Африканчето пристигна на пълна скорост в Кучешката пустош на последния ден от ноември. Старомодният му додж беше каран от бяло момиче на име Чери Честърфийлд.
Плъзгавия Хенри и Ситната Птичка разглобяваха вибротриона, който беше лявата ръка на Съдията, когато се показа доджът на Африканчето, и кърпената му апронова пола пръскаше кафяви фонтани от ръждивата вода, която се събираше на локви по неравната повърхност от утъпкана стомана на Пустошта.
Пръв го видя Ситната Птичка. Ситната Птичка имаше остри очи, а също и 10х монокуляр, който висеше на гърдите му сред кости от най-различни животни и древни медени капачки за бутилки. Плъзгавия вдигна поглед от хидравличната китка и видя как Ситната Птичка се изтяга до пълните си два метра и насочва монокуляра през мрежата от небоядисана стомана, която образуваше повечето от южната стена на Фабриката. Ситната Птичка беше слаб, почти скелет, и лакираните криле от кафява коса, които му бяха изкарали прякора, се очертаваха рязко на фона на бледото небе. Бръснеше високо косата си отстрани и отзад, доста над ушите, и с крилете и аеродинамичната опашка изглеждаше като че ли носи безглава кафява патица.
— Уху, — каза Ситната Птичка, — да му го начукам.
— Какво? — Не беше лесно да накараш Ситната Птичка да се съсредоточи, а работата искаше два чифта ръце.
— Оная тарамбука.
Плъзгавия се изправи и избърса ръце в крачолите на дънките си, докато Ситната Птичка изчовърка зеления микрософт Мех-5 от куплунга зад ухото си, мигновено забравяйки осемстепенната сервокалибрационна процедура, нужна, за да се оправи вибротриона на Съдията.
— Кой кара? — Африканчето никога не караше, ако имаше кой друг да го прави вместо него.
— Не скив. — Ситната Птичка остави монокуляра да изтрака обратно върху покритието от кости и мед.
Плъзгавия се присъедини към него на прозореца и двамата загледаха приближаването на доджа. Африканчето периодично разкрасяваше матовочерната боя на екраноплана с причудливи щуротии с аерозолни флакони; мрачният ефект беше подчертан от ред хромирани черепи, вградени в масивната предна броня. Едно време кухите стоманени черепи бяха съдържали червени коледни лампички за очи; може би Африканчето не се грижеше вече толкова за имиджа си.
Когато екранопланът наближи Фабриката, Плъзгавия чу Ситната Птичка да рови отзад в сенките, и тежките му ботуши да скърцат в праха и фините ярки спирали на метални стружки.
Плъзгавия гледаше през последното останало прашно острие прозоречно стъкло как екранопланът се отпуска върху апроновата си пола пред Фабриката, ръмжейки и изпускайки пара.
Нещо издрънча в мрака зад него и той разбра, че Ситната Птичка е зад рафта със старите части и навива ръчно изработения заглушител на китайското пушкало за патрони с изместен център на тежестта, което използваха за лов на зайци.
— Птичка, — обади се Плъзгавия и хвърли гедорето на постелката, — знам, че си тъп дребен жълтоклюн Джърсиевски задник, но що по дяволите трябва да ми го напомняш?
— Не ми аресва тая тарамбука — каза Ситната Птичка иззад рафтовете.
— Ъхъ, и ако на тарамбуката й скимне да те забележи, също няма да те хареса. Разбере ли, че си отзад с пушката, ще ти я завре в гърлото напреки.
Ситната Птичка не отговори. Беше израсъл в белите крайпътни градчета на Джърси, където никой не знаеше нищо и не даваше пукната пара за нищо, и мразеше всички, които дават.
— И аз също бих му помогнал. — Плъзгавия дръпна нагоре ципа на старото си кафяво яке и тръгна към екраноплана на Африканчето.
