ти го
— Какво има? — попита Лани, докато излизаха на магистралата и грамадната, невъзмутима муцуна на огромен влекач изникна зад тях, бързо ги задмина и неръждаема стомана проблясна в периферното зрение на Лани. Бусът се разтърси от преминаването на големия камион.
— Опитах се да се свържа с Рез. Алекс казва, че е напуснал хотела с Блекуел. Тръгнали са към същото място като нас.
— Кога?
— Горе-долу по времето, когато ти бе изпаднал в онзи крещящ пристъп, докато беше с очилата — каза Арли. Тя погледна мрачно. — Извинявай.
Лани трябваше да спори с нея петнайсет минути, преди да се съгласи на това. Продължаваше да настоява той да отиде на лекар. Каза, че била техник, не изследовател, нито охрана и че първата й отговорност била да остане при данните, модулите, защото ако някой ги намерел, се сдобивал с целия бизнес план на Съдружие „Ло/Рез“, плюс счетоводните книги, плюс каквото и да е онова, което Куваяма им бе поверил да пазят в сивия модул. Тя се предаде чак след като Ямазаки се закле да поеме пълна отговорност за всичко и след като Шанън и мъжът с конската опашка обещаха да не изпускат модулите от очи. Дори, както каза Арли, за да пикаят.
— Отивайте до стената, дявол да ви вземе — бе казала тя, — и извикайте половин дузина от момчетата на Блекуел тук, долу да ви правят компания.
— Той знае — каза Лани. — Казала му е, че е там.
— Какво има там, Лани-сан? — попита Ямазаки, прегърнал облегалката.
— Не знам. Каквото и да е, те смятат, че ще съдейства за осъществяването на брака им.
— А
— Предполагам, че е възможно — каза Лани, докато нещо започна да дрънчи под седалката й, силно и настойчиво. — Но не мисля, че това означава, че непременно ще се случи. Какво, по дяволите, е
— Надвишавам ограничението за скоростта — каза тя. — Всяко превозно средство в Япония по изискване на закона трябва да бъде снабдено с едно от тези устройства. Ако надвишиш скоростта, дрънчи.
Лани се обърна към Ямазаки:
— Вярно ли е?
— Разбира се — отвърна Ямазаки над непрестанното дрънкане.
— И хората не ги изключват?
— Не — каза Ямазаки, объркан. — Защо биха го правили?
Телефонът на Арли иззвъня.
— Маккрей. Уили?
Настъпи тишина, докато тя слушаше. После Лани усети буса да се поклаща леко. Забави ход, докато дрънченето изведнъж спря. Тя свали телефона.
— Какво има? — попита Лани.
— Уили Джуд — каза тя. — Той… Той просто гледал един от клубните канали. Казали, че Рез е мъртъв. Казали, че е умрял. В любовен хотел.
40. СДЕЛКАТА
Когато никой не понечи да помогне на Мериалис, Чиа стана от леглото, промуши се край руснака и влезе в банята, активирайки обкръжаващата птича песен. Черното шкафче беше отворено, лампата му беше включена, върху керамичния под имаше разхвърляни Дей-Гло пенисоиди. Тя взе черна хавлия и черно кесе от хромирания сушилник, намокри кесето над черната хромирана мивка и се върна при Мериалис. Сгъна хавлията, сложи я върху повръщаното на пода и подаде кесето на Мериалис.
Никой не каза нищо, нито се опита да я спре. Масахико отново бе седнал долу на килима, с компютъра между краката си. Белязаният мъж, който, изглежда, заемаше повече място от всичко останало в стаята, бе свалил брадвата си. Държеше я, долу, до бедрото си, по-широко от ханша на Чиа, с шипа, стърчащ до коляното му.
Мериалис, която успя да седне, сега бършеше устата си с кърпата, забърсвайки по-голямата част от червилото си. Когато се изправи, стомахът й се обърна от полъха от одеколона на руснака.
— Казвате, че сте предприемач? — Рез още държеше нанотехнологичното устройство.
— Вие задавате много въпроси — каза руснакът. После Еди изстена, той го изрита и добави: —
— Обществен проект? — Рез повдигна веждата си. — Водопречиствателна станция, нещо такова?
Руснакът задържа очи върху брадвата на големия мъж.
— В Талин — отговори той — ние скоро построяваме уникален търговски мега център, охолни затворени предградия, плюс фармацевтична манифактура от световна класа. На нас несправедливо отказани най- напреднали средства на продукция, но ние желаещи сто процента съвременно опериране.
— Рез — каза мъжът с брадвата, — откажи се. Този сладур и приятелчетата му се нуждаят от това нещо, за да си направят фабрика за дрога в Естония. Време е да те връщам в хотела.
— Но дали няма да са по-заинтересовани от… недвижимо имущество в Токио?
Очите на големия мъж изскочиха, белезите на челото му почервеняха. Едно от горните рамена на микропорния хикс се бе разхлабило и разкриваше дълбока драскотина.
— Що за глупости са
— „Феймъс Аспект“ — каза Рез. — Мениджърската компания на Рей. Те инвестират вместо нея.
— Вие обсъждате нанотехнология, разменена за недвижимо имущество в Токио? — Руснакът се вторачи в Рез.
— Именно — отвърна Рез.
— Какъв
— Неразработено сметище в Залива. Остров. Един от два. В района на старата „Токсична огърлица“, но тя беше почистена след земетресението.
— Чакай малко — обади се Мериалис от пода. — Аз те познавам. Ти си от оная група с мършавия китаец, китаристът, дето носеше разни шапки. Познавам те. Ти си
Рез я погледна.
— Мисля не добре тук да разискваме сделката — каза руснакът, потривайки рождения си белег. — Но аз съм Старков, Евгени. — Той протегна ръка и Чиа отново зърна следите от лазер. Рез се ръкува с него. На Чиа й се стори, че чу големия мъж да ръмжи.
— Навремето го гледах често,
Големият мъж извади малък телефон от джоба си със свободната си ръка, погледна набързо дисплея и го долепи до лявото си ухо. Което Чиа сега видя, че липсва. Той се заслуша.
— Та — каза той и свали телефона. Отиде до прозореца — онзи, който Чиа бе открила зад паравана — и се загледа навън.
— По-добре хвърли едно око на това, Розър — каза той.
Рез се присъедини към него. Тя го видя да докосва монокъла.
— Какво правят, Кийти? Какво е това?
— Твоето погребение — отвърна големият мъж.
41. СВЕЩИ
Прозорци на офиси проблясваха край тях, много близо, зад бандажираните след земетресението
