Искаше му се да каже: „Нодалната точка“. Но не го направи.
— Мисля, че работиш прекалено много, Лани. Пет дена отпуск.
— Не, аз бих предпочел…
— Не мога да си позволя да те оставя да прегрееш. Знам признаците, Лани. Ободряващ отпуск, всички разходи покрити, пет дена.
Тя добави и пътуване като премия. Лани беше изпратен в туристическата агенция на „През ключалката“ и му направиха резервация в издълбан връх на хълм над Икстапа, хотел с големи каменни сфери, наредени върху полирания бетон на обграденото от стъклени стени фоайе. Отвъд стъклото игуани наблюдаваха персонала на регистрацията с древно спокойствие, зелените им люспи бяха ярки на фона на прашните кафяви клони.
Лани срещна жена, която каза, че е редактор на лампи за дизайнерска къща в Сан Франциско. Вторник вечер. От три часа вече беше в Мексико. Пиеше на бара във фоайето.
Той я попита какво означава това — да редактираш лампи. Лани наскоро бе забелязал, че само хората, чиято работа той не би искал, имаха титли, които ясно я описваха. Ако хората го питаха какво работи, той казваше квантитативен аналитик. Не се опитваше да обяснява нодалните точки или теориите на Кати Торънс за известността.
Жената отговори, че компанията й произвежда мебели и аксесоари за кратка употреба, по-специално лампи. Реалното изработване се извършвало на най-различни места, предимно в Северна Калифорния. Домашна промишленост. Един производител можело да сключи договор и да направи двеста гранитни основи, друг — да лакира двеста стоманени тръби в много специфичен нюанс на синьото. Тя извади бележник и му показа анимирани скици. Всички неща изглеждаха тънки и покрити с шипове и му напомняха за африканските насекоми, които беше виждал по канал „Природа“.
Дали тя ги беше проектирала? Не. Бяха проектирани в Русия, в Москва. Тя беше редакторът. Тя избираше доставчиците на съставните елементи. Тя ръководеше производството, транспорта до Сан франциско и сглобяването в бивша консервна фабрика. Ако проектите изискваха нещо, което не може да бъде осигурено, тя или намираше нов доставчик, или се договаряше за компромисно решение относно материала или изработката.
Лани попита на кого продават. На хора, които искали неща, които другите хора нямали, отвърна тя. Или които другите хора не харесваха? И това, съгласи се тя. Дали й харесваше? Да. Защото тя като цяло харесвала нещата, които правят руснаците, и й допадали хората, които изработвали елементите. Най-много, му каза тя, харесвала чувството да дава нещо ново на този свят, да гледа как скиците от Москва накрая се превръщат в предмети на пода от бившата консервна фабрика.
То е там, каза тя, някой ден и ти можеш да го погледнеш, да го докоснеш, да разбереш дали е добро, или лошо.
Лани обмисли това. Тя изглеждаше много спокойна. Сенките върху пода от полиран бетон се удължиха с почти видима бързина.
Той сложи ръката си върху нейната.
Точно преди зазоряване, редакторката на лампи спеше в леглото му, той гледаше извивката на залива от балкона на апартамента, луната беше млечна, прозрачна, почти изчезнала.
През нощта във федералния окръг, някъде на изток от тук, имало нападение с ракети и слухове за химически вещества, последното действие на един от онези неясни продължителни конфликти, които съставяха фона на неговия свят.
Птици се пробуждаха по дърветата около него — звук, познат му от Гейнсвил, от сиропиталището и онези утрини там.
Кати Торънс обяви, че е доволна от възстановяването на Лани. Каза, че изглежда отпочинал. Той пое към моретата на DAT Америка без коментар. Подозираше, че друго заминаване може да се окаже постоянно. Тя го гледаше по начин, по който опитен занаятчия би гледал ценен инструмент, който е показал първите признаци на износване.
Нодалната точка беше различна сега, въпреки че той нямаше думи да опише промяната. Преся многобройните фрагменти, които се бяха натрупали около Алисън Шайърс в негово отсъствие, опипвайки за източника на своето предишно убеждение. Прегледа музиката, която беше слушала, докато той беше в Мексико. Пусна всички песни в реда, в който тя ги беше заявила. Забеляза, че изборът й беше доста по- жизнен. Тя беше се преместила на друг провайдър, „Ъпфул Групвайн“, чийто безкрайно позитивен продукт беше музикалният еквивалент на канал „Добри новини“.
Направи списък на всичко, което беше купила през последната седмица, след като провери сумите срещу записите на кредитния й провайдър и неговите клиенти търговци. Стек бира, ножчета за бръснене, токайска отварачка за картонени кутии. Тя има токайска отварачка за картонени кутии? И тогава си спомни съвета на Кати, че това е частта от разследването, която е най-вероятно да доведе до сериозно пренасяне, моментът, в който близостта на изследователя с обекта може да доведе до загуба на перспективите.
— Често най-лесно е за нас да се идентифицираме на нивото на потребител, Лани. Ние сме пазарен вид. В един момент се улавяш да купуваш същата марка замразен грах като обекта. Внимавай!
Подът на апартамента на Лин беше направен срещу първоначалния наклон на гаража. Той спеше в дълбокия край на надуваемо походно легло, което бе поръчал от Търговския канал. Нямаше прозорци. Наредбите изискваха светилна помпа и преобразувана слънчева светлина падаше понякога от панел в тавана, но той рядко беше там през деня.
Седеше на хлъзгавия край на надуваемото легло и си представяше Алисън Шайърс в нейния апартамент на „Фаунтън Авеню“. Знаеше, че е по-голям от този, но не много. Прозорци. Наемът й беше платен, както „През ключалката“ накрая определи, от нейния женен актьор. Чрез сравнително сложна система от паравани, но въпреки това платен. „Пълзящият му фонд“, както го нарече Кати.
Той можеше да държи историята на Алисън Шайърс в съзнанието си като отделен обект, като подробен мащабен модел на нещо обикновено, но чудновато, осветено от силата на неговата съсредоточеност. Никога не бе я срещал или говорил с нея, но я познаваше според него по начин, по който никой никога не я е или не би я познавал. Съпрузите не познаваха жените си така, нито жените своите съпрузи. Сталкерите може да се стремяха да опознаят така обекта на тяхната мания, но никога не биха могли.
Докато една нощ се събуди след полунощ с пулсираща глава. Твърде топло — отново някаква повреда с климатика. Флорида. Синята фланелка, с която спеше, бе залепнала за гърба и раменете му. Какво ли прави тя сега?
Беше ли будна, гледайки бледите решетки от отразена на тавана светлина, слушайки „Ъпфул Групвайн“?
Кати подозираше, че той може и да превърта. Погледна ръцете си. Можеха да са на всеки друг. Гледаше ги, сякаш не бе ги виждал досега.
Спомни си за 5-СБ в сиропиталището. Вкусът му се усещаше още докато го инжектираха. Ръждясващ метал. Безвредното лекарство нямаше никакъв вкус.
Той стана. Кухненският ъгъл го засече и се пробуди. Вратата на хладилника се плъзна встрани. Самотно черно старо листо от маруля висеше от пластмасовата решетка на един от белите рафтове. Полупразна бутилка „Евиан“ — върху друг. Той сви ръцете си над марулята, внушавайки си да почувства някакво излъчване от нейното гниене, някаква недоловима живителна сила, частици от енергия, непозната на науката.
Алисън Шайърс щеше да се самоубие. Той знаеше, че го е видял. Видя го някак си в случайните данни,
