малко време включен…
— И как така? — запита Боби, оглеждайки дека.
— Изглежда логично, че който е докарал онези карикатури отвън, подслушва и телефоните.
Боби кимна. Бийвър беше казал същото, когато излагаше пред тях плана си.
— Е, когато Бийвър и аз решихме, че двамата с теб можем да се посвяткаме малко из мрежата да позяпаме, аз всъщност имах нещо друго наум. — Тъпкача показа на Боби набор малки бели зъби. — Виждаш ли, забърках се в тая работа, защото дължа на Бийвър и Лукас една услуга. Има обаче хора, които дължат услуги на мен, услуги от доста време. Услуги, които никога не ми е потрябвало да използвам.
— Тъпкач, трябва да се отпуснеш — каза Джаки. — Просто се облегни, и толкова. Можеше да получиш шок.
— Как е паметта ти, Боби? Ще изкарам една серия чрез теб. Оттренирай я на дека ми. Без захранване, невключен. Окей?
Боби кимна.
— Изкарай я на сухо няколко пъти. Входен код. Пуска те през една задна врата.
— Чия задна врата? — Боби завъртя черния дек и постави пръсти на клавиатурата.
— Якудза — каза Тъпкача.
Джаки го зяпна.
— Хей, какво…
— Каквото казах. Стари услуги. Знаеш обаче какво казват, че Якудза никога не забравя. Важи и в двете посоки…
Миризмата на изгорена плът лъхна Боби и той се намръщи.
— Как така не си го споменавал на Бийвър? — Джаки заприбира нещата в бялата кутия.
— Ще се научиш, сладурче. Някои неща се налага да се научиш да помниш да не ги помниш…
— Виж сега, — започна Боби, фиксирайки Джаки с каквото се надяваше да е най-тежкият му поглед, — това ще го бутам аз. Така че не ми трябват твоите лоата, ясно ли е? Лазят ми по нервите…
— Не ги вика тя — обади се Бийвър, свит до вратата, с детонатора в едната ръка и южноафриканския автомат в другата, — те просто идват. Поискат ли да дойдат, и са тук. Както и да е, ти им харесваш…
Джаки притисна тродите към челото си.
— Боби, всичко с теб ще е наред. Не се безпокой, просто се включи. — Беше махнала кърпата за глава. Косата й беше сплетена на правилни редички, откриващи ивици бляскава кафява кожа, и в нея на случайни интервали бяха вплетени антични резистори, малки цилиндърчета изолационна гума, опръстенени с цветови ивици.
— Когато се дотракаш оттатък Топката за баскет, даваш надясно три възела и след това на дъното, имам предвид право надолу…
— Оттатък кое?
— Топката за баскет. Това е Сферата за просперитет на Слънчев пояс Далас-Фортуърт, и трябва да си завреш задника надолу на пълна скорост по целия път, след това се мотаеш както ти казах, на около двайсет възли. Всичко там е само използвани паркинги и събирачи на данъци, но просто си стой там, окей?
Боби кимна ухилен.
— Види ли те някой, е, добре, това е техен гледач. Хората, които се жакват там долу, са свикнали да виждат всякакви странни работи така или иначе…
— Човече, действай — каза Бийвър на Боби. — Трябва да се връщам обратно при вратата…
Боби се включи.
Спазваше внимателно инструкциите на Тъпкача, тайничко благодарен, че можеше да усети до себе си Джаки, и двамата полетяха надолу през всекидневието на киберпространството, и блестящата Топка за баскет искреше зад тях. Декът беше светкавичен, плъзгав като лед, и го караше да се усеща бърз и силен. Чудеше се как така Тъпкача е стигнал дотам Якудза да му дължи услуга, която той никога не се е погрижил да си поиска, и част от него беше заета да конструира сценарии, когато се блъснаха в леда.
— Господи… — И Джаки изчезна. Между тях се беше стоварило нещо, което той усещаше като студ и тишина, и секване на дишането.
— Но тук нямаше нищо, по дяволите! — Той беше някак си замразен, скован неподвижно. Все още виждаше мрежата, но не усещаше ръцете си.
— Защо, по дяволите, някой включва такива като теб в дек като този? Мястото на това нещо е в музея, а на теб — на училище.
— Джаки! — Викът беше рефлекторен.
— Човече, — каза гласът, — не връзвам. От няколко бая дълги дни не съм спала, ама ти с гаранция не мязаш на това дето бях заложила капан за него, когато ти се изръси оттам… На колко години си?
— По дяволите! — каза Боби. Това беше всичко, което му минаваше през ума за казване.
Гласът се разсмя.
— Рамирес щеше да се пукне по шевовете при тая гледка, знаеш ли? Имаше си го усета за шантавото. Едно от нещата, които ми липсват…
— Кой е Рамирес?
— Партньорът ми. Бивш. Мъртъв. Съвсем. Мислех, че може би ти можеш да ми кажеш как така му се е случило.
— За пръв път го чувал — изръси Боби. — Къде е Джаки?
— Седи студено панирана в киберпространството, докато не ми отговориш на въпросите, уилсън такъв. Как се казваш?
— Бо… Нулев Брояч.
— Да, сто на сто. Името ти!
— Боби, Боби Нюмарк…
Тишина. И след това: — Добре. Хей. Май си спомням нещичко по темата. Онова, дето вратоците на Маас го забърсаха с минохвъргачката, беше жилището на майка ти, нали? Предполагам, че не си бил там тогава, иначе нямаше и да си тук сега. Задръж за секунда…
Квадратът от киберпространството точно пред него се превъртя главозамайващо и той се оказа в бледосиня графика, която като че ли изобразяваше много просторен апартамент, ниските форми на мебелите очертани с тънички като косъмче линии син неон. Пред него стоеше жена, нещо като проблясваща анимационна заврънтулка, изобразяваща жена, с лице като кафяво петно.
— Аз съм Слайд — каза фигурата с ръце на кръста. — Джейлин. Избягвай да си правиш ебавки с мен. Никой в Лос Анджелос — тя направи жест, и зад нея внезапно се появи прозорец — не си прави ебавки с мен. Ясно ли е?
— Ясно. А какво е това? Имах предвид, ако би могла малко да пообясниш… — Той все още не можеше да се движи. „Прозорецът“ показваше синкавосив видеоизглед на палми и стари сгради.
— Какво имаш предвид?
— Тази рисунка. И ти. И тази стара картина…
— Ей, образ, платила съм на дизайнер майка си и баща си, за да го натрака това. Това е моето място, мой конструкт. Тук е Лос Анджелос, момче. Хората тук не вършат абсолютно нищо, без да се включат. Тук се забавлявам!
— Ъхъ — каза Боби, все още объркан.
— Твой ред. Кои сте там, в тая лъскава танцувалня?
— При Тъпкача? Аз, Джаки, Бийвър, Тъпкача.
— И накъде се беше юрнал, когато те пипнах?
Боби се поколеба.
— Якудза. Тъпкача имаше код…
— За какво? — Фигурата се придвижи напред с анимирано нахвърлено с молив плъзгане.
— Помощ.
— Мамка му. Сигурно казваш истината…
