Желязната флейта: сто дзенски коана (Словата на дзенските мъдреци)

ГенроЖелязната флейта: сто дзенски коанаСловата на дзенските мъдреци

Въведение

Първоначалният текст на настоящия труд е бил написан и публикуван през 1783 година от Генро, Майстор на Дзен-школата Сото в Япония. Всяка от историите представлява коан, придружен от коментар на автора и негово стихотворение. Фугаи, последовател на Генро е направил някои бележки по книгата на Учителя. Аз ще превеждам историите или техните основни теми, а също в по-голямата си част коментарите на Генро и бележките на Фугаи. В някои случаи за поощряване на изучаването ще бъдат дадени и стихотворенията. Понеже повечето от тълкуванията на Генро и Фугаи са свързани с древни истории и обичаи, които на Запад не са известни, ще ги обяснявам в свои коментари.

С изключение на няколко индийски, в текста основно фигурират китайски имена от епохите на династиите Тан (620–905 г, от н.е.) и Сун (930–1278 г.) — Златният Век на Дзен.

„Теттеки тосуи“ е наименованието на първоначалния текст. „Теттеки“ означава „Желязна флейта“. Обикновено флейтата се прави от бамбук, с мундщук и отвори за пръстите. Флейтата представлява плътна желязна пръчка, която няма нито мундщук, нито отвори за пръстите. „Тосуи“ означава „да се свири от обратната страна“. Музикант, който трудно разчита нотите, не може да свири на този дзенски инструмент, но който свири на арфа без струни, може да свири и на тази флейта без мундщук.

Луната плува над боровете,
и нощната веранда е студена.
Когато древният, прозрачен звук изтича изпод пръстите,
сълзи се появяват в очите на тези, които слушат
тази старинна мелодия.
Но на музиката на Дзен не е присъща сантименталността,
и никога не започвай да свириш, ако не те
съпровожда Великият Звук.
Лао Дзъ

Сюедзу (980–1052), китайски Майстор на Дзен

Лао Дзъ казва: „Необходимо е много време, за да се направят съдове с невиждана красота. Великите характери не се създават за няколко години. Великият Звук е звук, който превъзхожда обикновените звуци“.

Сега знаете защо тази книга се нарича „Теттеки тосуи“ или „Свирене с плътна желязна флейта, обърната наопаки“. Това е книга на „звука от една длан“. Това всъщност е ежедневният живот в Дзен.

1. Манджушри влиза през вратата

Веднъж Манджушри стоял пред вратата, когато Буда го повикал: „Манджушри, Манджушри защо не влизаш?“

— Не виждам нищо от тази страна на вратата. Защо да влизам? — отговорил Манджушри.

Ньоген:

Историите на Дзен са проблеми от живота, теми за медитация.

Не е задължително този диалог да се е провел между Буда и Манджушри. Да предположим, че един от вас се колебае да влезе или да не влезе в този дзен-до и аз питам: „Защо не влизаш?“ Ако бодърства в дадения момент, той може да отговори: „Не виждам нищо извън дзен-до. Защо да влизам?“ Той не вижда нищо по-различно от дзен-до: „във“ или „извън“ са само термини за сравнение. Всъщност той нищо не чува, нищо не вижда, нищо не усеща, нито мирис, нито вкус, и за нищо не мисли, но с благодарност отива и сяда на мястото си. Какво друго бих могъл да направя освен да възхваля този абсолютно свободен човек?

Човекът е още млад и глупав. Той се обучава на двойственост, вместо на единство, за което учи религията. Поради илюзиите си човек често поставя врати и едва после разглежда какво има зад тях. Той чува, усеща мирис и вкус, мисли, изхождайки от егоистичната си гледна точка.

Той говори за световно братство, но няма представа за неговите принципи. На света е необходим Манджушри, а не месия или пророк. Кой е той, Манджушри?

Манджушри символизира мъдростта на Буда. Яхнал лъв, той с един скок разрушава всички илюзии и с острата си сабя покосява всички прегради по пътя на Освобождението. Някои будистки последователи предполагат, че Манджушри е ученик на Буда Шакямуни. Други с невероятна убеденост разказват за неговия минал и настоящ живот. Нека се остави на мечтата си, както иска (този, който отговаря на въпроса на Манджушри). Изучаващите Дзен трябва да срещнат Манджушри в себе си.

„Аватамшака Сутра“ споменава четири свята: светът на материята, на разума, на хармонията между материята и разума и светът на техните хармонични елементи. Манджушри от нашата история живее извън света на материята, той е в света на разума, но още не се е научил да постига тяхното хармонично съчетаване.

Самантабхадра символизира обичната доброта на Буда. Той язди слон, търпеливо водейки го през джунглата, обичайки и уважавайки всички живи същества. Той няма да обяснява причината, в спокойно ще влезе през вратата. Неговото сърце е сърцето на Буда, отговарящо като ехо на зова на Буда.

Четвъртият свят, споменаван в „Аватамшака Сутра“, понякога се среща като „Небесно Царство“. За да стигне до този стадий, човечеството трябва да се научи да живее в света на хармонията на разума и материята, а преди това трябва да живее в света на разума. Много е важно човек да срещне Манджушри лице в лице в наши дни. Той казва: „Не виждам нищо от тази страна на вратата. Защо да влизам?“ Но къде е тази врата? И къде сте вие самите — отвън или отвътре?

2. Встъпителната реч на Лошан

Господин Минван построил манастир за Лошан и го помолил да произнесе пьрвата реч в лекционната зала. Като Майстор на манастира, Лошан седнал на трона, но не казал нищо освен думата „довиждане“, преди да се прибере в стаята си. Господин Минван влязъл при него и казал „Учението на самия Буда трябва да е било такова, като вашето днес“ (става дума за проповедта на Буда на планината Гридхракута). Лошан отговорил: „Мислих, че учението ви е чуждо, но сега разбрах, че вие имате някаква представа за Дзен“.

Ньоген:

Тези двамата са живели в Китай през VIII в., но винаги ще служат като пример за красотата на незавършеността за тези, които разбират вътрешните ценности. В будисткия храм над олтара има статуя на Буда, докато в дзенския храм няма никакви изображения. Тук Майсторът сяда на мястото на Буда, използвайки олтара като катедра за проповеди: той донася със себе си дрехи, наследени от предшественика му, облича ги преди началото на проповедта и ги сваля веднага след края и. Нашият Лошан явно е направил