оформените дискове. Те бяха струпани възможно най-небрежно до архивния материал, който тя успя да сглоби, откакто я приеха в сиатълския клон. Това изглеждаше, благодарение на щастлива размяна на файлове с един член от Швеция, като литографирана ламаринена кутия за обяд, Рез и Ло, надничащи замаяни със замъглени погледи от нейния плосък правоъгълен капак. Шведският фен беше сканирал произведението от петте отпечатани повърхности на оригинала, след това го нанесе върху рамка. Оригиналът вероятно беше непалски, със сигурност нелицензиран и на Чиа й харесваше обърнатият печат. Зона Роса поиска копие, но засега единственото, което беше предложила, беше поредица от долнопробни телевизионни реклами за петия концерт в Мексико Доум. Те дори не бяха
Тя прокара пръст по струпаните дискове, ръката й беше структурирана, върхът на пръста беше покрит с трепкащ живак и си помисли за Слуха. Имало е слухове преди, имаше слухове и сега, винаги щеше да има слухове. Имаше един слух за Ло и онзи датски модел, че щели да се женят и може би е бил верен, макар те никога да не го бяха направили. И винаги имаше слухове за Рез и разни хора. Но това бяха
Тя беше на път към Токио, за да разбере какво точно.
Тя избра „Небесна линия Ло Рез“.
Виртуалната Венеция, изпратена от баща й за тринайсетия й рожден ден, изглеждаше като стара прашна книга с кожени корици, гладката кожа на места беше протъркана и беше като фин велур, дигитален еквивалент на пране на дънки в пералня, пълна с топки за голф. Лежеше до безличната, безформена папка, която беше нейното копие от решението за развода и споразумението за попечителство.
Тя издърпа Венеция към себе си и я отвори. Рибата премигна извън фаза, тъй като системата й стартира вторична програма.
Венеция се декомпресира.
Пиацата беше в среднозимен монохром, фасадите направени от мрамор, порфир, полиран гранит, яспис, алабастър (по желание имената на скъпите минерали се показваха в менюто в периферното изображение). Този град на крилати лъвове и златни коне. Този пропуснат час на сивата и безкрайна зора.
Тя можеше да е тук сама, или да дойде със своя Музикален Учител.
Баща й — обади се от Сингапур, за да й честити рождения ден — й беше казал, че Хитлер, по време на първото си и единствено посещение, се измъкнал, за да се разходи из улиците сам, в същите тези малки часове, вероятно полудял и тичал като куче.
Чиа, която имаше само смътна представа кой може да е бил Хитлер, и то предимно от споменавания в песни, разбра порива. Камъните на Пиацата се надиплиха под нея като коприна, когато тя вдигна сребърен пръст и се забърза към лабиринта от мостове, вода, арки, стени.
Тя нямаше представа какво трябва да означава това място, как и защо, но то беше в идеална хармония със себе си и с пространството, което заемаше, вода и камък намираха безупречно своето място в това мистериозно цяло.
Най-чепатият софтуерен продукт, съществувал някога. Ето ги и встъпителните акорди на „Позитронно предупреждение“.
5. НОДАЛНИ ТОЧКИ
Клинтън Емъри Хилман, двайсет и пет годишен — фризьор, готвач на суши, музикален журналист, порно — допълнително, сигурен доставчик на незаконна зародишна тъкан на трима от по-вътрешните членове на определено… Дукове на Взрива7, чието „Бебе от войната в залива“ влезе направо на осемнайсето в класацията на „Билборд“, беше здраво въртяно по „Аз ♥ Америка“ и вече е било обект на дипломатически протести от страна на няколко ислямски държави.
Кати Торънс изглеждаше като да е подготвена да бъде удовлетворена.
— А зародишната тъкан, Лани?
— Ами — каза Лани, докато оставяше слушалките до компютъра — мисля, че това може да е добрата част.
— Защо?
— Трябва да е иракска. Те сериозно настояват да се направи нещо. Няма да стрелят, ако е друга.
— Нает си на работа.
— Наистина?
— Трябва да си свързал обажданията до Вентура с глобите за паркиране от гаража в Бевърли Сентър. Макар че би било трудно да пропуснеш онази разпространила се заблуда за „Бебета от войната в залива“.
— Чакай малко — отвърна Лани. — Ти си знаела.
— Това е най-важната част от шоуто в сряда. — Тя затвори компютъра без да я притеснява, че не махна възстановената брадичка на Клинт Хилман. — Но току-що имах шанса да те наблюдавам как работиш, Лани. Ти си самороден талант. Можех почти да повярвам, че в тая глупост за нодалните точки има нещо. Някои от действията ти нямаха никаква логика, но току-що те видях хладнокръвно да разбиваш нещо, което отне един месец на трима опитни изследователи. Ти го направи за по-малко от половин час.
— Част от това беше незаконно — каза Лани. — Вие сте свързани с части на DAT Америка, до които не би трябвало да имате достъп.
— Знаеш ли какво е споразумение за неразкриване на тайни, Лани?
Ямазаки вдигна поглед от бележника си:
— Много добре — каза той, вероятно на Блекуел. — Това е много добре.
Блекуел надигна туловището си, поликарбоновата рамка на стола изскърца леко в знак на протест.
— Но не се е задържал дълго там, нали?
— Малко повече от шест месеца — отвърна Лани.
Шест месеца може да бъде много дълго време в „През ключалката“.
Той използва по-голямата част от първата си заплата, за да наеме малка гарсониера в ретрооборудван паркинг на Бродуей Авеню, Санта Моника. Купи ризи, които според него приличаха повече на онези, които носеха хората в „През ключалката“, и остави малайзийските с копчетата, за спално бельо. Купи си чифт скъпи слънчеви очила и направи всичко необходимо никога да не носи само един маркер в джоба на ризата си.
Животът в „През ключалката“ имаше известна съсредоточеност. Колегите на Лани се ограничаваха до определен диапазон емоции. Определен тип хумор, както каза Кати, беше високо ценен, но имаше забележително малко смях. Очакваният отговор беше контакт с очите, кимане, лека усмивка. Тук бяха разрушавани животи, понякога и пресъздавани, кариери бяха съсипвани или изграждани наново. Защото работата на „През ключалката“ беше ритуалното кръвопускане, а кръвта, която пускаха, беше алхимична течност: известността в нейната най-сурова, най-чиста форма.
Способността на Лани да открива ключови данни в очевидно случайни остатъци от несъществена информация му спечели завистта и злобното възхищение на по-опитните изследователи. Той стана любимецът на Кати и почти му хареса, когато разбра за плъзналия слух, че те двамата имат връзка.
Нямаха — с изключение на онзи път в нейния апартамент в Шърман Оукс и това не беше добра идея. Нещо, което никой от двамата не искаше да повтори.
Но Лани продължаваше да се затваря в себе си, да се концентрира, да разчупва обвивката на онова,
