Идору

пред входа. Той стискаше по-дребен мъж за яката на якето му и по-дребният се опитваше да се освободи. Тогава дребният мъж ги видя и извика:

— Блекуел! — и успя да се изхлузи от якето си, но мъжът с белия смокинг се пресегна с другата си ръка и го хвана за колана.

Руснакът изкрещя на руски и мъжът с белия смокинг явно чак сега го забеляза. Той пусна колана на другия, който каза:

— С буса сме.

Големият мъж с липсващото ухо се приближи доста близо до онзи с белия смокинг, втренчи се в него и взе якето на другия мъж.

— Добре, Розър — каза той, обръщайки се към Рез. — Това сме го тренирали. Стар номер. Както когато излизахме от оная къща в Сейнт Килда с ония копелдаци-офицери от Мелбърн отвън, ясно?

Той покри главата и раменете на Рез и го шляпна окуражително по ръката. Отиде до розовите ленти, дръпна една встрани и погледна навън.

— Мамка му и ад — каза той. — Добре тогава, всички. Работата е: движим се бързо, близо един до друг, Рез в центъра и влизаме в буса. Щом преброя до три.

43. ЗАКУСКАТА

— Не ядеш — каза Блекуел, след като омете втората си чиния яйца с бекон. Той беше определил тази стая за вечеря на един от административните етажи на Елфическата шапка и бе настоял Лани да дойде с него. Гледката беше подобна на онази от стаята на Лани, шест етажа по-долу, и слънчева светлина проблясваше, отразена от далечните парапети на новите сгради.

— Кой разпространи мълвата, че Рез е мъртъв, Блекуел? Идору?

— Тя? Защо мислиш, че би го направила? — Той отопяваше чинията си с коричка от триъгълен тост.

— Не знам — каза Лани, — но явно й харесва да прави разни неща. И те не винаги са толкова лесни за разбиране.

— Не е била тя — отвърна Блекуел. — Правим проверка. Изглежда някаква негова фенка от Мексико е обезумяла. Използвала е някакво сравнително мощно софтуерно оръжие върху централния сайт на токийския клуб. Прехвърлила го е от конвертиран корпоративен сайт в Щатите и е разпространила бюлетина. Обадила се на всички токийски фенове веднага да стават и да заминават в онзи любовен хотел. — Той пъхна тоста в устата си, преглътна и избърса устните си с дебела бяла салфетка.

— Но Рез беше там — каза Лани.

Блекуел сви рамене.

— Проучваме това. Имаме повече от достатъчно неща на главата в момента. Трябва да разграничим Ло/Рез от слуха за смърт, да уверим аудиторията. Адвокати летят насам от Лондон и Ню Йорк, за да разговарят със Старков и хората му. Както и с нейните хора — добави той. — Ще имаме доста работа.

— Кои бяха тези деца? — попита Лани. — Малката червенокоска и японското хипи?

— Рез казва, че с тях няма проблеми. Доведохме ги тук, в хотела. Арли урежда нещата.

— Къде е нанотехнологичното устройство?

— Това не си го казал — отвърна Блекуел. — А и не го повтаряй. Официалната истина за събитията от нощта се формулира в момента и това никога няма да е част от нея. Ясен ли съм?

Лани кимна. Той погледна отново навън към новите сгради. Или ъгълът на осветяване се бе изместил, или парапетът се бе повдигнал леко. Той погледна Блекуел.

— Въобразявам ли си или отношението ти към всичко това е претърпяло някаква промяна? Мислех, че си непоколебимо против това Рез и идору да се съберат.

Блекуел въздъхна.

— Бях. Но сега започва да изглежда като нещо свършено, нали? Де факто връзка наистина. Предполагам, че съм старомоден, но се надявах, че в крайна сметка той може да се задоволи с нещо обикновено. Някой, който да лъска патлака му, да му кърпи чорапите, да има едно-две деца. Но това няма да се случи, нали?

— Предполагам, че не.

— В такъв случай имам две възможности. Или да си тръгна и да оставя тъпото копеле да се оправя само, или да остана, да си върша работата и да се опитам да се приспособя към това, което ще стане, каквото и да е то. И в края на тоя шибан ден, Лани, въпреки всичко, се сещам, къде щях да бъда, ако той не бе дошъл зад стените в Пентридж, за да направи оня соло концерт. Това няма ли да го ядеш? — Той погледна изстиващите бъркани яйца в чинията на Лани.

— Аз си свърших работата — каза Лани. — Не стана така, както ти искаше, но си я свърших. Така ли е?

— Спор няма.

— Тогава по-добре да си вървя. Платете ми и още днес си заминавам.

Блекуел го изгледа с ново любопитство.

— Толкова скоро, а? За къде бързаш? Не ни намираш за коректни?

— Не — каза Лани. — Просто така е по-добре за всички.

— Не и според Яма. Нито според Рез. Да не говорим за Нейно различество, която несъмнено ще изкаже мнение по този въпрос. Трябва да ти кажа, че си гласен за дворцов прогностик, Лани. Освен ако, разбира се, цялата тая далавера с Комбината не се окаже пълен ташак и не се разбере, че ти просто си си измислил тая нодална щуротия, което на мен би ми било доста забавно. Но не, услугите ти са особено желани сега, може да се каже дори необходими, а и никой от нас не би се радвал, ако си тръгнеш.

— Трябва — каза Лани. — Изнудват ме.

Това свали клепачите на Блекуел наполовина. Той леко се наведе напред. Розовият белег на веждата му се сгърчи като червей.

— Нима? — каза той тихо, сякаш Лани току-що се бе осмелил да признае някакво необикновено полово усложнение. — И може ли да попитам кой?

— „През ключалката“. Кати Торънс. Горе-долу е лично, за нея.

— Разкажи ми за това! Разкажи ми! Хайде!

И Лани го направи, включително и за опитите с 5-СБ и сведенията, че в крайна сметка превръщат участниците в самоубийствени сталкери на знаменитости.

— Не исках да споменавам това преди — каза Лани, — защото се страхувах да не решите, че съм опасен. Че може да се превърна в нещо такова.

— Не че не съм имал опит с това — отвърна Блекуел. — Имаме младеж в Токио в момента, който е автор на текстовете на всички песни, които Ло и Рез някога са писали, да не споменаваме цялото творчество на Блу Ахмед за „Хромиран Коран“. А той е и експерт по експлозивите. Наблюдавам го отблизо. Но ние сме компетентни по въпроса, както виждаш. Така че най-сигурното място за теб, Лани, в случай че вампирясаш, е тук, в сърцето на зоркия ни охранителен апарат.

Лани се замисли. Имаше някакъв смисъл в това.

— Но няма да искате да се мотая наоколо, ако „През ключалката“ пусне онзи материал. Аз самият не бих искал да съм наоколо. Нямам семейство, не мога да причиня вреда на никого другиго, но все пак ще ми се наложи да живея с това.

— И как смяташ да го направиш?

— Ще отида някъде, където хората не гледат тая гадост.

— Ами, добре — каза Блекуел, — като намериш тази почтена страна, аз самият ще дойда с теб. Ще караме на плодове и ядки, ще се слеем с каквото е останало от шибаната природа. Но докато това стане, Лани, ще си поприказвам с твоята Кати Торънс. Ще й обясня някои неща. Без усложнения. Простичко, простата истина за причината и следствието. И тя никога няма да позволи на „През ключалката“ да пусне онзи материал с двойника ти.

— Блекуел — каза Лани, — тя ме мрази, има си свои мотиви за отмъщение, но тя иска, тя има нужда да унищожи Рез. Тя е могъща жена в могъща световна