поклони и да получи в този момент Дхарма. Но той бил глух и сляп.
В „Диамантената Сутра“1 Буда казва: „Субхути, ако човек заяви, че Татхагата е някой, който идва или си отива, седи или лежи, но не разбира смисъла на учението. Защо? Татхагата не идва от никъде и никъде не отива, затова се нарича Татхагата“.
Този монах сигурно често е слушал четенето на „Диамантената Сутра“, но за него думите не са имали смисъл.
Белият облак е надвиснал над върха на Зелената планина над езерото. Който и да гледа и да се възхищава на тази гледка, не бива да харчи думи напразно.
12. Саншън посреща ученик
Веднъж в разговор с монасите Саншън казал: „Когато идва нов ученик, аз излизам, да, го посрещна без намерение да му помогна“. Брат му, Синхуа, като чул тази забележка, казал: „Когато идва нов ученик, аз не винаги излизам да го посрещна, но ако все пак изляза, непременно ще му помогна“.
Линджи, велик Майстор по Дзен от династията Тан, напусна този свят на 10 януари 867 г. Преди да умре той казал: „След като си отида не разрушавайте моя Дзен. Пазете го помежду си“. Саншън, един от неговите ученици, попитал: „Че кой трябва да разруши твоя Дзен?“ „Ако някой те попита, какво е Дзен, какво ще му кажеш?“ — се заинтересувал Линджи. Саншън започнал да вика: „Хей!“ Учителят бил доволен от отговора и отбелязал: „Кой би могъл да помисли, че моят Дзен ще бъде разрушен от това сляпо магаре?“ След тези думи той умрял.
Будизмът използва негативни думи, за да изрази реалността. Това е единственият начин да се избегнат недоразуменията. Когато Линджи помолил да не се разрушава неговият Дзен, той постулирал своя Дзен двойнствено, затова Саншън се присъединил към неговия начин на изразяване. И все пак, когато Учителят пожелал с очите си да види как ще живее, Саншън нагледно му го показал, и монасите, които били там, станали свидетели на безсмъртието на своя любим Майстор. Последните думи на Линджи били негативно изразяване на похвала.
Дзен не е нещо, което може да бъде дадено наученика от Учителя. Вятърът може да загаси пламъка от свещта, но когато възникнат благоприятни условия, тя отново ще загори със същата светлина както и преди. Нима след това той няма да е все същия непрекъснат пламък? Саншън не бил единственият човек, който получил Дзена на Линджи, но той се оказал достатъчно храбър, за да го демонстрира пред Учителя си. И Дзенът станал негов.
Относно коана, знаем, че най-добрата помощ по Дзен е „да не се помага“. Много секти от различни религии си поставят за цел да помагат на хората, без да разбират, че излишната помощ пречи на вътрешното израстване както на тези, на които се помага, така и на този, който помага. Както слънцето изпълва градината, така и Саншън посрещнал ученика без каквато и да било мисъл да му помага. Какво чудно разположение на духа на обичната добродетел!
Синхуа изразил своя Дзен позитивно без да противоречи на Дзена на Саншън, но поддържайки го от противоположна гледна точка. Положителността без отрицателност може да бъде опасна. Отрицателността без положителност води до вялост. Синхуа сигурно е искал да задържи поводите на контрола над „сляпото магаре“, но аз казвам: „Тук, братле, внимавай за всяка своя крачка. Защото пред теб има пропаст!“
Единият от братята казва „не“, а другият „да“. Така те продължават делото на баща си, като го усъвършенстват.
13. Хартиеният параван на Джиенюан
Майстор Джиенюан седял зад хартиения параван. Един монах влязъл за сандзен, повдигнал паравана и се обърнал към Учителя с думите: „Странно“. Учителят внимателно погледнал монаха и казал: „Разбираш ли?“ — „Не, не разбирам“. — отговорил монахът. „Преди на света да се появят седемте Буди. — казал Учителят. — е било същото, както сега. Защо ли не разбираш?!“ По-късно монахът споменал за този случай на Шишуан, учител по Дзен от рода Дхарма, който похвалил Джиенюан и казал: „Брат Джиенюан прилича на майстор по стрелба с лък. Той никога не пуска стрелата, преди да е поразил целта“.
В Япония и Китай хората често използват хартиени паравани както в помещенията, така и навън, за да се предпазят от течение или насекоми. Джиенюан изглежда е заръчал на монасите да идват за сандзен във времето, когато той е използвал хартиения параван. Когато бях в манастир, моят Учител често променяше местонахождението си в стаята и аз бях принуден да търся неговия поглед. В мига, в който умът ми се изморяваше от това занимание, обикновено получавах удар с пръчка. Не мога да обвинявам монаха от тази история, че е казал „странно“, но Джиенюан му е предоставил твърде достатъчно време, за да види светилника на Дхарма зад паравана. Джиенюан бил много добър, като му дал по-нататъшни наставления.
Произведението на Хинаяна „Дигха Никая“ споменава за седем Буди, били в света по различно време безброй векове преди Гаутама Буда. Джиенюан се върнал милион години назад, когато казал: „Преди на света да се появят седемте Буди, е било същото, както сега“. Ако монахът беше видял своята природа на Буда, той е щял да знае основата на свое съществуване. Той не е имал Дзен, въпреки добрината на Учителя му.
В свободния превод на „Синсин Мин“, китайска чанска (дзенска) поема, който направих преди няколко години, последният стих гласи: „Дзен превъзхожда времето и пространството. В края на краищата десет хиляди години е просто една мисъл, видимото от нас с това, което вие притежавате в света. Ако вашата мисъл превъзхожда времето и пространството, ще знаете, че най-малкото нещо е голямо, а най-голямото — малко, че битието е небитие, и небитието е битие. Без този опит ще се колебаете преди да извършите каквото и да било. Ако разбирате, че едното е много, а многото е едно, вашият Дзен ще бъде съвършен. Вярата и същността на ума са неразделни. Само ще видите «не две». Това «не две» е вяра, и това «не две» е същността на ума. Това може да се изрази само с мълчание, но това мълчание не е минало, то не с настояще и не е бъдеще.“
Джиенюан е казал достатъчно, когато мълчаливо се е вгледал в монаха. Шишуан е трябвало да унищожи думите на Джиенюан, ако е зачитал доброто име на рода на Дхарма.
Ние, монасите, сме винаги бездомни. Не трябва да имаме никакъв род на Дхарма, дори в учението.
