Старата ела расте на покритата със сняг скала.
Побиват ме тръпки.
Ранният цвят на сливата се появява, предчувствайки пролетта, и се усмихва, показвайки се иззад оградата.
Обичам аромата му.
99. Възрастта на Татиен
Ханту Чи попитал Татиен: „Кой управлява манастира на мястото на пропъдения монах?“ — „На колко си години?“
Имате различна възраст.
Татиен подал броеницата си и попитал: „Разбираш ли?“ Ханту отговорил: „Не, не разбирам“.
Ама ти не знаеш ли какво е броеница?
Татиен казал: „През деня тук има 108 наниза и през нощта са 108 също“.
Нима не знаеш как е по-добре да се държиш с този обучаващ се?
Ханту бил много разстроен, че не могъл да разбере стария монах и се прибрал в къщи.
Ти се опита да забиеш пирон в небето.
В къщи жена му го попитала: „Какво те разстрои така?“
Не е женска работа.
Ученият разказал на жена си за случилото се.
Каква полза от това? Защо искаш да докажеш правотата си, все едно че си застанал пред императора?
„Защо не се върнеш в манастира и не попиташ стария монах какво е имал предвид?“ — предложила жената.
За щастие другата му половина е по-добра.
На следващия ден рано сутринта ученият-конфуцианец отишъл в манастира, където на портата срещнал старшия монах.
Нещастието го следва по петите.
„Защо си дошъл толкова рано?“ — попитал старшият монах.
А защо пък и не?
„Искам да видя Майстора и да му задам един въпрос“. — отговорил Ханту Чи.
Знаеш ли къде е той?
„Какво всъщност те интересува?“ — попитал монахът, и ученият му повторил разказа си.
Майсторът никога не е произнасял тези думи.
„Защо не попита мен?“ — попитал старшият монах.
