд, загуби още около петнадесет минути да свали дрехите си, да нахлузи спасителната жилетка и после да се спусне в леденостудените води с ранената си и повече или по-малко здравата ръка, за да опипа отдолу въжетата и мрежата.
Щом влезе във водата, за миг се поколеба дали да се гмурне към тъмното дъно, за да потърси някои от инструментите си, но част от все още здравия му разум го предупреди, че ако го направи, вероятно ще се оплете в мрежата и ще се удави.
Втори много остър оглушителен изстрел привлече вниманието му. Това въобще не приличаше на детонацията от обикновените гърмежи, но пък звучеше точно като първия, за който предположи, че е от стрелбата на Смолсрийд. Това мигновено го мобилизира за действие. Би се опитал да определи точното място на този втори изстрел, но главата и ръката дяволски силно го боляха, а и краката му вече бяха изтръпнали от леденостудената вода, така че реши да се тревожи за това по-късно.
След като освободи лодката.
Седем пъти Уилбър Богс трябваше да се гмурка в студената вода, за да успее накрая да освободи лодката. При всяко спускане той увиваше безполезната си дясна ръка около картера на двигателя, после внимателно изрязваше по няколко найлонови нишки. И така до момента, в който долната част на тялото му се вкочаняса. Тогава той внимателно пъхна ножчето в обезопасения джоб на спасителната си жилетка, изтегли се обратно в лодката, изсуши се колкото успя с влажния потник, чорапите и ризата, обу панталоните и якето си и седна, треперещ от хладния сутрешен въздух, опитвайки се да събере сили за най-малко още едно гмуркане.
Богс усети на няколко пъти, че някой го наблюдава. Но се опита да не обръща внимание, защото знаеше, че ако зърне дори част от Лу Елиот или подполковник Джон Ръстман или — както му се привиждаше — честния и почтен Реджис Джей Смолсрийд, би забравил всичко за впримчването в мрежата и удавянето и би се гмурнал в тъмната ледена вода за оръжието си, за да убие чудовищата.
За първи път в живота си специален агент Уилбър Богс усети, че загубва напълно самоконтрол.
Но ставаше още по-лошо:
Когато накрая успя да освободи лодката, разбра какво го очаква. Никога досега не се беше чувствал толкова объркан и обезсилен от комбинирания ефект на почти пълното сътресение, счупената ръка, разбития нос, липсващите зъби, студената вода и други разни болки на много деликатни за споменаване места.
Двигателят не запали.
Като се опитваше да остане спокоен, Богс несръчно дръпна с една ръка скобата и отмести капака на двигателя. Провери нивото на маслото, свещите, огледа разпределителния клапан и въздушните филтри. После затвори капака и отново опита.
Нищо.
И тогава Уилбър Богс започна да се смее.
Това не беше нормален смях. Всъщност, ако другите от екипа на подполковник Джон Ръстман — освен може би Уинтърсоул — бяха го чули, почти моментално биха показали на емоционално и физически изтощения агент мястото на котвите… Защото нищо при такъв смях не говореше за мъж със здрав разум.
Минаха три или четири минути, докато Богс спре да се смее и изтрие сълзите от очите си… И в този момент Съдбата милостиво му помогна да зърне малкото дървено гребло, заседнало наблизо.
Но след почти три часа гмуркане в ледената вода на езерото сега той се съмняваше, че ще успее да преплува това малко разстояние. Знаеше, че спасителната жилетка няма да го предпази и затопли. Затова използва здравата си ръка да гребе до дървеното гребло, като спря само два пъти, за да разплете коварните въжета и мрежи. Студът като че ли му възвърна хладнокръвието.
Треперещ и ругаещ, той се бори да поддържа приблизително прав курс на лодката и след почти още три часа, вцепенен, изтощен и вбесен, достигна брега. Дотук добре, напомняше си Богс при следващите препятствия, защото се чувстваше сравнително загрят и сух във влажните си панталони и яке — без чорапите и ботушите, които не можеше да обуе с една ръка. Значи въпреки всичко нямаше да се удави или умре от студ. Лявата му ръка беше безчувствена, затова притискаше дръжката на греблото с мишница.
Парче месо.
Когато накрая успя да измине зигзагообразно пътя до брега, влачейки няколко метра мрежи, въжета и разни отломки, Уилбър Богс можеше просто да изостави лодката си до рампата за спускане.
Но освен всичко друго Уилбър Богс беше прекалено упорит човек. Той отказа да приеме поражението. И така още четиридесет и пет минути минаха, да върне камиона на заден ход до рампата, ругаещ замъгленото си зрение и ниската стойка на ръчния превключвател, мота се около механизма на лебедката, нагази отново в студената вода, за да избута лодката до задната част на почти потопения влекач, като стъпваше върху острите камъни с боси крака. След това бавно и болезнено повдигна плавателния съд върху влекача с лебедката, псувайки подполковник Джон Ръстман, Лу Елиот и многоуважавания конгресмен Смолсрийд при всяко завъртане на ръчката с последни отчаяни усилия.
А когато удари пищяла си в стоманения ръб на влекача, отскочи от безумно болезнения сблъсък,
