ще остане част от този екип. Край на дискусията.
— Наистина е честно. Но все още не сме решили какво ще правим с екип „Браво“.
— Защо да не поставим „Браво“ някъде наблизо в резервна позиция… без да казваме на никого — и особено на Богс или на някой от екип „Чарли“? — предложи Халахан. — Така те ще бъдат близо до „Чарли“, в случай че младоците не успеят да се справят с трудностите или ако Богс ги вкара в някаква малко по- сложна ситуация с този бракониер, конгресмена.
Няколко минути Фреди Мур обмисля предложението.
— Идеята не е лоша — призна накрая той. — Но какво ще кажеш на екип „Браво“? Да им обясним ли какво става?
— Няма начин. — Халахан рязко тръсна глава. — Ако го направим, те ще започнат да се мотаят наоколо и ще причинят всякакви неприятности. Особено ако се свържат с Богс и той им наприказва за Смолсрийд. По-добре е да ги закараме там, да ги приковем с някаква задача, която ще ги държи постоянно заети и ще отвлича вниманието им.
— Обаче с какво? — попита Мур замислено. — Тези момчета от мили надушват лъжливите истории, особено като усетят, че сме поели разноските им за почивката.
Замисленото изражение върху лицето на Дейвид Халахан внезапно се смени с доволна усмивка.
— Охох — разнесе се острият смях на Мур. — Защо имам усещането, че екип „Браво“ няма да го хареса?
— Просто импровизирано — предложи весело Халахан. — Къде за последен път спипахме нашите приятели от мексиканската мафия в Ногалес с тропически змии и червенокраки тарантули?
Усмивката, която проблесна върху лицето на Фреди Мур, бързо се прехвърли върху неговия шеф, после изведнъж се смени с неовладян смях.
— А змиите? — задъхваше се той.
— Какво за тях?
— Мислиш ли, че ще успеем да ги опазим живи на студено? — попита Мур, докато бършеше сълзите от очите си. — Чух, че през зимата в Орегон е наистина дяволски студ.
Халахан сви рамене.
— Не виждам защо да не успеем? Ако наистина в склада е много студено, допускам, че гадинките просто биха станали малко по-мързеливи. Освен, разбира се, ако агентите не оплескат нещата, като позатоплят малко повече за собствения си комфорт. Тогава целият екип ще трябва да стои нащрек с часове да не избяга някоя отровна змия или огромен паяк.
— Наистина ли мислиш, че това ще ги заангажира достатъчно и те няма да започнат да обикалят наоколо и да забележат екип „Чарли“?
— Определено се надявам. — Усмивката на Халахан се скри и той замислено забарабани с пръсти върху бюрото. — Междувременно те ще трябва да се настанят в склада, да настроят свързочните системи, да осигурят защитата си, да направят някои съобщения, да разузнаят и извършат покупкопродажби с някои от местните търговци, за да попълнят запасите си. Имаме ли някакви добри източници?
— Е, знам, че момчетата в Нюарк са приготвили разни опасни неща, които са измъкнали от таен контейнер на някакъв австралийски кораб, който бил изоставен преди седмици. Общо около сто вида — отговори Мур. — И от това, което си спомням, повечето са африкански и южноамерикански усойници. Няколко бамбукови змии от Китай, дори кафяви, черни и тигрови змии от Австралия.
— Австралийските змии отровни ли са?
— О, да, определено.
— Добре. Точно с такива неща търгуват типовете от мексиканската мафия. Екзотични и смъртоносни. А паяците? Можем ли да добавим няколко вида и от тях?
— Предполагам. Чух, че в Маями опитват да се споразумеят с асоциацията за защита на животните от зоологическите градини да ни докарат последната партида от червенокраки тарантули, които са хванали.
— Колко ще вземат?
— Около 750. Халахан премигна.
— Седемстотин и петдесет червенокраки тарантули?
