сега разсъждавахме: между хора благонамерени, на благоразумни години и, струва ми се, с добър чин, и при това тайно — И като говореше това, той го гледаше открито и благородно в очите.
Колкото и да беше извъртлив Леницин, колкото и да беше вещ изобщо в делопроизводствата, но тука той някак си попадна в пълно недоумение, толкова повече, че по някакъв странен начин като че ли се омота в собствените си мрежи. Той никак не беше способен за несправедливостите и не би искал да направи нищо несправедливо дори и скритом.
„Какъв чуден случай! — мислеше той вътрешно. — Върви завързвай тясна дружба дори с добри хора! Ето ти задача!“
Но съдбата и обстоятелствата като че нарочно благоприятствуваха на Чичиков. Сякаш тъкмо за да помогне на тази затруднителна работа, в стаята влезе младата домакиня, съпругата на Леницин, бледна, сухичка, нисичка, но облечена по петербургски, голяма любителка на хора comme il faut83. След нея бе внесен на ръце от дойката първенецът й, плод на нежната любов на скоро бракосъчетаните съпрузи. С ловкото си доближаване, с подскачане и навеждаме главата на една страна Чичиков съвсем очарова петербургската дама, а след нея и детето. Изпърво то насмалко щеше да се разплаче, но с думите: „Агу, агу, душке“ и с щракане на пръсти, и с корналиновото печатче от часовника си Чичиков сполучи да го примами в ръцете си. Сетне той почна да го вдига до самия таван и възбуди с това у детето приятна усмивка, която извънредно много зарадва двамата родители. Но от внезапното удоволствие или от нещо друго детето изведнъж извърши една лоша работа.
— Ах, боже мой! — извика жената на Леницин. — То изцапа целия ви фрак!
Чичиков погледна: целият ръкав на съвсем новия му фрак беше изцапан. „Да пукнеш дано, дяволче недно!“ — помисли си той разядосан.
Домакинът, домакинята, дойката — всички изтичаха за одеколон, от всички страни се заловиха да го изтриват.
— Нищо, нищо, няма нищо! — думаше Чичиков, като се мъчеше да придаде на лицето си колкото е възможно весел израз. — Може ли да развали нещо детето в това златно време на възрастта си? — повтаряше си той, а в същото време мислеше: „Пък гледай как, дяволът му неден, ми изхаби дрехата, вълци да го ядат макар, проклетото му каналийче!“
Това наглед незначително обстоятелство съвсем склони домакина в полза на Чичиковата работа. Как да откажеш на такъв гост, който оказва толкова невинни ласки към детето и великодушно заплати със собствения си фрак. За да не даде лош пример, решиха се да свършат работата секретно, защото не толкова самата работа, колкото съблазънта е опасна.
— Позволете и на мене, като награда за услугата, да ви заплатя също с услуга. Искам да бъда ваш посредник по работата ви с братя Платонови. Вам ви трябва земя, нали тъй?…
[ЗАКЛЮЧИТЕЛНА ГЛАВА]84
Всички в света нагласяват своите работи. Комуто каквото трябва, това и намира, казва пословицата. Тършуването из сандъците беше извършено с успех, така че нещичко от тази експедиция премина в собственото ковчеже. С една дума, беше нагласено благоразумно. Чичиков не че открадна, а се възползува. Зер всеки от нас се възползува от нещо: този от държавната гора, онзи от спестовните суми, един краде от децата си заради някоя пътуваща актриса, друг от селяните заради мебели Хамбс85 или за карета. Какво да се прави, когато толкова много примамки са се развъдили на света? И скъпи ресторанти с лудешки цени, и маскаради, и разходки, и танци с циганки? Зер мъчно е да се въздържиш, когато всички от своя страна вършат същото, пък и модата заповядва — иди, че се въздържай! Човек не е бог, така и Чичиков, подобно на нарасналия брой хора, които обичат всевъзможния комфорт, извъртя работата в своя полза. Разбира се, трябваше да замине извън града, но пътищата се развалиха. Между туй в града щеше да почне друг панаир — само дворянски. Предишният беше повече конски и говежди, за сурови и разни други селски произведения, купувани от търговци на добитък и от кулаци. Сега всичко, което е било купено от Нижегородския панаир, от търговци на луксозни и фабрични стоки, беше докарано тука. Надойдоха унищожители на руските кесии, французи с помади и французойки с шапки, унищожители на спечелените с кръв и труд пари — тия египетски скакалци, според израза на Костанжогло, които не стига, че ще изядат всичко, ами ще оставят и яйцата си, като ги заровят в земята.
