погледна встрани.
— Опасявам се, че може би са фалшиви копия — това, което Ричард е запаметил, и другото, което ти си намерил долу в катакомбите.
Зед започна да ходи напред-назад.
— Не мога по никакъв начин да съм сигурен.
— Може би има два начина — каза тя. — Първият, за него не мога да гарантирам още, защото току-що започнах да превеждам „Книгата на живота“, но в нея се споменава нещо, свързано с използването на ключа. Казва се, че ако човек, който пусне кутиите в действие, не използва ключа както трябва, кутиите ще бъдат унищожени заедно с този, който ги е пуснал в действие.
— Да използва ключа както трябва — каза замислен Зед.
— За мен това означава — подхвана Ничи, — че щом Мрачният Рал не е успял да използва истинския ключ както трябва, тъй като не е знаел последния пасаж от книгата, който, както ти каза, Ричард е пропуснал да изрече, когато му повтарял съдържанието на книгата пред него, тогава Мрачният Рал е трябвало да загине. Но кутиите на Орден също би трябвало да бъдат унищожени. А те не са, както знаем. Това ми подсказва, че Ричард може би наистина е произнесъл пред Мрачния Рал съдържанието на фалшиво копие, Мрачният Рал на свой ред не е отворил правилната кутия и тя го е унищожила.
Там не се казва, че кутиите ще бъдат унищожени, ако е използван фалшив ключ, защото по времето, когато е била написана книгата, още не е имало фалшиви ключове. Така че проблемът не е бил взет под внимание, когато е бил създаден този материал.
— Сигурна ли си в това? — сбърчи замислено вежди Зед.
— Не — призна Ничи. — Сложно е, а аз току-що започнах да я превеждам. Попрегледах тази част, защото се отнасяше до използването на ключа, за да се извършат необходимите стъпки. Има също и формули, които трябва да бъдат взети под внимание. Предавам ви само първото си впечатление. — Ничи прекара пръсти през косата си. Застана пред масата с отворената книга върху нея. — Виждате ли обаче какво имам предвид — тя посочи към книгата на масата. — Ако Ричард е изопачил съдържанието на истинското копие, за да накара Мрачния Рал да отвори погрешната кутия, това подсказва, че кутиите би трябвало да бъдат унищожени заедно с Мрачния Рал. Това, изглежда, потвърждава предположението, че Ричард е запаметил фалшиво копие.
— Може би. Ти каза, че още не си сигурна в това — рече Зед и се почеса по врата, като продължаваше да крачи напред-назад. — Нека да не правим прибързани заключения.
Ничи кимна.
— Спомена, че има и още нещо, нали? — попита Зед. Ничи кимна и започна да цитира главното пророчество, което Натан им беше казал:
„В годината на цикадите, когато привърженикът на жертвите и страданията, действащ под флага както на човечеството, така и на Светлината, най-сетне разцепи ордите си, това ще бъде знак, че пророчеството е събудено и решителната битка е близо. Внимавайте, защото всички истински разклонения и техните производни са преплетени в този основен корен. Само един ствол излиза от този заплетен първичен източник. Ако фуер грисса ост драука не поведе тази последна битка, тогава светът, който вече стои на ръба на мрака, ще падне под ужасната сянка.“
— Виждате ли — продължи тя, — „привърженикът на жертвите и страданията, действащ под флага както на човечеството, така и на Светлината“ е Джаганг и неговият Императорски орден. Следващите думи казват, че когато „той най-сетне разцепи ордите си, това ще бъде знак, че пророчеството е събудено и решителната битка е близо“. Той вече раздели армията си. Половината държи при проходите, а другата половина тръгна да заобикаля планината, за да влезе в Д’Хара от юг. И по-нататък — казва се, че ни предстои „решителната битка“.
Като че ли в потвърждение на думите й през прозорците проблесна светкавица, придружена от гръмотевица, която разтърси Кулата под краката им.
— Започвам да губя нишката — намръщи се Зед.
