Желязната флейта: сто дзенски коана (Словата на дзенските мъдреци)

и всяка пази Бодхисатва.
Защо е необходимо да изкачваш
планината Дзинлин?
Сутрите изобразяват Манджушри.
яхнал златен лъв.
Можете да видите този мираж
в облаците над планините.
Но това не е реално
за очите на изучаващия Дзен.
това не е щастието, което той търси.

Генро е похвалил стихотворението на монаха, както и острият въпрос на Джаоджоу. Ето коана: „Авалокитешвара има хиляди очи. Кое ли око е истинското?“

20. Тешан говори за предходните учители

По време на посещение на Майстора си Тешан, Куо го попитал: „Предполагам, че всички стари Майстори и мъдреци са отишли някъде. Дали бихте могли да ми кажете какво е станало с тях?“ „Не зная къде са“. — бил отговорът. Куо се натъжил: „Очаквах отговор като препускащ кон, а получих отговор като пълзяща костенурка“. Тешан останал безмълвен като победен в спора. На следващия ден Тешан се изкъпал и влязъл в гостната, където Куо му приготвил чай, той потупал монаха по рамото и го попитал: „Какво стана с коана, за който говори вчера?“ „Днес вашият Дзен е по-добър“, — отговорил монахът. Но Тешан не отговорил нищо като победен в спора.

Ньоген.

Куо попитал за предшестващите Майстори, както някои възприемат небето като чудно място, където продължават работата си тези, които са умрели на земята. Докато е служел честно на Майстора си, защо е трябвало да го вълнуват такива въпроси? Макар че изучаващият е можел да мисли за своя Учител като за Майстор. Учителят не допускал такава титла, защото неговият Дзен е неотделим от техния Дзен, а неговата Дхарма е съставна част на тяхната Дхарма. Тешан проявил голяма добрина към монаха, чийто Дзен не бил по-добър от вчерашна мечта. „Какъв е смисълът?“ — си мислел явно Тешан, оставайки безмълвен.

Генро:

Предшестващите Майстори
са имали сърца студени и
твърди като желязо:
Не им били присъщи
никакви човешки сантименталности.
Те изчезвали и се появявали като светкавица,
придвижвали се навътре и навън
по вълшебен начин.
Хорската критика не им влияела.
Човек може да изкачи връх на планина.
но не може да стигне дъното на океана.
Дори да имаш истински Учител,
трябва много да се стараеш.
Тешан и монахът не могли
да обядват на една маса.

21. Тоягата на Фенян

Фенян казал на монасите, държейки пред себе си тоягата си: „Който в съвършенство се оприличи на тоягата си, може да приключи със странстванията за Дзен“.

Ньоген:

Дзен-монасите обикновено странствали пеша, изкачвайки понякога непристъпни планини и пресичайки непознати реки, и носели, със себе си дълга тояга, по-дълга и от тях самите. Когато бил млад. Фенян странствал много години, като посетил над седемдесет Учители и пазел тоягата си като сувенир. В тази история той се възползвал от тоягата си, за да покаже на монасите своя Дзен. Това не е сувенир, не е символ, какво е тогава? Не можете да го видите с очи. Не можете да го пипнете с ръце. Не можете да усетите миризмата му. Не можете да го чуете. Не можете да го оформите като мисъл. Ето Го!

Генро:

Всички Буди от миналото, настоящето и бъдещето влизат в състоянието на Буда, когато разбират своята тояга. Всички предшестващи патриарси постигат своя Дзен чрез тоягата си. Думите на Фенян са верни. Никой не може да го отрече. Но аз съм длъжен да кажа, че този, който разбира тоягата си, трябва да започне странстването си, вместо да го завърши.

Тояга с дължина два метра!
Този, които я е разбрал, може да погълне
Вселената.
Един отива на юг, друг — на изток:
и двамата — в моята порта.
Преди да оставят тази порта.
те трябва да завършат своето странстване.
Каотин засвидетелствал своето уважение
към Тешан през реката.
Тешан му отговарял, размахвайки ветрило.
Каотин се просветлил в този момент.
Суаншъ се опитал да изкачи планината.
за да види своя Учител.
но паднал и си навехнал крака:
в този момент той постигнал реализация,
и казал: „Бодхидхарма не дошъл в Китай.
и неговият приемник никога
не ще дойде в Индия“.