Тези думи предизвикаха дюдюкане, смях и насмешливи подвиквания.
— Той изглежда се е родил направо на петдесет години! — изкикоти се Бинира.
— А може просто да е ужасно мързелив — изрече сериозно един младолик Стар мъж с простодушен поглед.
Последваха още два непонятни въпроса, на които Тамара не разбра и отговорите. Тогава Бро-Кап запита доста грубо:
— Какво ловуваш?
— Аз ловувам переменсоу.
Какво бе това, не и стана ясно, но отговорът бе правилен. Прозвуча възглас на очевидно одобрение, насърчаване и видимо отпускане. Бро-Кап кимна доволно, избърса си носа с опакото на ръката и седна в кръга до Рамачандра.
— Какво искаш да знаеш? — изрече той въпроса по един напълно неритуален начин.
— Аз бих искал да знам — каза Рамачандра, — как е възникнал света.
— О, хо, хо! — започнаха двама старчоци в отсрещната страна на кръга. — Този е прекалено стар за годините си! Сигурно това момче наближава стоте!
— Ние знаем — отговори Бро-Кап, — че Мъжът е направил света.
— Много бих искал да науча, как е станало това?
— В своята глава, между двете си уши, как по друг начин? Всичко е в главата му. Дървото е нищо, камъкът е нищо, водата е нищо, кръвта е нищо, костите са нищо, всички неща са „санисукиарад“.
Изпълнена с чувство на безсилие, че никога няма да разбере ключовата дума, Тамара наблюдаваше лицето на Рам, с плахата надежда, че ще успее нещо да прочете по него, а явно той наистина разбираше всичко. Очите му блестяха, усмихваше се така, че чертите на лицето се закръгляваха и той ставаше мил и нежен.
— Той танцува — произнесе Рам. — Той танцува.
— Може би — съгласи се Бро-Кап. — Може би Мъжът танцува в своята глава и така прави санисукиарад.
Едва след тези няколко повторения Тамара успя да чуе думата „мъж“ като име, едно Н-дифско име или просто дума, която случайно съвпадаше по звучане с английската дума „мъж“ — но тя съвпадаше и по смисъл.
Съвпадаше ли?
За миг всичко се разпадна на две нива, два припокриващи се екрана или воала, единият от звуци, другият от значения; и нито един от двата не е реален. Тяхното взаимодействие, тяхната промяна и движение объркваше всичко, прикриваше или показваше по нещо; в този поток няма за какво да се хванеш, както втори път не можеш да стъпиш в същата река, освен ако не си самата река. Светът започва и нищо не се е случило. Няколко съсухрени стари мъже и жени говорят безмислици за бог Шива в една миризлива колиба. Разговори, отделни думи, думи, които нищо не означават два пъти. Разтворените завеси отново се затварят.
Тя погледна магнетофона и видя, че лентата продължава да се върти. Това променяше до известна степен играта. Когато прослуша записа на спокойствие и чуе интерпретацията и обяснението на Рам, може би всичко ще придобие някакъв строен смисъл.
Най-после се стигна до танца. След много приказки, подмятания, смях и кикотене Бинира обяви:
— Достатъчно переменкиарад без музика!
Бро-Кап добави доста нелюбезно:
— Добре, добре, аскиос, карай!
Бинира веднага започна да пее с тънък, неестествено скърцащ глас, последва я един Стар мъж, станаха и други и заиграха бавен танц, краката не се отлепваха от земята, тялото бе изправено и потрепваше балансирано. Движенията бяха съсредоточени главно в ръцете, дланите и лицето.
Този танц на призрачните Стари мъже предизвика появата на сълзи в очите на Тамара. Сега вече всички танцувваха, освен нея и Кара. Отвреме на време те се докосваха един друг леко и тържествено или се навеждаха, по-точно покланяха, като жерави. Всички ли? Да! И Рам танцуваше с тях. Златистата, оставяща прашна ивица по пътя си светлина, която струеше през отвора за дим, се плъзгаше по ръцете му, а той повдигаше и спускаше босите си пети с леки и плавни движения.
Един Стар мъж застана срещу него.
— О, комейа! О, комейа! Ама! О! О! — пропя той с глас на скърцащ щурец и дланите на Кара, и дланите на Тамара започнаха ритмично да потупват по кафявата земя. Ръцете на стареца се вдигнаха като за молба. Рамачандра се приближи до него, плавно протегна ръка и с разперените си и спокойни пръсти го докосна, като се усмихваше, после се заобръща и започна да приглася на Стария мъж:
— О, комейа! Ама, ама! О…
— Би ли имало нещо интересно на магнетофона, което би поискал да чуеш? — запита Тамара, но тя каза това главно с цел да откъсне Боб от мрачното му настроение, докато вървяха надолу по пътеката към сечището, където бе определено да стане дуела. Пътят бе застлан с безброй кори от плодовете на ламабата, тъй като по-голямата част от жителите на селото бяха минали от тук преди малко на път за същото място.
— Повечето любовни песни ли са?
— Не… Впрочем, да… Песни за любовта към бога… Знаеш ли името му?
— Да — отвърна безучастно Боб. — Един стар мъж от Гунда ми го каза. Бик-Коп-Мен.
Дуелът протече почти, но не напълно, по плана на двете страни. От мига в който започна, като допълнение към танците сойейа и белайа, Младите Н-дифи заизпълняваха поредица от групови действия, които изглежда бяха оригинален ритуал или акт изпълнен с определен смисъл. Тамара бе пуснала магнетофона, усърдно снимаше с камерата и си водеше бележки за всичко, включително изражението на Попита (и тя бе тук, тази мис Америка), нанасянето на удар с нож в бедрото на Боб (блестяща дъга в розовоцветните храсти пати) и последвалото хвърляне в стил карата, което накара немирния Пит-Уот да се просне безжизнен на земята.
Боб не се зае да изнася предвидената лекция на тема нихигиеничните аспекти на убийството. Раната му кървеше така силно, че Тамара остави настрана камерата и се зае да дава първа помощ. Така че ликуването на селището Хамо и унинието на Гунда бе записано само на звуковата лента; после и магнитофона изключи, когато Пит-Уот дойде в съзнание и предизвика смут сред представителите и на Хамо и на Гунда. В неписания сценарий не се предвиждаше убития боец да оживее и да стане, клатушкайки се естествено, но без никакви видими рани. През това време Боб бе на път към дома си в Хамо. Той се движише пребледнял и облегнат с нежелание на ръката на Тамара.
— Къде е Рам? — поинтересува се той като начало и тя обясни, че дори не е споменала пред него за дуела.
— Това май е добре — каза Боб. — Знам какво би казал той.
— Но аз не знам.
— Безотговорна намеса в местния живот.
Тя поклати глава.
— Не съм му казала, защото днес не съм го виждала и си мислех… — всъщност тя бе забравила за дуела, който и се струваше така глупав, неестествен и несъществен в сравнение с танците в Къщата на Старите Мъже; глупава шега, досадна пречка, точно в мига когато тя видя цвета, великолепния и ужасен цвят на кръвта в потока слънчева светлина, но тя не можеше да спомене това на Боб. — Рам извърши нещо като пробив — въвлече сам себе си и прекара цял ден в Къщата на Старите Мъже. Аз искам той да говори с теб още тази вечер. Веднага щом ти превържа крака. И той ще иска да знае, какво казват жителите на Гунда за Мъжа. Имам предвид Бога. Грижи се за тази лоза. О, Господи, насам идват футболните
