стая беше топло и от тенджерата, увесена на кука в единия край на огнището, ухаеше съблазнително на яхния. Под дебел слой пепел все още тлееха нагорещени въглени.
— Същински мокри кокошки сте и трите. Сигурно ви е студено — рече жената и се обърна към мъжа си: — Запали огъня, Орлан.
Калан забеляза надолу по стълбите да се промъква момиченце на около единайсет-дванайсет години, което застана така, че да може да надзърта в долното помещение изпод ниския таван. Дългата й бяла нощница с надиплени маншети бе украсена с извезано на гърдите конче, като вместо грива и опашка имаше свободни кафяви конопени конци. Малката седна на стълбите, за да гледа какво става долу, като преди това подпъхна нощницата под кокалестите си колене. Усмивката й разкри наниз големи бели зъби. Пътници, пристигнали посред нощ — това явно се считаше за атракция в странноприемница „Бялото конче“. Калан искрено се надяваше атракциите да се изчерпат с това.
Едрият като мечок Орлан коленичи пред огнището да накладе огъня. В сравнение с дебелите му месести пръсти, нацепените дъбови трески изглеждаха тънки като клечки.
— Какво ви накара да тръгнете на път в дъжда, и то посред нощ, дами? — попита той през рамо.
— Бързаме да настигнем една приятелка — отвърна Сестра Улиция и му се усмихна многозначително. Стараеше се тонът й да остане делови. — Имахме уговорка да се срещнем тук. Казва се Тови. Сигурно ни очаква.
Мъжът се подпря с ръка на коляното, за да се изправи.
— Нашите гости, особено в размирни времена като днешните, са доста дискретни. Повечето не се представят по име. — Повдигна вежда към Сестра Улиция. — Впрочем и с вас е така, дами.
— Орлан, те са наши гости — сопна му се жената. — Мокри, а несъмнено и уморени и гладни гости. — Усмихна им се щедро. — Тук ми викат Еми. Мъжът ми се казва Орлан. Въртя „Бялото конче“ вече от доста години, откак родителите му напуснаха тоя свят. — Еми взе три дървени паници от един рафт. — Сигурно сте прегладнели. Хапнете по една яхния. Орлан, донеси чаши и сипи на дамите горещ чай.
Пътьом Орлан вдигна месестата си длан и показа паниците, които носеше жена му.
— Взела си с една по-малко.
— Напротив, точно три са — смръщи чело тя и го изгледа. Орлан взе четири чаши от най-горния рафт на бюфета.
— Така де, значи са с една по-малко.
Калан не смееше да гъкне. Нещо не беше наред. Сесилия и Армина застинаха по местата си, облещили очи срещу ханджията. Репликите, разменени между него и съпругата му, не им бяха убягнали.
Калан хвърли поглед към стълбището и видя надвесеното напред момиченце, което, стиснало перилото, напрягаше взор към стаята долу и се опитваше да проумее за какво си говорят родителите му.
Сестра Армина сграбчи Сестра Улиция за ръкава.
— Улиция — подхвана припряно през стиснати зъби, — той вижда…
Сестра Улиция й изшътка да мълчи. Щом се обърна към Орлан, лицето й беше помръкнало, погледът й святкаше гневно.
— Имаш грешка. Само три сме.
Докато говореше, ръгна Калан с дъбовата пръчка, която носеше, и я блъсна в сенките отзад, сякаш те щяха да я направят невидима за очите на мъжа.
На Калан не й се щеше да стои в сенките. Искаше да е на светло, да я виждат — да бъде истинска. Досега подобно нещо й се бе струвало непостижима мечта, а ето че изведнъж мечтата се превърна в реалност. И трите Сестри бяха сериозно притеснени.
Орлан сбърчи чело срещу Сестра Улиция. Стиснал и четирите чаши в огромната си лапа, с другата той посочи всяка от посетителките в странноприемницата си.
— Една, две, три… — Наведе се и надзърна зад Сестра Улиция, за да покаже Калан — четири. Всички ли искате чай?
