Мъртви души

значителни, авторът не забелязвал грешката и тя оставала и в окончателния текст. Понякога грешката на преписвача или пропускането на неразбрани от него думи предизвиквала нова редакция на даден откъслек, понякога по-слаба в художествено отношение от предишната редакция. Но тук това е волята на автора и не бива да се внасят каквито и да било поправки.

Ала грешките, незабелязани от автора, но изопачаващи явно текста, са поправени в настоящото издание. Посочваме три най-интересни и характерни примера.

Глава пета

Първият печатан текст.

„Но като видяха, че работата не върви и не помогна никакво шибане, чичо Митяй и чичо Миняй яхнаха и двамата средния, а на логоя качиха Андрюшка.“

Поправен текст.

„Но като видяха, че работата не върви и не помогна никакво шибане, чичо Митяй и чичо Миняй яхнаха и двамата логоя, после чичо Митяй и чичо Миняй яхнаха и двамата средния, а на логоя качиха Андрюшка“ (вж. Стр. 117).

Преписвачът е пропуснал подчертания от нас в дясната колонка текст, като е нарушил с това замисъла на автора да покаже всичките варианти със средния кон и с логоя (отпаднал е вариантът, когато двамата са седнали на логоя). Гогол, поправяйки копието, не е обърнал внимание на изпуснатото.

В същата глава (Разговорът на Чичиков със Собакевич)

„— Не, аз виждам, че не искате да ги продадете; сбогом! — Моля, моля! — каза Собакевич, като не пускаше ръката му и настъпи крака му…“

„— Не, аз виждам, че не искате да ги продадете; сбогом! — Моля, моля! — каза Собакевич, като го хвана за ръката и го въведе в гостната. Моля, ще ви кажа нещо. Защо се безпокоите, аз казах всичко. Моля, моля! — каза Собакевич, като не пускаше ръката му и настъпи крака му…“ (вж. стр. 135).

Преписвачът машинално е прескочил през два пасажа на следващия след тях, който почва със същите думи: „Моля, моля!“ От това пропускане станал е логически неоправдан изразът: „като не пускаше ръката му“, тогава, когато в пропуснатия пасаж е казано предварително: „като го хвана за ръката“.

Глава осма (Балът, описание на дамските накити)

„… останалото всичко бе прикрито с необикновен вкус: някаква лекичка вратовръзка от панделка, по- лека от оня сладкиш, известен под името целувка…“

„… всичко отначало бе прикрито с необикновен вкус: или някаква лекичка вратовръзка от панделка, или шарф, по-лек от оня сладкиш, известен под името целувка…“ (вж. стр. 215)

Преписвачът е пропуснал думите: „или шарф“, като е нарушил стройността на цялото изречение. Разбира се, „по-лек“ от сладкиш е бил шарфът, а не „вратовръзката от панделка“.

В настоящото издание първият том на „Мъртви души“ се печата по първото издание на поемата от 1842 г. с поправки по всички ръкописи. „Повест за капитан Копейкин“ се печата от редакцията преди цензурата.

Друго е положението с текста на втората част от „Мъртви души“. Запазил се е само автографът (пет глави, намерени от С. П. Шевирьов след смъртта на Гогол и отделни откъси от отделни глави)130 и затова не е могло да има грешки на преписвачите.

Вторият том на „Мъртви души“ излиза от печат за пръв път като допълнение към излязлото в 1885 г. второ събрание съчиненията на Гогол. Текстът е бил приготвен от С. П., Шевирьов, който обаче допуснал на редица места неточности, предизвикани или от неправилното прочитане на трудно разбираемия, с няколко слоя авторски поправки ръкопис, или от редакторски произвол в комбинирането на различни думи. За настоящото издание е взета последната редакция, съобразена с последните добавки с молив.

Текстът на двете части на „Мъртви души“, приготвен за академическото издание на събраните съчинения на Гогол, за пръв път се печата от Гослитиздат.

В приложенията към първия том се печатат „Повест за капитан Копейкин“ в тая редакция, която е била разрешена от цензурата и влязла в първото издание на „Мъртви души“, както и предговорът на Гогол към второто издание, излязло в 1846 г. В приложенията към втория том се печатат шест откъса от първата редакция. При всеки откъс са показани страниците на основния текст, а също и първите и заключителните думи на онова място, на което отговаря даденият вариант (началото и краят са съединени със знака ~).

Липсващите в ръкописа на втория том думи, най-често недописани от бързина, но необходими за смисъла, са вмъкнати в прави скоби. В няколко случая зачеркнати от автора, но важни за смисъла думи са включени в текста също с прави скоби. Неразбраните думи са отбелязани в прави скоби с курсив, при което цифрата означава броя на неразбраните думи: [2 нрзб]. Около думите, за правилното прочитане на които липсва увереност, е поставен [?].

Мъчноразбираемите за днешно време думи, които се срещат в текста, са обяснени по-долу (посочена е страницата, на която думата се среща за пръв път).

Стр. 4 Колежки съветник — граждански чин 6-и клас (на основание таблицата за ранговете, чиновниците се делели на 14 класа)

Стр. 5. Драмата на г. Коцебу — една от многобройните пиеси на немския драматург Август Коцебу (1761–1819 г.). Имал на врата си Ана — орден „Св. Ана“ 2-ра степен, който се носел на врата. Звезда — орден „Станислав“ 1-ва степен.

Стр. 5. Статски съветник — чиновник от 5 клас.

Стр. 9. Пасаж — произшествие.

Стр. 10. Надворен съветник — чин 7 клас.

Стр. 13. Флигеладютант — адютант на царя.

Стр. 16. „Сын отечества“ — историческо, политическо и литературно списание с консервативно направление. Издавало се от Н. Греч от 1812 до 1818 год.

Стр. 21. Негоция — търговска сделка.

Стр. 30. Овидий — стар римски поет, автор на „Метаморфози“ — поеми за чудновати превъплъщения.

Стр. 31. Колежка секретарша — жена на чиновник от 10 клас.

Стр. 41. Бордо — французко вино.