едната чанта в багажника на грейсленда, а другата, тази със стикера на окръг Нисан, остави отпред до себе си, до шофьорското място.)
Чиа не слушаше Мериалис сега; беше някъде през нощта и закъснението бе доста странно, бяха на някакъв голям мост, който, изглежда, беше направен от неон, и не знам си колко пътни платна около тях, малките коли, нанизани една след друга като мъниста, всичките лъскави и нови. Имаше екрани, които се размазваха, докато минаваха край тях, високи и тесни, на някои от тях имаше някакви подскачащи японски надписи, на други имаше хора, лица, усмихващи се, докато продават нещо.
И след това лице на жена — Рей Тоеи, онази идору, за която Рез искаше да се ожени. И изчезна.
9. ИЗВЪН
— Райс Даниелс, господин Лани. „Извън контрол“.
Той притисна някаква карта към обратната страна на издрасканата пластмасова стена, която отделяше стая „Посетители“ от тези, които й бяха дали това название. Лани се опита да прочете какво пише на нея, но опитът да се концентрира му донесе ужасна пронизваща болка между очите. Вместо това погледна през сълзи към Райс Даниелс: ниско подстригана тъмна коса, прилепнали слънчеви очила с малки овални лещи, черните рамки обгръщаха главата на мъжа като някаква хирургическа скоба.
Нищо свързано с Райс Даниелс не изглеждаше извън контрол.
— Сериалът „Извън контрол“ — каза той. Като в: не са ли медиите? Извън контрол: режещото острие на контраразузнавателната журналистика.
Лани се опита предпазливо да докосне лепенката на носа си — грешка.
— Контраразузнавателна?
— Вие сте квантик, господин Лани. — Квантитативен аналитик. Не беше наистина, но технически това бе названието на работата му. — За „През ключалката“.
Лани не отговори.
— Момичето е било обект на строго наблюдение. „През ключалката“ е била навсякъде около нея. Знаете ли защо? Смятаме, че може да бъде заведено дело за вината на „През ключалката“ в смъртта на Алисън Шайърс.
Лани погледна надолу към маратонките си, връзките им бяха свалени от следователите.
— Тя се самоуби — каза той.
— Но ние знаем защо.
— Не — каза Лани, срещайки отново черните овални лещи, — не знам. Не точно.
Нодалната точка. Протоколи от изцяло друга сфера.
— Ще имате нужда от помощ, Лани. Може да става въпрос за обвинение в убийство. Подстрекателство за самоубийство. Ще искат да знаят защо сте били там.
— Ще им кажа защо.
— Нашите продуценти успяха да ме вкарат тук пръв, Лани. Не беше лесно. Отвън има екип за вътрешни разследвания на „През ключалката“, който чака да говори с вас. Ако ги пуснете, те ще извъртят всичко. Ще ви освободят, защото се налага, за да прикрият шоуто. Могат да го направят с достатъчно пари и точните адвокати. Но си задайте въпроса дали искате да им
Даниелс още притискаше бизнес картата си към пластмасата. Опитвайки се да се съсредоточи върху нея отново, Лани видя, че някой е издраскал нещо от другата й страна. Малки, неравни, огледално обърнати букви, така че успя да го разчете от ляво на дясно:
АЗ НАМ ЧЕ ТИ ГУ НАПРАИ
— Никога не съм чувал за „Извън контрол“.
— Едночасово предаване се прави в момента, докато говорим, господин Лани — премерена пауза. — Всички сме много развълнувани.
— Защо?
— „Извън контрол“ не е просто сериал. Гледаме на него като на нещо съвсем различно. Нов начин да се прави телевизия. Вашата история — историята на Алисън Шайърс — е
— И какво?
— Действителни случаи на преднамерено насилие в световната модна индустрия.
— Контраразузнавателна? — моливът на Ямазаки играеше върху бележника му.
— Това е предаване за предавания като „През ключалката“ — обясни Лани. — Предполагаеми злоупотреби.
Нямаше столове в бара, който беше дълъг има-няма три метра и половина. Трябваше да стоиш прав. Те бяха встрани от бармана, в нещо като Кабуки шейна, бяха сами в заведението. С цел да го напълнят основно. Вероятно това беше най-малкият търговски обект за правостоящи, който Лани някога бе виждал и изглеждаше сякаш е бил там винаги, като останка от древния Едо, град на сенки и малки тъмни улички. Стените бяха облепени с избелели пощенски картички, превърнали се в една обща червеникавокафява картина под глазура от насъбран никотин и готварски дим.
— А — каза най-после Ямазаки, — „мета-таблоид“.
Барманът печеше две сардини на малък котлон. Взе ги със стоманени щипци и ги метна в някаква чинийка, поля ги с прозрачна марината и ги подаде на Лани.
— Благодаря — каза Лани. Барманът повдигна обръснатите си вежди.
Въпреки скромното обзавеждане имаше няколко дузини бутилки от скъпо на вид уиски, подредени зад бара, всяка с надписан на ръка кафяв хартиен стикер — името на собственика на японски. Ямазаки обясни, че можеш да си купиш една и те да я държат там за теб. Блекуел беше на втората си водна чаша от местния аналог на водка с лед. Ямазаки остана на „Кола Лайт“. Лани имаше недокосната чашка от невероятно скъп чист кентъкийски бърбън пред себе си и се чудеше как ли ще се отрази на аклиматизацията му, ако всъщност го изпие.
— И — каза Блекуел и пресуши чашата. Ледчетата издрънчаха в протезата му. — Те те измъкнаха, за да се разправят с другите копелета.
— Така беше в общи линии — отвърна Лани. — Имаха свой юридически екип, който чакаше да го направи, и друг екип, който да се занимае със споразумението за неразкриване на тайни, което бях подписал с „През ключалката“.
— И вторият екип е имал повече работа — каза Блекуел и бутна празната си чаша към бармана, който плавно я прибра и я замести с пълна също толкова плавно, сякаш от никъде.
— Така е — потвърди Лани. Той наистина нямаше представа в какво се забърква, когато се съгласи с основните точки в предложението на Райс Даниелс. Но имаше нещо в него, което не искаше „През ключалката“ да отмине звука от онзи единствен изстрел в кухнята на Алисън Шайърс. (Произведен, както изтъкнаха ченгетата, от направено в Русия приспособление, което трудно би могло да се нарече патрон, тръба, в която да се сложи и възможно най-простия изстрелващ механизъм. Такива били измисляни само при самоубийства, нямало начин да се използват срещу нещо на разстояние повече от пет сантиметра. Лани бе чувал за тях, но никога не бе виждал нещо такова. По някаква причина ги наричаха Уензди Найт Спешъл8.)
А „През ключалката“ щеше да се отърве, той го знаеше. Те щяха да спрат серията за актьора на Алисън, ако сметнеха, че се налага, и цялото нещо щеше да потъне на дъното на океана и да се затлачи почти веднага в световната тиня от постоянно натрупваща се информация.
