същото. В китайския оригинал се казва: „Той седнал на мястото си, облякъл одеждите, свалил ги и казал: Довиждане!“ Това бил краят на неговата проповед. Прекрасно! Но не допускайте вашите простодушни монаси да ви подражават! Това ще е по-лошо от статуята на Буда. Борбата срещу традиционните представи, зародила се като реакция, се затваря тогава в кула от слонова кост. Смисълът на настоящия труд е разрушаването на тази кула от слонова кост. Ако господин Минван е имал по-големи постижения в Дзен, той би изразил разочарованието си, че не е чул проповедта на Майстора, дори да е разбрал добре мълчаливият призив на Лошан.
Манастирът се разраства бавно и незабележимо като дърветата и храстите около него. Майсторът, монасите и човекът, с чиито средства е построен манастирът, само хвърлят семената, но никога не ще видят плодовете на своя труд. Защо тогава да не се наслаждават, посвещавайки настоящето на медитация? Това е учението, което Лошан е наследил от Буда през многото поколения от негови последователи.
Когато за първи път влязох в този скромен дом, в дзен-до нямаше никакви изображения и мебели, освен столче за пиано. Мълчаливо седнах на столчето, сьбирайки дланите си една до друга. Това беше моята първа проповед на тази дзен-до, а всички останали бяха само пояснения към първата. Ако някой от вас реши да прочете лекция или да напише очерк по Дзен, спомнете си тази история и щастливо си пожелайте: „Довиждане.“
3. Каменният Буда на Нан Джуан
Веднъж упасака Локен казал на Нан Джуан: „В къщи имам камък, който седи и лежи. Възнамерявам да извая от него Буда. Мога ли да го направя?“ Нан Джуан отговорил: „Да, можеш“. „А мога ли да не го направя?“ — продължавал упасака Локен. „Не, ти не можеш да го направиш“. — отговорил Нан Джуан.
Този човек е искал да знае дали може да стане Буда. Ако не може, той е подобен на камъка. Надявал се е неговият учител Нан Джуан да го похвали за добрите му намерения, но той само казал: „Да, можеш“. Когато Лоен попитал: „А мога ли да не го направя?“ — той искал още веднъж да се убеди, очаквайки, че Нан Джуан ще му вдъхне още увереност.
Дзенът на Нан Джуан използва идеализма като въведение. Този, който иска да извая от камък Буда, трябва да го направи сам, независимо от това дали другите ще одобрят постъпката му. Ако му се иска да изпитва малко съмнение, не ще го направи. Това, което е той сега, е резултат от мислите му в миналото, а от това, което мисли сега, зависи какъв ще бъде в бъдеще. Нито Майстор, нито не-Майстор може да се меси в закона за причинноследствената връзка. Локен имал хубав камък, но решимостта му не била твърда, след като го е забелязал Нан Джуан. Това прилича на древната история за жеравчетата и селянина. Те съвсем не се уплашили, когато чули, че селянинът ще коси житото с помощта на съседа си. Но когато разбрали, че селянинът възнамерява да я коси сам, без чужда помощ, те напуснали гнездото и отлетели. По-късно Локен станал много добър ученик.
Видях камька, който донесе един човек в манастира. Видях също и друг камък, който Нан Джуан пазел в залата за медитация. Всички чукове в Китай не биха могли да разрушат тези два камъка.
4. Постиженията на Пайлин
Пайлин и упасака Паюн учели при Мадзъ, приемник на Нанюе. Веднъж, когато се срещнали на един път, Пайлин отбелязал: „Нашият дядо по Дзен казваше: «Твърдейки, че нещо е нещо, човек го губи изцяло»“. Интересно, дали е показвал това на някой? Упасака Паюн отговорил „Да“. „На кого?“ — запитал монахът. Човекът посочил себе си и казал „Ето на, този човек“. „Твоите постижения, — казал Пайлин, — са така прекрасни и дълбоки, че дори Манджушри и Субхути не биха могли да те почетат както подобава“. Тогава човекът казал на монаха: „Интересно, дали някой знае какво е имал предвид нашият дядо по Дзен?“ Монахът не отговорил, а сложил сламената си шапка и си тръгнел. „Почакай!“ — викнал след него упасака Паюн, но Пайлин дори не се обърнал.
Изучаващите Дзен се стремят да постигнат природата на Буда. Те могат да я наричат същност на ума, Дхармакая, Буддхакая или свое първично „Аз“, но тези наименования са само сенки, а не истински неща, както е казал Нанюе: „Човек, твърдейки, че нещо е нещо, го губи изцяло“.
Безспорно и монахът, и упасака са постигнали Дзена на Нанюе. Но ако последният все още носи следи от постижението, монахът е вече абсолютно свободен.
Реньо, настоятел на Хонганджи, попитал Иккю, Майстор по Дзен и негов съвременник: „Чух, че сте просветлен човек. Вярно ли е това?“ „Никога не съм извършвал подобно зло“ — отговорил Иккю. Може и да е излишно да се показва Дзен на настоятеля в такъв блясък, но това илюстрира поведението на Пайлин в тази история. Източна пословица гласи: „Безполезно е да се показва злато на котка“. Не е необходимо да се излага история от Дзен на тези, на които е чуждо това учение. Човекът от нашата история демонстрира своя Дзен на съученик, но не би го направил в ежедневния живот.
Професор Гранбах от Копенхагенския университет пише: „Мистиците от всички времена изразяват всъщност едни и същи мисли. Между тях има толкова много общи неща, че дори използват едни и същи думи и илюстрации. Еднакво звучащи откъси могат да се открият и при индуса, живял две хиляди години преди новата ера, и при европейския монах от късното средновековие. Дори съвременните поети създават образи, които ни връщат към миналото, към древните писания. Причината за тази съгласуваност е залегнала в техния общ опит, Който сам по себе си е също така ясен и точен, както ежедневните наблюдения на хората в материалния свят. Тук няма място за мечти и фантазии, Мистикът се занимава с експеримент, управляващ целия му живот“. Коанът е странно нещо. Работейки над него, се пренасяте в света на опита. И колкото по-богат е този опит, толкова по-ярко пред вас се откроява блясъкът на природата на Буда. Тогава, получавайки коан, вие ще отговаряте на него така естествено, както на извикването на вашето име.
Пред входа на пещерата са се струпали облаци, цял ден отдавайки се на безделието. Цяла нощ светлината на луната бразди вълните, но не оставя следи по водата.
5. Изказването на Шаошан
Веднъж един монах попитал Шаошан: „Има ли такова изказване, което да е нито истинно, нито лъжовно?“ Шаошан отговорил: „В белия облак няма да видиш и следа от недъзи“.
Шаошан бил приемник на Джашан, строгостта на който била добре известна сред манастирите. Но когато преминал през строгостта на Джашан, той се научил да изразява дълбочината на учението с една дума или една кратка фраза.
В действителност монахът попитал: „Кое е истина: настоящата свобода или освобождението?“ Повечето от нас водят борба в противоречията на истинното и лъжовното, на приятното и отвратителното. Дзен превъзхожда тези дуалистични мисли. Но започне ли някой да говори за своя Дзен, двойките чудовища се появяват пред него. Шаошан не споменал нито за абсолюта, нито за единството, нито за каквото и да било