— Не, само половината. Останалите са много стари, има и няколко кафяви… Допълнителната екстра е дузина малки каймани — добави Мур. — Трябваше да чуеш сърцераздирателната история, която ми разказа Дженифър по телефона, щом я попитах с какво се хранят проклетите същества.
— За бога, с какво се изхранват 750 тарантули и дузина малки крокодили?
— Според нея с мишки, щурци и пилета. Очевидно не е толкова важно с какво ги храниш, а как — обясни Мур. — Разбрах, че бързите рефлекси помагат извънредно много… Особено при тарантулите, защото те забиват острите малки зъбци в жертвата си — или в това, което докопат. Сигурен съм, че Дженифър ще бъде наистина щастлива да обясни всичките кървави подробности, но не бих й се обадил преди обяда.
— Специален агент Дженифър Грансторм. — Очите на командира на отдела за специални операции заблестяха. — Не сме ли й длъжници?
— Преди години офисът в Маями беше много хубав — отстъпи Мур колебливо.
— Това си помислих — кимна замислено Халахан. — За бога, как ще транспортираме 750 тарантули от службата в Маями до склада в Логърхед, Орегон, без някой да разбере какво става?
— Не знам точно. — На лицето на Мур отново заигра усмивка.
— Бих се обзаложил на един стек в ресторант по твой избор, че Дженифър знае как и на секундата ще ни отговори или най-много да помисли около три минути.
— Защо не й се обадиш… след обяда — предложи Халахан с широка усмивка. — Кажи й много бързо да приготви цялата партида за прехвърляне в Орегон, придружена с… какво?… С всичките подходящи терариуми, нагреватели и друга необходима екипировка, която има подръка. Това ще е нашата екскурзия за екип „Браво“.
— И крокодилите ли?
— О, по дяволите, да. Как ще впечатлим мексиканската мафия, ако ние не положим всички усилия. — Дейвид — Гласът на Фреди Мур граничеше с благоговение. — Напомняй ми, ако нямаш нищо против, никога да не те ядосвам.
— Основен управленски принцип. — Халахан сви невинно рамене. — Ако не можеш да привлечеш вниманието на твоите подчинени със стандартни мотивиращи техники, опитай различен подход.
— Промених решението си. Не е нужно да ми напомняш. — Мур усети как го побиват тръпки, когато се опита да си представи неколкостотин змии, тарантули и крокодили в един склад.
— Радвам се да го чуя. — Дейвид Халахан се усмихна доволно, после продължи: — Така че обади се на Дженифър и после се уговори с офиса в Нюарк. Поискай им две или три дузини различни змии… но се увери, че ще включат смъртоносната усойница и онези австралийски кафяви, черни и тигрови змии. И да добавят, ами, за около два месеца мишки, щурци, пилета, а също и фризери, клетки и такива неща. Мисля, че всички в екипа „Браво“ ще бъдат изцяло заети, съсредоточени и няма да създават неприятности. Но вероятно трябва да изключим…
— Лайтстоун?
Халахан кимна.
— Какво да правим с него? Да го изпратим до Ногалес да започне да работи по новото си прикритие?
— Няма начин — мигновено отхвърли тази възможност шефът. — Искам го тук, в случай че възникнат някои проблеми с екип „Чарли“ и Богс. Понякога Лайтстоун може да бъде трудно контролиран, но е дяволски полезен, когато нещата се объркат.
— Така че…
— Така че докато екип „Чарли“ се справи с военните, всички други от „Браво“ ще се опитват да намерят помещение за неколкостотин тарантули, дванадесет малки крокодилчета и две или три дузини отровни змии — усмихна се Халахан доволно. — Мисля, че някой трябва сериозно да поогледа нашия приятел Мъдреца и неговите сувенири от Голямата стъпка, нали?
— Не е зле. — Мур спря за миг, за да обмисли новата задача на агентите от екип „Браво“. — Това вече може да научи онези момчета да играят честно.
