— Къде по-точно е тази тренировъчна база? — попита Ла Грейндж, когато Лайтстоун приключи.
— По права линия на около километър и половина северозападно оттук — обясни Лайтстоун пътя, по който беше стигнал до склада. — Има някаква почти обрасла пътечка, но много лесно може да се заблудиш, ако нямаш компас или карта.
— Ще успееш ли да откриеш обратно пътя до мотора си? — усъмни се Такахара.
— Аха, със сигурност, но вероятно ще ми отнеме малко по-вечко време. — Лайтстоун погледна към часовника си. — Всъщност трябва вече да тръгвам, ако искам да се върна в базата до осем за това нощно учение.
— Хиляда долара за една нощ игра на гоненица в гората с група самоуверени откачалки, настроени срещу правителството? — измърмори Лари Пакстън. — Тези задници кроят нещо, което не очакваме. Въпросът е какво?
— Всъщност мисля, че знам отговора. — Коментарът на Майк Такахара накара всички погледи моментално да се извърнат към него. — Мисля, че се опитват да примамят екип „Чарли“, като използват Богс за стръв.
— Какво? — отекнаха едновременно и петте гласа.
— По-рано тази вечер успях да подслушам телефонните разговори на екип „Чарли“.
— Хей, една минутка — каза Боби ла Грейндж. — Нали ми каза, че всички използвате кодирани клетъчни телефони.
— Е, така е. — Майк Такахара сви рамене.
— Как тогава…
— Ами успяхме да се доберем до защитния код на екип „Чарли“, когато бяхме в Глинко преди няколко седмици — обясни техническият агент.
— Така разбрахме за тайните им планове да скрият Донато и Грийн на тавана и под кой камък до септичната яма Марашенко скри пистолета си — весело добави Томас Уошак.
— Естествено, това не се появи в доклада ни за тренировката — добави Дуайт Стоунър, за да може Боби ла Грейндж да схване.
— Малко несъответствие. Не си заслужаваше да безпокоим шефовете за това — презрително завърши Лари Пакстън и пак се обърна към Такахара. — Каква е тази работа с Богс?
— Екип „Чарли“ се опитва да участва в незаконен лов в Националния резерват „Уинтгейт“, като използват някой от членовете на Избраната бригада. Така ли е?
И петте глави кимнаха.
— Е, според разговора между Донато и Райли, който подслушах, един от местните, с когото контактуват, е казал на Донато, че ловът е определен за тази вечер. И да не се тревожи, че местният агент може да провали играта им, защото знаели точно къде ще бъде Уилбър Богс тази нощ.
— И къде? — остро попита Лари Пакстън.
Такахара сви рамене.
— Не можах да разбера точно, но агентите от екип „Чарли“ смятат, че Избраната бригада е организирала залавянето на Богс — очевидно след като е излязъл от болницата — и ще го крият, докато организират съд срещу него.
— За какво?
— Кой знае… Защото е федерален служител. Представя властите. Пречи на местните бракониери на елени. Нещо такова.
— По дяволите, какъв е смисълът? — запита Пакстън.
— Хей, аз само подслушвах разговора. Не съм специалист по психоанализи.
— И какво ще прави екип „Чарли“? Ще съобщят на Халахан и той ще ни изпрати като подкрепление? — попита Дуайт Стоунър с надежда.
— Не мисля — поклати глава Такахара. — Изглежда, те дори нямат представа, че сме тук. Останах с впечатлението, че са решили да се правят на герои.
— О, по дяволите! — съобщи на глас лидерът на екип „Браво“ това, което всички си мислеха.
— Трябва да им се обадим. Веднага — категорично заяви Хенри Лайтстоун. — Не ми пука какво е наредил Халахан. Вероятно си мислят, че си имат работа с група некомпетентни загубеняци, но от това, което видях и чух, ще се напъхат точно в гнездото на бивши армейски рейнджъри.
— Ако допуснем, че тези бивши рейнджъри не са част от плана — напомни Лари Пакстън.
— Ако са, ще е страхотно. Не ми пука, че ще изглеждаме като идиоти. — Лайтстоун с безразличие сви рамене. — Но ако съм прав и това нощно учение е само за да вкарат екип „Чарли“ в капана, ще ги спипат дяволски бързо.
— И теб, Хенри — напомни Боби ла Грейндж на бившия си партньор.
— Ще се тревожа по-късно за това. — Хенри Лайтстоун се вторачи в Пакстън. — Трябва да им се обадим, Лари. Веднага.
Лари Пакстън се поколеба за кратко, после кимна на Такахара, който незабавно се протегна към клетъчния телефон и набра номера.
Цели тридесет секунди всички се взираха в техническия агент, който накрая сви телефона и поклати глава.
— Никой не отговаря. Вероятно са оставили клетъчните си телефони в хотела.
— Значи вече са тръгнали. — Хенри Лайтстоун гледаше поразено.
— Правят това, което сме ги учили — изръмжа Дуайт Стоунър.
— Излизат по-рано, за да огледат района.
— Райли и Донато казаха ли какво възнамеряват да правят? — попита с надежда Лайтстоун.
Такахара мълчаливо поклати глава.
— Въобще споменаха ли нещо за базата на Избраната бригада?
Техническият агент пак кимна отрицателно и вдигна ръце в безпомощен жест.
— Най-вероятно ще се срещнат с водачите си за незаконния лов някъде в покрайнините на резервата, Хенри — заяви Боби ла Грейндж. — Но това буквално означава стотици километри. И да не забравяме, че цялото това нощно учение може да е измама — просто за да заблудят и теб.
— Трябва да се обадим на Халахан, да му обясним накратко ситуацията, да поискаме помощ. — Дуайт Стоунър сви рамене. — ФБР, ЦРУ, някой с малко по-сериозно оръжие.
Лайтстоун погледна към часовника си.
— Вече е осем без петнадесет, трябва да тръгвам за базата.
Между другото Уинтърсоул замисляше да изведе всички оттам и каквото и да се случи, може да стане навсякъде.
— Едно е сигурно — бавно каза Лари Пакстън. — Не можем да оставим нашите да влязат в капана съвсем заслепени. Най-малкото трябва да се опитаме да подразним копелетата.
— Проблемът е, че — Боби ла Грейндж бавно измъкна от кобура стария си пистолет 45-и калибър и го огледа тъжно, — ако се опитаме да се изправим сами срещу екип отчаяни рейнджъри с автомати М-16, наистина можем да го отнесем.
— Е, пак ще се повторя — тихо измърмори Лайтстоун. — Кой казва, че трябва да играем честно.
48.
Хенри Лайтстоун се съсредоточи, докато инструкторът му, затруднен от бинтованата си ръка, демонстрираше как да закрепи здраво очилата за нощно виждане, да ги настрои и да получи почти перфектна видимост.
„Невероятно!“ — помисли той, удивен от подобрението в последния модел прибор за нощно виждане. В сравнение със светлозелените образи в предишните модели, които Лайтстоун познаваше, образите в тези нови очила вече бяха многоцветни и с почти идеална яснота.
Правейки се, че изпробва прибора, Лайтстоун изви тялото си на 180 градуса. Веднага забеляза други двама от екипа на главен сержант Аран Уинтърсоул между дърветата на около двадесет метра от основната група.
Тръпки пропълзяха по гърба му, когато видя, че тези мъже държаха автомати със заглушители и
