Желязната флейта: сто дзенски коана (Словата на дзенските мъдреци)

отговори“. — отбелязал Учителят.

Ньоген:

Манастирът на Куйшан се намирал в планината, където монасите живеели в условията на сурова зима. Някои от монасите били прекарали години в манастира, прекарвайки напразно там дни и месеци, и си спомняли за студените зими, както децата си спомнят за коледните празници. Куйшан искал монасите да не си губят времето, без да постигнат Дзен.

Какво е времето, и как е започнало? Кога ще свърши? Как изучавате Дзен? И какъв е ежедневният ви Дзен в практичния ви живот?

Пространството и времето в продължение на много векове са служели за предмет на философски дискусии. Айнщайн ги пренесъл в областта на математиката и науката.

Времето, усещано от индивида според неговия опит в различните периоди на неговия живот, се отличава от физическото време, човешкото изобретение за отчитане на дните. Когато Яншан застанал пред Учителя си с ръце на гърдите, това било приветствие на монаха за изразяване на своя Дзен. Това значело, кои дни на годината се повтарят: той изразил философията си с мълчание.

Миналото и бъдещето са сходни за физиката и се отличават само по посоката, както посоката на стрелката на компаса, но за живото същество те ясно се различават. Човек сгъва миналото си и го носи със себе си навсякъде, където и да отиде. Когато Куйшан казал: „Знаех, че няма да можеш да ми отговориш“, — той просто „подкачил“ Яншан заради флегматичността му. Той приел опита и на двамата ученици, но демонстрирал и своя Дзен, който бил безвременен и извънпространствен в блясъка си.

17. Костенурката на Тасуй

Монах видял костенурка, пълзяща по градината на манастира на Тасуй и попитал Учителя си: „При всички същества костите са покрити с месо и кожа, защо при това същество месото и кожата са покрити с кост?“ Тасуй свалил единия си сандал и покрил с него костенурката.

Ньоген:

Този монах имал лошия навик да прави прибързани изводи. Той си мислел, че щом едно нещо е вярно веднъж, то ще е вярно винаги и навсякъде. Тасуй искал да освободи монаха от заблудата и му помогнал да разбере единичността.

Ако виждате необичайни неща, това не бива да ви притеснява. Преди всичко се освободете от самоограниченията си, фалшивите концепции за нещата и погледнете открито действителността. Какво е смъртта? Какво е раждането? Какво е Буда? Какво е реализацията?

Генро:

Всички приятели от моето детство
сега са прочути.
Те обсъждат философията.
Пишат очерци и критични бележки.
Аз пък остарявам.
За нищо не ставам.
Тази вечер само дъждът ми е приятел.
Горя тамян и неговото благоухание
ме успокоява.
Слушам вятъра, проникващ в прозореца ми
през бамбуковия параван.

18. Линдзъ сади бор

Веднъж, когато Лпндзъ садил бор в манастирската градина, неговият Майстор, Хуанпо, минавайки покрай него, казал: „Покрай манастира е пораснал толкова хубав храсталак, защо садиш и това дърво?“ „По две причини, — отговорил Линдзъ, — първо, да украся нашия манастир с това вечнозелено дърво, и второ, да дам приют на монасите от следващото поколение“. След това Линдзъ трамбовал три пъти почвата с мотика, за да укрепи дървото. „Не мога да се меря с твоето самоутвърждаване“, — казал Хуанпо. Линдзъ не обърнал внимание на своя Учител и промърморил: „Всичко е готово“, — и пак три пъти трамбовал почвата. „Благодаря ти, моето учение ще остане на света“, — казал Хуанпо.

Ньоген:

Линдзъ символизирал своя Дзен, посаждайки дърво край манастира, в който получил Дхарма, но той не искал някой да забележи това преди бора да порасне. Неговият Учител много добре разбирал мисълта му, но искал да го провери, затова водил разговора, все едно че проверявал манастирската градина. Отговорите на Линдзъ изглеждали така, сякаш не са свързани с Дзен. Дзен трябвало да бъде запазен по този начин. Какво друго, освен думи на благодарност би могъл да каже Учителят?

19. Джаоджоу планира посещение

Джаоджоу възнамерявал да посети един планински храм, когато старшият монах написал едно стихотворение и му го дал:

Коя ли синя планина не е свещено място?
Защо да се взима пясък
и да се тръгва за Дзинлян?
Ако златният лъв се появи в небето,
това не е добра поличба.

Прочитайки стихотворението, Джаоджоу попитал: „Какво е «истинското око»?“ Монахът не отговорил нищо.

Ньоген.

В китайска поема от династия Тан се казва:

Всички планини са храмове на Манджушри.
Сините планини са далече, зелените — близо.