— Havernig gengur? Manst bu eftir mer? — рече старецът.
— Съжалявам — отвърна Шадоу. — Не знам исландски. — После каза плахо изречението, което в дневната светлина малко след полунощ беше научил от разговорника: — Eg tala bara enski232. — И после: — Американски.
Старецът кимна бавно и каза:
— Преди много, много време моите хора се вдигнаха и отидоха в Америка. Отидоха и после се върнаха в Исландия. Твърдят, че там става за хора, но не и за богове. А без своите богове те се чувствали твърде… самотни.
Говореше английски добре, само паузите и ритъмът на изреченията бяха странни. Шадоу го погледна: отблизо човекът изглеждаше по-стар, отколкото Шадоу смяташе за възможно. Кожата му беше прорязана от бръчици и вдлъбнатини, наподобяващи пукнатините по гранит.
Старецът каза:
— Познавам те, момче.
— Така ли?
— Ние с теб сме изминали един и същ път. И аз висях девет дни на дървото, жертвах самия себе си в прослава на самия себе си. Аз съм повелител на асите233. Аз съм богът на бесилките.
— Ти си Один — каза Шадоу.
Мъжът кимна замислено, сякаш претегляше името.
— Наричат ме с различни имена, но да, аз съм Один, син на Бор234 — рече той.
— Видях как умираш — заяви Шадоу. — Бдях над тялото ти. Заради властта ти се опита да унищожиш толкова много. Беше готов да пожертваш толкова много заради себе си. Ето какво направи.
— Не съм правил такова нещо.
— Направи го Уензди. Той беше ти.
— Да, той беше аз. Но аз не съм той. — Мъжът се почеса отстрани на носа. Перото му от чайка се заклати. — Ще се върнеш ли? — попита Повелителят на бесилките. — В Щатите?
— Нямам причина да се връщам — отговори Шадоу и още до като го изричаше, знаеше че е лъжа.
— Там те чакат разни неща — рече старецът. — Но ще чакат, докато се прибереш.
Покрай тях косо прелетя бяла пеперуда. Шадоу не каза нищо. Беше се нагледал на богове и техните хитрости, стигаха му за няколко живота. Реши да вземе автобуса за летището и да си смени билета. Да се качи на самолет за някъде, където не е ходил. И да не се заседява на едно място.
— Ей — каза Шадоу. — Имам нещо за теб. — Ръката му потъна в джоба и извади предмета, който му трябваше. — Дай си ръката — подкани той.
Один го погледна странно и вглъбено. После сви рамене и протегна дясната ръка с дланта надолу. Шадоу се пресегна и я бърна така, че дланта да е нагоре.
Отвори ръце, показа ги — първо едната, после другата, — в тях нямаше нищо. После пусна стъкленото око в твърдата длан на стареца.
— Как го правиш?
— С магия — отвърна Шадоу, без да се усмихва.
Старецът се усмихна, прихна и плесна с ръце. Погледна окото, като го държеше между палеца и показалеца си, и кимна, сякаш знаеше какво точно е това, после го пъхна в кожената кесия, която висеше на колана му.
— Takk koerlega235.
— Радвам се — отговори Шадоу.
Изправи се и изтръска тревата от дънките си.
— Още веднъж — каза с царствено движение на главата Повелителят на Асгард236, гласът му беше плътен и властен. — Пак. Направи го отново.
— А вие — отговори Шадоу — нямате насита. Добре. Това го научих от един, който вече е мъртъв.
Той посегна към нищото и взе от въздуха златна монета. Беше от обикновените златни монети. Не можеше да възкресява мъртвите и да изцелява болните, въпреки това си беше златна монета.
— Това е всичко, друго няма — каза той и показа монетата, която държеше между палеца и показалеца си. — Тя е написала само това.
И запрати с палец монетата във въздуха.
Тя се завъртя, златна на върха на дъгата си, в слънчевата светлина, заблещука, проблесна и увисна в лятното небе, сякаш нямаше да падне никога. А може би нямаше да падне. Шадоу не искаше да разбира. Тръгна и не спря да върви.
Информация за текста
© 2001 Нийл Геймън
© 2004 Емилия Масларова, превод от английски
Neil Gaiman
American Gods, 2001
Сканиране, разпознаване и редакция: hoho, 2007
Публикация: ИК „Бард“, 2004
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/2802]
Последна редакция: 2008-09-18 20:34:31
1
В митологията на германските народи духове, които се делят на добри и лоши. — Б. пр.
2
В норвежката митология дребно човекоподобно същество, изобразявано като умален Дядо Коледа. — Б. пр.
3
Ричард М. Дорсън (1916–1981), американски историк, един от родоначалниците на фолклористиката в САЩ. — Б. пр.
4
Букв. „Сянка“ (англ.). — Б. пр.
5
Букв. „Лъжесмит“ (англ.). — Б. пр.
6
Една от най-големите американски фирми за автобусни превози. Букв. „Хрътка“ (англ.). — Б. пр.
