Желязната флейта: сто дзенски коана (Словата на дзенските мъдреци)

Шишуан похвалил Джиенюан, но и двамата не са могли да учат Дзен монах.

Генро:

В полунощ дъждът зад прозорците
потропва по листата на банановата палма.
Бризът на късната пролет
играе с плачещата върба на брега на реката.
Повея на вечността идва тук и там.
нищо повече, нищо по-малко.
Да се говори за седемте Буди
е все едно да се приготви
въжето, когато крадецът вече е избягал.

14. Черното и бялото на Пайюан

Пайюан, майстор по Дзен от династията Сун, написал стихотворението:

Където живеят другите,
аз не живея.
Където отиват другите.
аз не отивам.
Това не означава,
че отхвърлям общуването с другите:
Искам само да направя
черното различно от бялото.

Ньоген:

Будистите казват, че сходство без различие е погрешно разбрано сходство. Моя учител Шьое Шану го е използвал великолепно на английски език: „И талазите, и вълните, и мъртвото вълнение — всички те се надигат: нарастват и угасват, но не са ли те различни движения на една и съща вода? Луната безгрижно свети в небето, една на небето и по цялата Земя. Но когато тя се отразява в диамантената белезникавост на вечерната роса, която се появява като светещи перли, разпръснати по земята. — колко необичайно много са нейните образи! Не е ли всеки от тях съвършен по свой начин?“

Дзен не се базира нито на утвърждаването, нито на отрицанието. Той е като кормило, което се обръща ту наляво, ту надясно, за да управлява превозното средство. Майсторът от тази история не е искал да се придържат към неговия курс, но той е искал учениците му да не се присъединяват към нито една от страните. Той просто се е опитвал честно да играе в житейската игра, макар че му е бил известен факта за неиндивидуалността.

Има много разнообразни ложи, клубове и лекционни зали, където могат да се чуят всякакви мнения, всеки оратор предлага на своята аудиторията някаква мисъл. Вие можете да посещавате такива сбирки, могат да ви харесват едни или други доводи, но ви съветвам по някое време случайно да си припомните строфите: „Където живеят другите, аз не живея. Където отиват другите, аз не отивам“. Това може да ви спаси от нервно напрежение.

В коана също е казано: „Това не означава, че отхвърлям общуването с другите“. Можем да усещаме и да съчувстваме на различни движения в света без да се присъединяваме към тях. Можем радушно да приемаме посетители от другата група и да ги черпим с чай, напълнен до краищата с Дзен. Всеки от вас може да идва и да си отива по желание. Коанът завършва с думите: „Искам само да направя черното различно от бялото“. Това е все едно да кажем, че нямаме цвят.

15. Вътрешната Култура на Тадзъ

Тадзъ казал на монасите си: „Братя, по добре е човек да навлезе във вътрешността един метър, отколкото да се разпростира за Дхарма десет метра. Вашата вътрешна култура за един ден е по-добра, отколкото проповедите ви, дълги тридесет сантиметра“. За да уравновеси и разясни това твърдение, Туншан казал: „Аз проповядвам това, което не мога да медитирам, и медитирам това, което не мога да проповядвам“.

Ньоген:

Тадзъ, или Майстор Хуанчун (780–862) живял в манастира в планината Тадзу. Туншън бил негов съвременник, двадесет и седем години по-млад. Преди да изучавате казаното от Туншън, трябва много добре да разберете Тадзъ. Будистите от Махаяна са изпълнени с желание да просветлят всички същества, страдащи от невежеството си. Това е велика идея, но те трябва да се усъвършенстват всяка минута. Те се включват в похода срещу невежеството и за просветлението на човечеството. Будите и патриарсите от миналото и настоящето работят заедно с тях и ще продължат работата си в бъдещето. Ако се отклонят от пътя си дори за миг, ще паднат отзад.

Ако някой повтаря това, което чува от другите или прочита в книгите, той не превъзнася Дхарма, а я профанира. На Изток хората наричат такъв човек „десетсантиметров ученик“. Той чете или слуша, а след това говори, а разстоянието от очите до устата, или от ушите до устата е равно приблизително на десет сантиметра. Тези, които четат лекции или книги по будизъм, без да са постигнали неговата светлина, хвърлят труда си на вятъра.

Млад грък попитал веднъж свой другар на бойното поле, какво ще прави той с такъв къс меч. „Ще стъпвам една крачка по-бързо от другите“ — бил отговорът. Всичко, което той имал на този свят бил неговият меч — къс или дълъг. — той е трябвало да се бие с това, което е имал. Също като воина, ученикът по Дзен няма друга идея, затова проповядва когато не медитира, и медитира, когато не проповядва. За да се постигне състоянието, за което говори Туншан, трябва крачка по крачка да се следва пътя, на който е учел монасите си Тадзъ.

16. Времето на Куйшан

Куйшан казал на монасите си: „Студените зимни дни се повтарят всяка година. Миналата година беше също толкова студена, като тази, и през следващата година времето ще също толкова студено. Кажете ми монаси, кои дни от годината се повтарят?“ Старшият ученик, Яншан се приближил до Учителя и застанал пред него, като дясната му ръка покривала сложеният на гърдите юмрук на лявата. „Знаех, че няма да можеш да ми отговориш. — казал Куйшан, а после се обърнал към младшия си ученик, Санъен: — А ти какво ще кажеш?“ „Сигурен съм, че ще мога да отговоря на въпроса ти“, — казал Санъен. Той се приближил до Учителя и сложил дясната си ръка върху юмрука на лявата, сложен върху гърдите му, както беше направил старшият монах, но Куйшан не обърнал внимание на това. „Радвам се, че старшият ученик не можа да ми