Калан примигна изумена. Имаше чувството, че сърцето й е заседнало в гърлото. Този човек я виждаше… и помнеше, че я е видял.
Втора глава
— ТОВА Е НЕВЪЗМОЖНО — прошепна Сестра Сесилия, кършейки ръце. Наведе се към Сестра Улиция, очите й се стрелкаха във всички посоки. — Не може да бъде. — Нямаше и следа от вечната й тъповата усмивка.
— Нещо не е наред… — подхвана Сестра Армина, но щом сините й очи погледнаха към Улиция, изречението й увисна във въздуха.
— най-обикновена аномалия — изръмжа шепнешком Сестра Улиция и ги изгледа в упор с леденостуден поглед. Макар и да не бяха раболепни по природа, двете нямаха намерение да спорят с избухливата си водачка.
Само с три големи крачки Сестра Улиция вече стоеше пред Орлан. Сграбчи го за нощницата. С другата си ръка замахна с дъбовата пръчка към Калан, спотаена в сенките край вратата.
— Как изглежда тя?
— Като мокра кокошка — направи неуспешен опит да се пошегува Орлан. Близостта на гостенката явно не му бе особено приятна.
Калан знаеше с абсолютна категоричност, че не бива да се говори със Сестра Улиция с такъв тон, но Сестрата, вместо да избухне от ярост, явно бе не по-малко изумена от Калан.
— Това се подразбира. Искам да ми я опишеш — кажи ми какво виждаш.
Орлан се дръпна, за да се освободи от хватката й. Чертите на лицето му се изопнаха, докато разглеждаше жената, която само той и Сестрите забелязваха на слабата светлина на фенерите.
— Гъста коса. Зелени очи. Красавица. Като изсъхне, ще изглежда още по-добре, но пък така мокрите й дрехи разкриват по-добре какво има отдолу. — Усмивката му никак не се понрави на Калан, макар че, от друга страна, бе много щастлива от факта, че той я вижда. — Има страхотно тяло — додаде той повече на себе си, отколкото на Сестрата.
От краткото му, но красноречиво описание Калан се почувства напълно гола. Докато погледът му я оглеждаше от горе до долу, той повдигна ръка да отрие крайчеца на устните си. Тя чу как пръстът му простърга в неизбръснатото му лице. Една цепеница в огнището се запали и огънят затрептя в стаята, като му осигури още по-добра видимост. Погледът му се плъзна нагоре, докато в един момент застина на място.
— Косата й е дълга като… — Лъстивата му усмивка внезапно се изпари. Примигна изненадан. — Добри духове! — прошепна накрая, бял като платно. Свлече се на коляно. — Простете ми — рече към Калан. — Не ви познах.
Сестра Улиция стовари дъбовата пръчка върху главата му и в стаята проехтя отчетлив пукот; Орлан подгъна и другото си коляно.
— Млък! — изсъска Улиция.
— Какво ти става! — изкрещя ханджийката и се спусна към мъжа си. Коленичи, прегърна го през раменете, за да го подкрепи. Той простена и вдигна огромната си лапа към главата, за да покрие кървавата си рана. Русата му коса под пръстите вече беше подгизнала и потъмняла.
— Всички сте откачили! — Тя притисна главата на мъжа си към гърдите си и върху нощницата й веднага изплува червено петно. Орлан беше като замаян. — На вратата ни почукаха само три жени — освен ако не пътувате в компанията на дух. Как смеете да…!
— Млък! — изръмжа Сестра Улиция с тон, от който Калан потръпна, а ханджийката мигом си затвори устата.
По прозорците продължаваше да ромоли дъжд, в далечината грохотът на мълниите разтърсваше горските масиви. Калан чуваше скърцането на табелата над вратата, която се люлееше напред-назад, подмятана от поривите на вятъра. В къщата цареше мъртвешка тишина. Сестра Улиция стрелна с очи момичето, което вече беше слязло до долната площадка на стълбището, обхванало с ръчички четвъртитата дървена колона.
Сестра Улиция втренчи в нея убийствен поглед, типичен за разярена магьосница.
