друго религиозно понятие. Той отговорил така: „В белия облак няма да видиш и следа от недъзи“.
Нито истина, нито лъжа. Дадох ви изказване: Пазете я тридесет години, но не я показвайте на никой.
6. Обедът на Тоудзъ
Тоудзь бил поканен на обед от едно известно столично будистко семейство. Главата на семейството сложил пред него пълна купа с трева. Тоудзъ допрял юмруци до челото си и изправил големите пръсти все едно че са рога. Тогава му донесли хубаво ядене. По-късно един монах помолил Тоудзъ да му обясни значението на странното си поведение. „Бодхисатва Авалокитешвара“. — отговорил Тоудзъ.
Трудно е да се каже защо главата на семейството предложил на Тоудзъ трева. Може би това се обяснява с поверието, съществувало в Древен Китай, че монах без реализация се въплъщава в бик. В настояще време много източни монаси и ядат, и спят като бикове, но не работят толкова усърдно. Поемайки върху себе си вината на своите ученици, с този жест на бик Тоудзъ се извинява пред целия свят. Монасите на Дзен имат добро чувство за хумор и обикновено са весели хора, възприемащи доброжелателно шеги и сарказъм. Докато се наслаждавал на хубавата храна, Тоудзъ забравил за инцидента с тревата. Монахът, който попитал Тоудзъ за странната му постъпка, бил колекционер на забавни случки. Ако бях на мястото на Тоудзъ не бих отговорил на монаха, но Тоудзъ бил много добросърдечен човек. „Бодхисатва Авалокитешвара“, — отговорил той. В „Саддхарма-пундарика Сутра“ е казано, че Авалокитешвара проповядва във всички възможни форми. Някои будисти се страхуват от прераждането, мислейки само за себе ей и желаейки да го избягнат, но бодхисатвите според учението на Махаяна се превьплащават в стотици хиляди образи всеки ден за щастието на другите.
7. Юнмън пирува в китайски храм
Веднъж, когато Юнмън чел проповед на монасите, той ги попитал: „Искате ли да се запознаете с древните патриарси?“ Преди някой да успее да отговори, той посочил с пръчката си над главите на монасите и казал: „Древните патриарси скачат по главите ви“. После попитал: „Искате ли да видите очите на древните патриарси?“ — и, посочвайки земята под краката на монасите, отговорил сам: „Те са под краката ви“. След кратка пауза той казал все едно на себе си: „Организирах пир в китайския храм, но тези гладни божества все не са доволни“.
Какъв шедьовър на световната прозаична миниатюра! Въпросът на Юнмън може да бъде зададен с еднакъв успех както в Европа или Америка сега, така и в Китай преди стотици години. Всеки лъжец, споменал само за преражданията на Майсторите, става толкова популярен, че преуспява. Хиляди хора в тази страна позволяват да бъдат баламосвани от шарлатани, поощряващи най-абсурдните и фантасмагорични плодове на своето въображение. Това би било невъзможно, ако сред хората, вярващи в религията или изучаващи философия, не се срещаха такива, които да не са удовлетворени от истинските ценности. Те приличат на идолите в китайския храм: Ароматът на Просветлението витае край тях, но те са лишени от обоняние. Стотици хиляди книги в библиотеките, скулптури в храмовете напразно предлагат истинските ценности на тези идоли в плът и кръв! И тази велика проповед на Юнмън също е отишла напразно.
„Опитите на Тоудзъ да спаси всички живи същества не са по-добри от цъфтящите пролетни цветя“.
(Цитат от Коментара на Генро Към Коан 6)
Над главите ни е само синьото небе. Къде са там древните патриарси? Под краката ни е само добрата земя. Къде са очите на патриарсите? Пирът на Юнмън е бил само сянка, и разбира се не е могъл да задоволи глада на божествата. Искате ли да знаете как пирувам в храма?
Затварям вратите, лягам на пода, изпъвам ръцете и краката и дремя. Защо? Нали казват: „В чаша, пълна догоре, не може да се налее повече чай. Добрата земя никога не ще породи гладен човек“.
Лесно е да отвориш уста. Лесно е да опишеш каквото и да било. Монахът от Корея е бил странстващ просят, който все още не се е завърнал вкъщи.
8. Наставленията на Юнджу
Юнджу, Майстор по китайски Дзен от школата Сото, имал много ученици. Един монах, дошъл от Корея, му казал: „Реализирах в себе си нещо, което не мога да опиша с думи“, „Защо? — попитал Юнджу, — това би трябвало да е лесно“.
— Тогава направи го вместо мен — отговорил монахът.
— Корея. Корея. — казал Юнджу и прекъснал разговора.
По-късно един Учител по Дзен от школата Окю коментирал случая така: „Юнджу съвсем не разбрал монаха. Те били разделени от необятно море, макар че живеели в един манастир“.
Юнджу живеел в югоизточната част на Китай през IX в. Монахът от Корея е дошъл при него през жълто море или пък през Източнокитайското море. Неговият ентусиазъм е бил много по-силен от болшинството странстващи монаси. Мога да си представя как е медитирал нощ и ден докато не е влязъл в Самадхи и не е открил своето истинно „Аз“, сякаш пробудил се от сън. В света не се намират думи, за да се опише това, което е постигнал.
Шьон-шаку веднъж бе казал: „Медитацията е лесно занимание. Това е пътят към изгубеният отдавна ваш дом“. Юнджу е изхождал от собствения си опит, когато е казал, че е лесно да се изрази постигнатото. Монахът се е намирал на първото стъпало от реализацията, затова той помолил Учителя да го изрази вместо него. Учителят казал: „Корея! Корея!“ — призовавайки го да се върне в къщи. Оценявам братската любов на учителя, но все пак той не е описал това, което е искал монахът. Той е трябвало да изчака и да остави монаха да го изрази сам. Но и в този случай възклицанието не е описание на постигнатото. Както казва Майстор Нанюй: „Дори когато човек твърди, че нещо е нещо, той го губи изцяло“. Монахът е искал нещо абсолютно невъзможно.
Монахът Окю не е могъл да разбере Юнджу. Макар че са живели по едно време, между тях се е издигала огромна планина.
9. Същността на Дзимин
Дзуйен, мислейки, че е постигнал нещо в Дзен, съвсем млад монах напуснал манастира на Дзимин и тръгнал да странства из Китай, Когато след много години се върнал да посети манастира, неговият стар
