учител го попитал „Кажи ми каква е същността на будисткото учение?“ Дзуйен отговорил: „Ако облакът не е надвиснал над планината, лунната светлина набраздява повърхността на езерото“. Дзимин хвърлил гневен поглед кьм бившия съученик „Вече си стар. Косите ти са побелели, зъбите оредели, а имаш Все още такава представа за Дзен. Как ще избегнеш раждането и смъртта?“ От очите на Дзуйен потекли сълзи и той склонил ниско глава. След няколко минути той попитал >„Кажи ми, моля те, каква е същността на будизма?“ „Ако облакът не е надвиснал над планината — отговорил Учителят, — лунната светлина набраздява повърхността на езерото“. Преди още Дзиминда довърши изречението, Дзуйен станал Просветлен.
Без дори за миг да се замисля за това, че действителността може да се отличава от изображението, Дзуйен години се е самозалъгвал с лъжливи понятия. Пътешествайки той безспорно е говорил свободно за будизма, използвайки чужди думи. И накрая той се опитал да се ограничи с фалшификат и в разговора си с Учителя. Думите сами по себе си били верни, доколкото това е възможно, но те не намирали отзвук в сърцето му. Когато Дзимин гневно му се накарал, сърцето ни Дзуйен се разтворило за първи път и той съзрял своята недъгавост. Засрамен той склонил глава и попитал Учителя си за същността на будизма. „Ако облак не е надвиснал над планината, лунната светлина набраздява повърхността на езерото“ — бил отговорът. Това не било просто описание на прекрасен пейзаж, това било послание на Буда-Дхарма. Ако слушащият го не постигне истината в този момент, Дзен ще е най-безполезното нещо на този свят.
Дзуйен знаел как да кара лодката си по течението, но не е предполагал, че буря може да го накара да я завърти срещу течението.
10. Юйшан го поема и задържа
Губернаторът на една от провинциите попитал Юйшан: „Разбрах, че всички будисти трябва да овладеят Шила, (принципите), Дхяна (медитацията) и Праджня (мъдростта). Следваш ли ти принципите? Практикуваш ли медитация? Постигнал ли си мъдрост?“ — „За какво са му на бедния монах толкова много излишни неща?“ „Твоето учение изглежда е много дълбоко — казал губернаторът, — но аз не го разбирам“. „Ако искаш да го поемеш, — продължил Юйшан, — трябва да се изкачиш на най-високата планина и да седнеш на върха й, или да се потопиш в най-дълбокото море и да се разходиш по дъното му. Ако не можеш да легнеш да спиш след като си освободил ума си от излишни мисли, как би могъл да хванеш и задържиш (поемеш) моя Дзен?“
Който спазва принципите, може добре да медитира. Когато стане добър в медитирането, постига мъдрост. Така Шила, Дхяна и Праджня са свързани помежду си и са еднакво съществени, нито едно от тях не може да се изучава отделно. Губернаторът се е опитал да разбере учението като за пред изпит, за пост на чиновник. Самият той често назначавал хора, които са нямали дадено качество, но са имали излишък от други. Колко глупав въпрос задал той на Юйшан! Ако монахът не спазва строго принципите, той никога не ще може да изпълни медитацията си: ако медитацията му не е пълна, никога няма да постигне истинска мъдрост. Не може да се отделя внимание само на едно от трите неща.
Сега има хора, изучаващи Дзен, които пишат книги, но никога не се занимават с медитация и не водят етичен живот, и „майстори“ по Дзен, които са лишени от най-прости добродетели. Макар че бръснат главите си, носят жълти дрехи и четат сутри, те никога не ще постигнат истинското значение на Дхарма. Какво да правиш с тези подражатели?
Губернаторът не могъл да разбере прекомерно високият Дзен на Юйшан, но когато признал това, Юйшан видял, че има надежда и продължил да го наставлява.
Планината и морето са използвани от Юйшан като примери. Изкачвайки върха или потопявайки се на дъното само ще създадете илюзии. Как бихте поместили това на върха или на дъното? На високият връх няма къде да се седне, а на голяма дълбочина няма къде човек да сложи крак. Но и този израз не разкрива цялата Истина. Какво да се прави тогава? (Той се обърнал към монасите.) Да се работи в градината или да се секат дървета.
Стоп! Стоп! Не се опитвайте да примъкнете съпротивляващата се котка върху килима. Тя ще драска с нокти и ще провали работата.
Е, Как да се изрази това?
11. Джаоджоу си покрива главата
Монах влязъл в стаята на Джаоджоу, за да извърши сандзен и го заварил седящ, покрил с дрехите главата си. Монахът тръгнал да излиза. „Братко, — казал Джаоджоу, — не казвай, че не съм получил твоя сандзен“.
Сандзен е сливане с Дзен. Вие ставате Дзен, а Дзен става вие. В школата Ринзай, когато ученикът влиза в стаята на Учителя за медитация (индивидуални наставления) се нарича сандзен за разлика от дзадзен, който представлява медитация сам или с други. В школата Сото казват, че сандзен е дзадзен, т.е, посвещават се на медитация и доста рядко дават или получават наставления.
Това място не принадлежи нито на Ринзай, нито на Сото, а монахът никога не се обявявал за Учител. Когато идвате и искрено медитирате, аз с желание се присъединявам към вас в дзен-до. Ако ми зададете въпрос по Дзен, аз ще ви отговоря с моя Дзен. Най-важното за вас е, че вие ставате Дзен, а Дзен става вие. Отначало съм никой, но мога да подпомогна медитацията ви или да реша някой ваши съмнения. Не се опитвайте да работите над коаните един след друг, сякаш решавате задачи по алгебра, но и не се отдавайте на вяла медитация без подпомагане с индивидуални наставления.
Вечерта сигурно е била студена и Джаоджоу бил покрил главата си с дрехи, отежнели от кръпки. Понеже монахът не може да влиза в стаята на учителя за нищо друго освен за Дзен, защо ли се е поколебал и тръгнал да излиза? Фугаи казва: „Монахът бил глупак, мислейки, че Майсторът спи, както всеки друг разсеян човек. Но дори спящият тигър кара околните да треперят. Монахът прилича на човек, минаващ през купчини от диаманти с празни ръце.“ Обърнете внимание на сиянието на обичната доброта на Джаоджоу, когато казва: „Братко, не казвай, че не съм получил твоя сандзен“. Монахът е трябвало да се