Само недородът и нещастният…86 задържаха мнозина помешчици в селата. Затова пък чиновниците, тъй като те не страдат от неплодородие, се разпуснаха; жените им, за зла чест, също. Прочели достатъчно различни книги, пръснати напоследък с цел да внушат всякакви нови потребности на човечеството, те бяха почувствували необикновена жажда да изпитат всички нови, наслади. Един французин беше открил ново заведение — някаква нечувана в губернията публична градина с вечеря уж с необикновено евтина цена и половината на кредит. Това беше достатъчно [не само] началниците на канцелариите, но дори и всички канцеларски чиновници, с надежда за бъдещи рушвети от просителите…87 Зароди се желание да се поперчат един пред друг с коне и кочияши. Ах, това стълкновение на съсловията заради веселби!… Въпреки лошото време и кишата гиздави каляски летяха назад и напред. Отде се взеха те, бог знае, но и в Петербург не биха се посрамили… Търговците, продавачите леко подигаха шапки и канеха госпожите. Твърде нарядко се виждаха брадати хора с кожени рунтави калпаци. Всичко беше с европейски вид, с бръснати бради, всичко увехнало [?]… и с гнили зъби.
— Заповядайте, моля ви се! Благоволете само да влезете в дюкяна! Господине, господине! — подвикваха тук-там малки момченца.
Ала с презрение ги гледаха вече запознатите с Европа посредници; само понякога с чувство на достойнство казваха: „Штакет“ или: „Тук има сукна зибер, клер и черни.“.
— Имате ли сукна тъмночервен цвят с точици? — попита Чичиков.
— Отлични сукна — каза търговецът, като приповдигна с една ръка шапката си, а с другата посочи дюкяна. Чичиков влезе в дюкяна. Сръчно подигна дъската [до масата] и се озова от другата й страна, гърбом към стоката, натрупана от пода до тавана едно връз друго, и с лице към купувача. Подпрян леко на двете си ръце и леко полюлявайки целия си корпус върху тях, той каза:
— Какви сукна обичате?
— С маслинени или тъмнозелени точици, да се доближават, тъй да се каже, до цвета на боровинки — каза Чичиков.
— Мога да ви уверя, че ще получите най-първо качество, по-добро от което може да се намери само в просветените столици. Момче, подай онова сукно отгоре, 34 номер. Не е то, не е то, драги! Ти какво тъй се държиш все по-високо от сферата си като някакъв пролетарий! Хвърли го тука! Ето сукненцето! — И като го разгъна от другия му край, продавачът го поднесе до самия нос на Чичиков, така че той можа не само да поглади с ръка копринената му лъскавина, но дори да го помирише.
— Хубаво е, но все пак не е това — каза Чичиков. — Аз съм служил в митница, та искам най-хубавото качество, което имате, и при това да е с повече точици и не към тъмнозелено, а да се доближава към цвета на боровинки.
— Разбрах: вие наистина желаете този цвят, който сега почва да е на мода. Имам сукно от отлично качество. Предупреждавам ви, че има висока цена, но и високи достойнства.
Европеецът се покатери. Топът падна. Разгъна го той с изкуството на старите времена, като дори забрави временно, че е от по-късно поколение, и го изнесе на светло, дори излезе вън от дюкяна и го показа там, примижавайки на светлината, и каза:
— Отличен цвят! Сукно с цвят — наварински дим с пламък.
Сукното бе одобрено; за цената се спазариха, макар че тя беше „с прификс“88, както казваше продавачът. Сега той сръчно го раздра с две ръце. Обви го в хартия, по руски, с неимоверна бързина. Вързопчето се завъртя под тънката връвчица, която го обхвана с един животрептящ възел. Ножиците прерязаха връвчицата и всичко отиде в каляската. Продавачът повдигаше фуражка. Приповдигащият фуражка има [?] причина: той извади от джоба парите.
— Покажете ми черно сукно — чу се глас.
— Ето ти, дявол да го вземе, и Хлобуев — каза си Чичиков и се обърна гърбом, за да не го видят,