Прашният прозорец откъм страната на шофьора се спусна със съскане и откри бледо лице, доминирано от чифт огромни, напръскани с кехлибарено шофьорски очила. Ботушите на Плъзгавия хрупаха по стари метални кутии, изтънели от ръждата като сухи листа. Шофьорът дръпна надолу очилата и го погледна изкосо: момиче, но сега кехлибарените очила висяха около шията й и прикриваха устата и брадичката. Африканчето щеше да бъде откъм далечната страна, което беше добре за при малко вероятния случай, ако Ситната Птичка почне да стреля.
— Заобиколи — каза момичето.
Плъзгавия обиколи екранолета, мина покрай хромираните черепи и чу как прозорецът на Африканчето се спуска със същия демонстративен тих звук.
— Плъзгав Хенри, — каза Африканчето, и дъхът му побеля, като блъсна въздуха на Пустошта, — здрасти.
Плъзгавия погледна надолу към дългото кафяво лице. Африканчето имаше големи лешникови очи, цепнати като на котка, тънки като молив мустаци и кожа, която блестеше като обработена.
— Здрасти, Африканче. — Плъзгавия надуши някаква особена миризма откъм вътрешността на екраноплана. — Как я караш?
— Ами, — каза Африканчето, присвивайки очи, — спомням си да ми беше казал веднъж, ако някога ми трябва услуга…
— Да — кимна Плъзгавия, усещайки пръв прилив на разбиране. Африканчето му беше опазил задника веднъж в Атлантик сити, беше уговорил някакви разгневени братя да не го пускат от балкона на четиридесет и третия етаж от оставен да гори кол. — Някой да иска да те метне от висока сграда?
— Плъзгав, искам да те запозная с някого.
— Ставаме ли квит тогава?
— Плъзгав Хенри, това готино изглеждащо момиче тук е госпожица Чери Честърфийлд от Кливлънд, Охайо. — Плъзгавия се наведе и погледна към шофьора. Руса чорлава коса, грим около очите. — Чери, това е моят близък личен приятел г-н Плъзгавия Хенри. Когато беше млад и лош, караше заедно с Тъжните Дякони. Сега е стар и лош, крие се там вътре и си гони изкуството, ако разбираш. Талантлив мъж, ако разбираш.
— Той е оня дето прави роботите, — каза момичето около буца дъвка, — казвал си ми.
— Самият същият — каза Африканчето и отвори вратата. — Чакай ни тук, сладурче. — Африканчето излезе навън в Пустошта, облечен в норково палто, което докосваше върховете на безупречните му жълти щраусови ботуши, и Плъзгавия мярна нещо в задницата на екраноплана, мигновено линейково проблясване на превръзки и хирургически тръби…
— Ей, Африка, какво имаш там вътре?
Окичената със скъпоценности ръка на Африканчето се вдигна и посочи на Плъзгавия назад, и в същия момент вратата на машината се затвори с щракване и Чери Честърфийлд натисна копчетата на прозорците.
— Трябва да си поговорим за това, Плъзгав.
— Не мисля, че искам прекалено много — каза Африканчето и се облегна назад на голата метална опора, увит в норките си. — Чери има свидетелство на медицински техник и знае, че ще й се плати. Готино момиче, Плъзгав. — Той намигна.
— Виж…
Африканчето имаше отзад в екранолета някакъв тип, който беше като мъртъв, кома или нещо подобно, вързан към помпи и системи и тръби и някакъв сорт симстимов апарат, всичко това завинтено за стара носилка от линейка, с батериите и прочее.
— Какво е това? — Чери, която ги беше последвала, след като Африканчето беше отвел Плъзгавия отзад, за да му покаже човека в екраноплана, зяпаше със съмнение извисяващия се над нея Съдия, или поне повечето от него: ръката с вибротриона лежеше където я бяха оставили, на омаслената постелка на пода. Ако тя има свидетелство на медицински техник, сигурно медицинският техник още не е забелязал липсата му, си помисли Плъзгавия. Носеше поне четири кожени якета, и всички й бяха големи с по няколко размера.
— Изкуството на Плъзгавия, както ти бях разправял.
— Тоя тип умира. Смърди на пикня.
— Катетърът се е измъкнал — каза Чери. — Какво всъщност трябва да прави това нещо?