— Първо, защо Ан и Натан откраднаха книгата от Ричард? Защото са изтълкували погрешно пророчеството. Мислели са, че последната битка е тази с Мрачния Рал. Заблудили са се, че Ричард е имал нужда от „Книгата на преброените сенки“, за да поведе последната битка с Мрачния Рал. Намерили са единственото съществуващо копие — но само така са си мислели. Не разбираш ли? Това е било твърде лесно. Ричард е роден, за да води тази битка сега с Джаганг и с резултата от стореното от Сестрите на мрака, които задействаха кутиите на Орден. Това сега е продължение на същата „последна битка“, започната с Мрачния Рал. Мисля, че в пророчествата може би се намеква, че Ричард е запаметил погрешното копие. „Внимавайте, защото всички истински разклонения и техните производни са преплетени в този основен корен.“ „Всички истински разклонения“, т.е. истински копия, са свързани с тази последна битка. А другите разклонения са фалшиви. Може би другите разклонения съдържат фалшиви копия. Би ли могло да се каже, че битката срещу Мрачния Рал е фалшиво разклонение? Навремето Ан и Натан не са знаели достатъчно, не са се били случили достатъчно събития, затова са тръгнали по това разклонение, подготвяйки Ричард за битката с Мрачния Рал, а не с Джаганг. Но в предсказанието се казва: „Ако фуер грисса ост драука не поведе тази последна битка, тогава светът, който вече стои на ръба на мрака, ще падне под ужасната сянка.“
Тази ужасна сянка е силата на Орден, отприщена от Сестрите на мрака. Те искат да затъмнят света на живота. Ан, Натан и Ричард са се готвили за погрешната битка. Това е битката, която той е предназначен да води.
Зед продължи да крачи замислен напред-назад. Накрая спря и се обърна към нея:
— Може би, Ничи. Може би. Ти си прекарала много повече време в изучаването на пророчества, отколкото аз. Може би в това, което казваш, има нещо. А може и да няма. Пророчеството, както обясни Натан, не подлежи на тълкуване по начина, по който ти току-що го обясни. То е средство за комуникация между пророци. То не може да бъде проучено, анализирано или разбрано от онези, които нямат пророческа дарба. Така както Ан и Натан може да са стигнали до прибързани заключения, без да разполагат с достатъчно информация, мисля, че и за теб е твърде рано да правиш такива заключения.
— Надявам се да си прав, Зед — кимна Ничи, съгласила се с довода му, — искрено се надявам. Това не е някакъв спор, който искам да спечеля. Казвам го само защото мисля, че трябва да имаме предвид последиците.
Той кимна.
— Но има и нещо друго, върху което трябва да се замислим — рече магьосникът. — Ричард не си пада много по пророчествата. Той е свободомислещ човек и те в известна степен го ограничават. В случая с Мрачния Рал — може би наистина той е бил фалшиво разклонение. Но ако беше спечелил, е имало пророчества, които са предвиждали също и подобна възможност. Противниците на пророчествата биха изтъкнали това, за да потвърдят, че Мрачният Рал представлява истинско разклонение. Сега може да се окажем върху едно от другите разклонения и то също да излезе фалшиво. За всяко нещо, в което иска да повярва човек, може да се намери и пророчество.
— Не съм сигурна — каза Ничи и прокара пръсти през косата си. — Може и да си прав.
Чувстваше се много уморена. Имаше нужда от малко сън. Може би тогава щеше да бъде в състояние да мисли по-ясно. Може би тревогата я караше да се впуска по фалшиви следи.
— На този етап е невъзможно да кажем със сигурност дали копията на „Книгата на преброените сенки“ — това, което аз намерих, и другото, което Ричард знае наизуст — са истински или фалшиви — заключи Зед.
— Тогава какво ще правим? — попита Ничи.
Зед престана да крачи напред-назад и я погледна.
— Ще си върнем обратно Ричард и той ще намери начин да спре тази заплаха.
Ничи се усмихна. Магьосникът имаше способността да я накара да се почувства по-добре и Е най- тежките моменти, също както правеше Ричард.
— Но ще ти кажа едно — рече Зед. — Преди да настъпи това време, ще е по-добре да разберем дали ключът, който той е запаметил, е истинският или е фалшивият.
Ничи затвори „Книгата на живота“, вдигна я и я пъхна под мишница.
— Трябва да изуча цялата тази книга от кора до кора. Трябва да разбера дали има начин да направя
