вниманието им. — Знаете ли, че моят Дейв е Доктор Любов в „Тийн Сийн“?
При тези думи седящите около масата започват да се смеят, хихикат, кикотят, и подхилкват, видимо приятно възбудени от мисълта, че ще бъдат в компанията ни специалист по сърдечните въпроси. Аз съм тазвечерното им забавление. И наистина през следващия половин час съм въвлечен във водовъртеж от въпроси и отговори. Едно след друго момичетата от пийналата компания на Изи ми се самопредставят, ако вече не ме познават, след което ми описват любовните си болки, за които до този момент определено не бях чувал.
— Пуснете ме първа — настоява къдрокосо момиче на около двайсет и пет, за което знам, че е на свободна практика във „Фам“. — Здрасти, Дейв, аз съм Давина и съм дизайнер. — Стискам подадената ми ръка. — Приятелят ми Ник е адвокат и отива да работи в Хонконг за шест месеца. Възможно ли е да ми изневери през това време?
Приятелките на Изи тропат ритмично по масата и фалцетно припяват „Доктор Любов“, очевидно доволни от майтапа за моя сметка. Влизам в тон с настроението на компанията и вдигам ръце, за да ги накарам да млъкнат.
— Тишина, моля! — заповядва Изи, поемайки ролята на церемониалмайстор. — Говори Доктор Любов.
— Боя се, че докторът се нуждае от малко повече информация — казвам на Давина.
— Например? — пита тя.
— От колко време сте заедно?
— От година и половина.
— И… е… това е доста труден въпрос, но той… изневерявал ли ти е преди?
— Само веднъж — гласи овчият отговор. — Адски отдавна, беше на почивка с няколко приятели.
— Той ли си призна?
— Научих го от гаджето на един от най-добрите му приятели.
— И въпреки това си го прибра обратно?
Тя кима.
— И оттогава не ти е изневерявал?
— Доколкото знам, не.
— Значи мислиш, че може да ти е изневерявал, но просто не си го хванала?
— Ами, преди време често се обаждаше едно момиче от офиса му, но нямам доказателства.
— Е, какво мислиш, Докторе? — пита Изи.
— Съжалявам, Давина, но според мен — разкарай го!
Цялата маса избухва в ръкопляскания и подвиква одобрително.
— Аз съм следващата! — скача кестенявото момиче отляво. Познавам я. Бека, от младшите дизайнерки във „Фам“. Виждали сме се и преди. — Така. Ето и моята дилема: харесвам едно момче, което е младши дизайнер в едно от списанията на горния етаж.
— Джейк от „Даунлоуд“ — намесва се с делови тон Изи.
— Откъде знаеш? — изненадва се Бека.
— Всички знаят — съобщава Давина с тон, по който личи, че се цупи заради лекарството, което съм предписал за нейния любовен проблем.
— Добре де — почервенява до корените на косата си Бека. — Вярно е. — Тя мята смразяващ поглед към Изи. — Та моят въпрос, Доктор Любов, е как да открия дали и той ме харесва, без да му позволя да разбере за моите симпатии. Не искам да знае, ако влечението не е взаимно. Но той непрекъснато ме гледа, когато сме в асансьора.
— Сигурно имаш засъхнала паста за зъби на брадичката — подхвърля русокосо накъдрено момиче, на което все още не съм представен.
Всички освен Бека се разсмиват.
— Защо не го попиташ? — предлагам аз.
— Защото ще изглеждам отчаяна — обяснява сериозно тя. — А аз не съм чак толкова отчаяна.
— Звучиш все едно живееш през 1954, тогава нагласата ти е била общоприета.
Бека се засмива.
— Просто нямам навик аз да каня мъжете, разбираш ли?
— Какво може да изгубиш?
— Достойнството си.
— А ще те изведе ли твоето достойнство в петък вечер на танци, за да си прекараш добре?
Тя не ми отговаря.
— Не мисля.
— Та какво препоръчва в този случай Доктор Любов? — настоява Изи.
— Следващия път, когато сте заедно в асансьора, се опитай да го заговориш. Ако стане, попитай го иска ли да обядвате заедно. Един обяд не е равнозначен на среща. Ако каже „да“ и определи дата, значи си изтеглила печелившата карта. Ако се оправдае, че е зает, можеш да се ориентираш към някое по-тучно и по-гостоприемно пасбище. Следващата, моля?
— Ето та нещо сложно — казва блондинката със студеното къдрене. — Аз съм Оливия и съм артдиректор на списанието. Въпросът ми е следният. С едно момче сме приятели още от колежа…
— Джереми, нали? — прекъсва я разкошна червенокоса мадама, в която разпознавам Мили — младшата модна редакторка. — Вие двамата сте идеалната двойка!
Оливия свива рамене.
— Не съм чак толкова сигурна.
— Разкажи предисторията — предлагам.
— Познаваме се още от колежа, бяхме най-добрите приятели и тъй нататък, подкрепяхме се в трудни моменти, но между нас не се бе случило нищо до миналата събота, когато…
— Защо не ми каза, когато те попитах как прекара уикенда? — възмущава се Изи. — Отговори ми „прилично“. Нали съм сред най-добрите ти приятелки в работата. Абсолютно сигурна съм, че да се свалиш с типа, който ти е най-добрият приятел от колежа, е нещо повече от прилично. Това е новина за първа страница!
Оливия се разсмива.
— Само се целувахме.
— И какъв е проблемът? — интересувам се.
— Не знам… предполагам, че искам да разбера дали да продължим по-нататък.
— Харесваш ли го?
— Много е мил и куп момичета го харесват, но аз не съм сигурна за себе си.
— Това не ми звучи особено добре — казва Бека.
— Значи не си сигурна дали го харесваш? Така ли да те разбирам?
Тя отпива от питието си.
— Чувствам се удобно с него и го обичам малко.
— Какво мисли той по въпроса?
— Иска да продължим.
— Ще иска я — намесва се Мили. — Нали е мъж.
— Значи не се страхува, че ще изложи на опасност приятелството ви?
— Казва, че ако нищо не излезе, можем да си останем приятели както преди. Но аз не съм сигурна, че ще е възможно.
Изи ме поглежда.
— Е, какъв е съветът на Доктора? — пита тя, макар че според мен вече знае отлично какво смятам да кажа, защото положението на Оливия е абсолютно същото, в което бяхме ние с нея в началото на нашата връзка.
— Всичко зависи от това, колко си смела — старая с да задържа погледа на жена си. — По-лесно е да се държиш хладно и да оставиш нещата каквито са. Разбира се, всичко може да се обърка и да се скарате. Тогава ще загубиш добър приятел. Но ако изиграеш картите си както трябва, ако си търпелива и не насилваш нещата, може да получиш повече, отколкото си мечтала. Може да откриеш човека, който ще бъде
