после добави:
— А и те няма да ни вкарат в конфликт с играч като Смолсрийд, освен ако, първо — не са абсолютно сигурни, че той наистина е виновен и, второ — че ние можем да го разобличим. Защото, ако не успеем, той пак ще се измъкне, а те няма да искат нови наприятности с него.
— Малко несвързано, но пък доста точно и кратко изложи ситуацията — подсмихна се Халахан.
— Благодаря. Тук не е лесно да си заместник. Но все още съм малко объркан. Как в една официална молба от кабинета на конгресмена Реджис Джей Смолсрийд може да се вмъкне някаква антиправителствена въоръжена група от откачалници. Ако Смолсрийд наистина върши някакви мръсотии, няма ли да е последният човек на света, който ще иска да се напъхаме в неговия район?
— И аз това се чудя — призна си Халахан. — Очевидно отговорът е, че той не сере в собственото си гнездо. Но пак не е съвсем сигурно. Защо иначе Уилбър ще напече задника му. И освен това — добави шефът на отдела за специални операции — възможно е да разкрием далаверата на конгресмена.
Фреди Мур недоверчиво се втренчи в своя шеф.
— Моля?
— Мисля, че поради няколко причини силно политизираните ни шефове биха искали да ни въвлекат в ситуацията и да видят как ще се издъним. Особено след като няма да отговарят, ако нещо се обърка.
— Господи! — Мур изумено клатеше глава. — Колко години си прекарал в министерството във Вашингтон?
— Прекалено дълго — потвърди Халахан. — Това се нарича професионална параноя. И ако с теб е така, не мисля да се тревожим повече за това. Нека да се върнем на екип „Браво“.
— Един момент — протестира Мур. — Нали каза, че ще ги пуснеш срещу конгресмена?
— Наистина ли искаш екип, който покрива с тънки дъски септични ями и после ги посипва с чакъл, да работи по тайното разследване на един конгресмен… Особено срещу Смолсрийд, чиято омраза лесно може да се събуди, ако въобще е замесен в нещата, подозирани от Богс? Помисли — продължи Халахан. — Остават ни най-много още две години до достойното ни оттегляне.
— Не, предполагам, че не — неохотно се съгласи Мур.
— Точно както и аз се чувствам. — За миг Халахан срещна втренчения поглед на своя заместник. — Но мисля, че имаме интересен избор. Когато каза, че на екип „Чарли“ не може да бъде възложено нещо наистина сериозно, имахме ли много заплетена ситуация… или сериозна опасност?
Фреди Мур отговори без колебание:
— Опасност, разбира се. Екип „Чарли“ може чудесно да се справи със сложни ситуации, но…
— Проучих тази псевдогрупа, докато обработваше резултатите от тренировката — прекъсна го Халахан предпазливо. — От това, което успях да разбера, Избраната седма бригада на тюлените се състои от няколко души на средна възраст с наднормено тегло, нереализирани, самодоволни, ораторстващи Светото писание, отклонили се от правия път, които са стигнали до брилянтното заключение, че ако се заровят в непроходимите планини далеч от ядрените мишени и останат там достатъчно дълго, биха презаселили света, след като всички други се изтрепят в ядрената война.
— Страхотна идея — отбеляза Мур. — От колко време са там?
— Според моят информатор — щатски служител, успял да контактува с тях преди години по време на лов за елени извън сезона — те са се покрили в малък каньон около триста акра в провинцията Джаспър, Орегон, дарен им за тази цел от един техен член, някъде преди около двадесет години.
— Двадесет години? — Мур се втренчи недоверчиво в своя шеф. — Боже господи. — И после изведнъж му хрумна: — Как преживяват?
— Както изглежда — чрез незаконни сделки, лов и допълват средствата си с хранителни помощи и сполучливо осребряване на чекове за социални осигуровки.
— Кажи ми, че се майтапиш.
Халахан поклати глава. Изведнъж лицето му доби възмутен израз.
— Имам впечатление, че не се вълнуват много от събирането на хранителни помощи и от благотворителните чекове. Основно се тревожат чия съпруга или приятелка да разменят. Всички твърдят, че това е някаква версия на старомодна и побъркана хипикомуна. Но въпреки това никой не им обръща особено внимание. Предполагам, че знаеш мотото на Орегон: живей и ми позволи да живея.
