Лодкарят от Илинойс

движение. Но щом видяха Джек до себе си, те също тъй бързо изчезнаха заедно с него зад високия насип. Долавяха ясно ехтящия тропот от конски копита по твърдия коларски път, но само с няколко скока се намериха в лодката. Едно замахване с ножа преряза тънкото въже, което ги свързваше с брега, и лекият и повратлив плавателен съд се понесе навътре в реката.

В този миг преследвачите се появиха на дигата, но вече беше късно. Носът на чудесно построената лодка бе обърнат към реката и тя летеше като стрела по своя предначертан път. Един от ездачите, който пристигна измежду последните, полицаят, носеше двуцевна сачмалийка и стреля подир лодката. Но сачмите паднаха твърде близко във водата и когато ниският плавателен съд вече изчезваше в спусналата се над реката мъгла, хората от брега успяха да забележат как, изправил се, един от лодкарите размахваше подигравателно шапката си. Вярно, че белите незабавно се втурнаха към завързаната недалеч лодка, за да преследват бегълците. Обаче двамата лодкари, лагерували толкова дълго край дигата, бяха използвали времето си по великолепен начин и поне временно бяха направили малкия плавателен съд неизползваем, пробивайки в дъното му няколко дупки. Докато успееха да го поправят, бегълците отдавна щяха да бъдат далеч от всяка опасност и ето защо с люти проклятия на уста плантаторът се върна у дома си, последван от своите гости.

След като си тръгнаха, нагоре по дигата изпълзя фигурата на стария негър. Показвайки предпазливо само главата си над насипа, той гледа подир тях, докато изчезнаха в градината и портата се хлопна зад гърба им. А после старият негър светкавично се смъкна до брега, грабна шапката от главата си, размаха я във въздуха, затанцува на един крак и смеейки се, тържествуващо си затананика:

— Масса Поулридж, масса Поулридж, и Сали жена на млад фермер, жена на бял човек, жена на букра на север, и мадам, о, голи, голи, голи!

— Какво, по дяволите, си се разтанцувал и какво си се разскачал там? — извика му внезапно груб глас откъм дигата и когато негърът погледна учудено нагоре, забеляза надзирателя.

— О, голи, масса — възкликна чернокожият, възвръщайки си бързо самообладанието, — току-що изпуснал голям парче дърво върху крака, о, голи, голи!

— Винаги си бил и ще си останеш вързан в ръцете — подвикна му белият. — Хайде, изчезвай към дома на господаря! Какво още се мотаеш самичък тук?

— Веднага, масса, веднага — каза старият негър, вдигна на рамо един тежък клон, който лежеше до него на земята, и пъшкайки, закуцука с товара си подир надзирателя право към негърското село.

,

Информация за текста

© 1987 Веселин Радков, превод от немски

Friedrich Gerstacker

1858

Сканиране и разпознаване: moosehead, 2010

Редакция и SFB форматиране: vanj, 2010

Издание:

Фридрих Герстекер. Съчинения в четири тома. Том първи — разкази, новели и романи

Немска. Първо издание

Съставител: Веселин Радков

Редактор: Ася Къдрева

Художник: Владислав Паскалев

Свалено от „Моята библиотека“ (http://chitanka.info/text/17699)

Последна редакция: 2010-10-24 10:00:00

,

1

Букра — така негрите наричали белите господари. — Б.пр.

2

Лодкарите от Севера много често наричат Южните щати и особено Луизиана „Южна Америка“. — Б.а.

3

Хузиър (амер.) — подигравателно прозвище за жителите на Северните щати. От своя страна северняците го използват за хората от щата Индиана. — Б.пр.

4

Ачафалайя — ръкав от делтата на Мисисипи. — Б.нем.изд.

5

Гребло, употребявано за лодки от типа „Русалка“. — Б.пр.

6

Go ahead! (англ.) — Напред! — Б.пр.

7

Мелтердек — горна покрита палуба на пътнически параход. — Б.пр.

8

Червена земя — имат се предвид районите край Ред ривър, Червената река. — Б.пр.

9

Вид пури, известна марка за времето си. — Б.пр.