тъй в крайна сметка цялата работа все пак можеше да се провали. Ако в открито море моряците не биваше да предприемат нищо, което би могло да се сметне за бунт и за което още в първото пристанище щяха да бъдат тежко наказани, бе необходимо само да направят донесение в най-близкото пристанище и всичко щеше да излезе на бял свят. Още същата вечер щурманът има продължителен разговор с капитана за предотвратяването на тази опасност. И планът, който скроиха двамата мъже, имаше за цел да ги отведе заедно със златото им на безопасно място, без да се налага да го бранят срещу когото и да било.
Междувременно всичко на борда следваше своя нормален и спокоен ход. Капитанът заедно с щурмана определяше курса на кораба и както обикновено нанасяше върху картата изминатото разстояние. В действителност обаче капитанът насочи курса повече на югозапад, за да се озоват в близост до свободното пристанище на Сингапур. Той бе нанесъл на картата на помощник-щурмана далеч по-голямо разстояние от онова, което всъщност бяха преплавали дотогава. Знаеше много добре, че по този начин най-лесно можеше да го заблуди.
И тъй според картата те се намираха вече съвсем близо до остров Банка, който, както каза Майер, щели да достигнат още преди обед на следващия ден. В действителност обаче се приближаваха все повече до южния нос на Малака, а там с помощта на щурмана капитанът се надяваше да отнесе на сигурно място златните кюлчета.
Вече се бе свечерило, когато той нареди на помощник-щурмана да строи малко поучудения екипаж и каза на моряците, че междувременно бил изчислил стойността на товара, взет от изоставената джонка, но имал право да го разпредели между тях едва когато се върнели в родината си. Но скоро щели да пристигнат в пристанището на Батавия, където смятал да даде няколко свободни дни на екипажа си, а тъй като през цялото време моряците били работили усърдно и се държали прилично, на него сега много му се искало да им брои на ръка известна предплата, която по-късно щяла да се приспадне от техния дял, а пък тази вечер им разрешавал безплатно пиене. Времето било спокойно, нямало защо да се страхуват от някаква опасност и затова нека поне веднъж прекарали една весела вечер.
Рядко морякът в открито море може да получи по-добра новина от тази. А когато капитанът нареди на щурмана да изплати на всеки от тях по двадесет испански долара от намереното на джонката чувалче, като помощник-щурманът получи четиридесет, и щом после даде на готвача заповед да изнесе на палубата ром и захар, радостта на екипажа не знаеше граници. Изобщо моряците живеят ден за ден и ето защо екипажът на „Изегрим“ в момента не мислеше повече за това, което може би капитанът искаше да задържи за себе си. За тази работа имаше време и по-късно, а сега съществуваха всички изгледи да прекарат весело няколко дни в пристанището с пълен джоб с пари. А пък тази нощ ги очакваше греян ром — можеха ли да желаят нещо повече?
Даже на помощник-щурмана не му минаваше през ума мисълта за нещо лошо, той вярваше, че капитанът му дава тази щедра предплата само за да не споменава повече за златото, като влязат в пристанището. Впрочем той бе твърдо решен да не се задоволява само с тези четиридесет долара.
Корабът бавно следваше своя път. Бризът достатъчно силно издуваше ветрилата, а носът пореше тъмносинята леко развълнувана морска шир. Но пък толкоз по-голямо оживление цареше днес на борда, където готвачът скоро приготви хубавия ром за вечно жадните моряшки гърла. И колкото повече намаляваше силното, много подсладено питие, толкова по-шумни и весели ставаха хората, а след като един от тях донесе стара цигулка и започна да свири на нея, моряците се хванаха двама по двама и затанцуваха на воля. Даже и щурманът, който този път лично приготви рома със захар, но без вода, се присъедини към тях. Помоли ги само да не пият много, но не престана да им сипва от питието, което не бе приготвено току- така толкова сладко… Не изминаха и два часа и вече кажи-речи никой от моряците не беше в състояние да си стои на краката. Капитанът отдавна сам беше поел кормилото и без някой да забележи, промени курса значително на запад. От прекалено подсладеното питие, което този път не бе разредено с вода, се бе замаяла и главата на помощник-щурмана. А иначе можеше да понесе доста пиене. Той се зарадва на съвета, даден му от щурмана, че ще е по-добре да си легне в койката, та да успее да се събуди навреме. По-скоро се строполи, отколкото да слезе надолу по стъпалата към каютите, и заедно с дрехите се тръшна върху тясното си легло.