— Говориш за съпруги и приятелки? Наистина ли са се задържали там толкова дълго?
— Повечето от жените са останали в групата, макар и не с един и същ съпруг или приятел според щатският служител. И най-интересното е, че според него жените недоволстват. Вероятно защото те вършат повечето работа, докато момчетата само се мотаят наоколо и си говорят.
— Звучи ми като определението ти за мързелив нехранимайко — кимаше удивено Мур. — А децата?
— От това, което разбрах, те се махат веднага след като по-раснат достатъчно, за да могат да се оправят сами.
— Браво на тях. Какво ще кажеш за оръжията им?
— Главно ловни пушки с оптически мерници, няколко 38-и калибър и военни 45-и калибър. Отново са се заредили с муниции. Но моят информатор ми каза, че повечето от нещата, които е видял, са изпотрошени, и подозира, че не са стреляли много през последните няколко години. А, и още едно нещо — добави Халахан. — Говорели много срещу правителството, но напоследък не го спо-менават често. — Студената война свърши и никой не е наминал да им съобщи? — усмихна се Мур унило.
— Очевидно не искат да чуят за това. — Халахан сви рамене. — Вероятно просто се носят по инерция. Но за нас по-важният въпрос е, каква е вероятността тези хора да са по-опасни от група ловци или средно добри агенти, с каквито се сблъскваме всеки ден?
— Група от пияни хора винаги може да бъде опасна — напомни Мур на своя шеф. — Не виждам нещо в тези типове, с което екипът „Чарли“ да не може да се справи. А ако се окажат привърженици на расистката теория за превъзходството на бялата раса, което няма да ме изненада, наистина могат да побеснеят, когато видят етническото разнообразие на екипа. Но същата ситуация ще се получи, ако изпратим „Браво“. Лично аз смятам, че те чудесно могат да се справят с тези хора.
Халахан кимна замислено.
— Ще ги свържем с Богс, опитният агент, който ще им бъде морална опора. А пък той ще продължи да наблюдава обезпокоилия го конгресмен. Но това, за което не можем да сме съвсем сигурни, е дали Уилбър Богс ще позволи на екип от млади агенти да се замеси в неприятностите в неговия район, без значение за какво иска да ги използва.
— Обаче, ако Богс ги помоли малко да му помогнат, екип „Чарли“ ще бъде много по-предпазлив в разпрата с конгресмена, отколкото подозрителния „Браво“ — добави Мур и се ухили. — Освен всичко друго те ще следват заповедите ни и първо ще поискат разрешение за действие. Харесвам това.
— И аз — съгласи се Халахан. — Последен въпрос. Да ги изпратим така или да направим прегрупиране?
— О, да, Марашенко. — Фреди Мур се загледа замислено през прозореца. — По дяволите.
— В екип „Браво“ има подходящо място и тя го желае. Или най-малкото го искаше — напомни Халахан на своя заместник. — Но може би след инцидента с Лайтстоун тази сутрин…
Фреди Мур поклати глава.
— Тая няма да стане. Разговарях с нея след тренировката. Беше бясна на Лайтстоун, няма никакво съмнение в това, но на секундата ще поиска да я прехвърлим в екип „Браво“, ако й предложим.
— Обясни ли защо?
— Не, но останах с впечатление, че е свързано със статуса им.
— „Алфа“ и „Браво“ се смятат за водещи екипи, а „Чарли“ като резерва.
Мур кимна.
— Нещо такова.
— Мислиш ли, че е готова за това? Заместниккомандирът на отдела за специални операции се поколеба, но после си спомни как тя позволи на емоциите да я завладеят, когато Лайтстоун осуети плана й.
— Не, наистина — накрая си призна той. — Но съвсем малко не й достига. Ако я прехвърлим сега, момчетата от „Браво“ ще й създадат неприятности, но също ще я изтикат напред. Иначе не би издържала там повече от три месеца.
— Нека да я третираме като всеки друг — реши Халахан. — Ще я включим в „Чарли“ за тази задача. Тя