С голямо нетърпение капитанът и щурманът от доста време бяха очаквали тъкмо този момент, понеже утрото наближаваше, а не биваше да се бавят.
Вече всички моряци, потънали в дълбок сън, лежаха по цялата палуба. Едва-що и последният от тях, помощник-щурманът, се намери на сигурно място в койката си, когато капитанът, без да се бави, заряза кормилото и с помощта на щурмана бързо и колкото се може по-безшумно спусна във водата спасителната лодка.
Компасът, храна и вода бяха приготвени още през деня и сега оставаше само да се занесат в лодката. Вместо баласт ги последваха скъпоценните кюлчета, които капитанът започна да подава на щурмана. През деня щурманът ги бе зашил по десет в парчета корабно платно и доста голямата лодка удобно и лесно можеше да носи двамата мъже заедно с техния товар. Когато всичко бе готово, капитанът, проявявайки предпазливост, повреди хронометъра. После те вдигнаха малкото ветрило и скоро оставиха далеч зад себе си кораба, който все още спокойно следваше своя път.
Помощник-щурманът, който все пак беше пил най-малко от всички, се събуди пръв. Бризът се бе усилил, вълните бяха станали малко по-големи и двете спуснати въжета, на които обикновено висеше лодката, при люлеенето на кораба равномерно се удряха в неговия борд. Морякът седна в койката си и внимателно се заслуша в този необичаен шум. Главата го болеше от многото изпит ром, а изглежда, че и стомахът му не се чувствуваше добре. Все още сънен, той посегна да извади часовника си от джоба и щом видя колко късно беше станало, изплашен скочи от койката си на пода и изхвръкна на палубата.
Там властвуваше мъртвешка тишина. Той се спря и потърка очи, понеже помисли, че все още сънува, ала се сети за бурната вечер и леко поклати глава.
— Ама че работа! — каза той сам на себе си. — Както изглежда, ти си единственият буден човек на борда с изключение може би на моряка на кормилото, който… — Тук той от смайване прекъсна монолога си и се спря пред кормилото, край което нямаше жив човек. После бързо хвърли поглед към междувременно обърнатите от вятъра ветрила и изненадан, огледа палубата. Ето че сега въжетата отново се удариха в борда на кораба и той се отправи към кърмата, облегна се с ръце на релинга и се надвеси навън да погледне.
В това положение остана може би четвърт час. Видя висящите въжета, видя, че лодката липсва, и във все още замаяната му глава започна да се върти мисълта, какво ли е могло да се случи? Най-сетне той бе пронизан от ужасяващо подозрение, макар все още да не му се вярваше, че капитанът и щурманът са могли да зарежат собствения си кораб в открито море. Ала все пак слезе долу да види дали капитанът си е в койката. След като я намери празна, макар че всичко останало си беше както обикновено, и след като никъде не успя да открие и щурмана, едва тогава започна да проумява истината.
Тогава изведнъж напълно дойде на себе си и се опита да направи почти невъзможното — да разбуди останалия екипаж. Това наистина никак не беше лесна работа. Най-сетне му се удаде да събуди един моряк и той му съобщи своето странно откритие. Отначало човекът изобщо не искаше да му повярва, но в крайна сметка и у него не остана място за съмнение. Липсващата лодка им показваше твърде ясно, че двете главни действуващи лица на кораба бяха изчезнали с нея. Тогава направиха кратко съвещание, за да решат как да постъпят: дали да преследват бегълците, или да продължат плаването си без капитан и щурман. Но явно, че с малката бърза лодка двамата бяха вече далеч… в случай че наистина бяха избягали. А нямаше как да определят и посоката, в която те бяха поели. И тъй не им оставаше нищо друго, освен да продължат своя път и в най-близкото пристанище просто да съобщят за бягството на капитана и на щурмана. Според направените от капитана определения върху картата помощник-щурманът също повярва, че се намират съвсем близо до Батавия, и се нае сам да се добере дотам или изобщо до Ява.
В това време двамата бегълци добре използваха попътния бриз и леката им лодка бързо се носеше по морската шир, и то точно към южния нос на Малака. Достигнаха го привечер, после го заобиколиха, а на следващото утро щастливо се добраха до Сингапур, в чието пристанище, разбира се, някаква си лодка, която можеше да е от кой да е от корабите нямаше никаква опасност да направи някому впечатление.
Капитанът искаше да продаде тук златото и докато щурманът остана да пази кюлчетата в лодката под
