са вероятно същинският ни враг, тъй като всеки от тях е наш зложелател, който ни изпраща отдалеч своята омраза, който вярва, че злонамереността му ще остане безнаказана.
Плячкосаното от нас се превръща в награда за подкрепата на цивилното население. Робите биват изпращани в Стария свят, за да работят там, където с кръв и сълзи им се налага да приемат чуждата вяра.
Тези хора са избрали да вярват, избрали са да мислят, че имат права над нашия живот, избрали са да направят всичко необходимо, за да ни поробят. Би следвало да си понесат последиците за избора, особено при положение, че по този начин съсипват живота на хора, които не са им направили нищо лошо.
И какво ще направим, за да си понесат те последиците? — разпери ръце Ричард, после ги сви в юмруци. — Ще пренесем войната там, при хората, които я подкрепят и насърчават. Няма само нашите приятели, нашите близки, семействата ни да бъдат хвърлени в кървавия казан, подклаждан от населението на Стария свят. Техният живот също ще бъде застрашен.
Те гледат на това като на битка за бъдещето на човечеството. Възнамерявам да се погрижа наистина да е така. Искам да разберат съвсем ясно, че ако смятат да ни тъпчат и убиват поради каквито и да е причини, ще трябва да си понесат последствията.
От днес нататък започваме истинската война, тоталната война, безмилостната война. Няма да се ограничаваме от лишени от съдържание постулати за справедливост и честност. Нашата цел е да победим. Само така имаме шанс да оцелеем не само ние, но и нашите близки, свободата ни. Единственият ни морал оттук насетне ще бъде победата. Искам всеки, който поддържа Ордена, да си плати за това. И цената ще бъде тяхната съдба, тяхното бъдеще, техният живот.
Дойде време да се изправим срещу тези хора, водени единствено от хладна черна ярост в сърцата си. — Ричард вдигна юмрук. — Да ги превърнем на кървава пихтия!
Настъпи всеобщо мълчание, множеството си пое едновременно дъх, след което изригна мощен взрив от радостни възгласи, сякаш всички тайничко бяха вярвали, че нямат никакъв шанс за успех и че са обречени на смърт и провал, а ето че изведнъж се оказа, че има изход. най-сетне видяха шанс да спасят своите домове и семейства, да спасят бъдещето си.
Ричард ги остави известно време да се порадват, после вдигна ръка, за да ги усмири, и продължи:
— Армията на Ордена разчита на подкрепата на хората у дома. Войниците от Ордена знаят, че техните семейства, приятели и съседи са с тях. Те изпитват необходимост да поддържат връзка с близките си в Стария свят. От сега нататък искам да се погрижим единствените звуци, които войниците чуват от родината си, да са писъци от болка. Искам да знаят, че домовете им са изтърбушвани, градовете и селата — сравнявани със земята, реколтите им унищожавани, а любимите им оставяни без нищичко.
Орденът учи, че животът на този свят е само нищета и мизерия. Нека да бъде така. Разкъсайте тънкото було на цивилизацията, която те тъй яростно ненавиждат.
Ричард погледна Вирна и жените до нея — всичките Сестри на светлината.
— Те мразят магията — накарайте ги да изпитат ужас от нея. Те са на мнение, че хората, които владеят магията, трябва да бъдат унищожени — накарайте ги да се убедят, че това е невъзможно. Те искат да живеят в свят без магия — накарайте ги да си пожелаят никога повече да не ни гневят. Искат да завладяват нови територии — накарайте ги да копнеят само за едно: да се предадат.
Мрачният следобед бе разтърсен от нова мълния, по сенника заплющя силен дъжд. Ричард насочи вниманието си обратно върху мъжете. Щом и последните звуци на мълнията отшумяха, той продължи:
— За да постигнем целта си, трябва да разчитаме на координиран план, който да покрива всички аспекти на заплахата. Ето защо част от силите ни трябва да се заемат с нещо много важно: преследването и изтребването на керваните с храна. Те са от изключителна важност за оцеляването на Ордена. Така войниците не само получават нужните подкрепления. Тези кервани непрекъснато им осигуряват нужните количества храна, за да оцеляват. Ордите на Императорския орден плячкосват безогледно и наред, но това пак не е достатъчно, за да ги изхрани. Тяхната многочисленост си има и своите недостатъци. Трябва да ги лишим от провизиите, необходими им, за да изхранват тези многохилядни орди. Трябва да прекъснем тази важна връзка. Няма никакво значение от какво ще умрат войниците на Императорския орден — в бой или от глад. Важното е да са мъртви. Всеки вражески войник, загинал от глад, е един проблем по-малко за нас. Само това е важното.
После, попълненията, които идват от юг, са несравнимо по-уязвими, преди да са се влели в редиците на опитните, изпечени в битки воини, преди да са станали част от необятното море от хора. Те нямат нужната подготовка и са едва ли не сган от недорасляци, тръгнали да изнасилват и плячкосват. Покосете ги навреме, преди да са се качили на север и да са натрупали опит. На войската ще й бъде много по-трудно да си набавя нови попълнения, ако отрядите биват изтребвани още преди да са напуснали границите на родината си, преди да са започнали да избиват безпомощни чужденци. Още по-добре би било, ако насочите вниманието си към малки отряди, едва-що напуснали родните си градове. Пренесете войната там. Избийте ги, преди те да успеят да я пренесат при нас. Ако сред младежите тръгне слух, че запишат ли се за доброволци, няма да имат шанс да станат герои, няма да успеят да се докопат до плячката и младите пленнички, ако се погрижите да бъдат нападнати от нашите войници още преди да са се отдалечили от дома, когато никой не очаква нападение, ако не им се отвори възможност да се включат в безплодната последна битка, страстта им да участват във войната внезапно ще изстине. Ако не, те също ще умрат, преди да са имали шанса да се присъединят към войската на север. Гледката на разлагащите се пред прага на собствените им домове млади тела ще ни помогне да сломим духа на населението в Стария свят.
Ричард плъзна поглед по втренчените в него напрегнати лица.
— Идеята за последна битка ще умре тук и сега. Днес ние ще се изпарим яко дим. От днес нататък няма да съществува армия на Д’Харанската империя, която Императорският орден да може да увлече в последна битка и да унищожи. В крайна сметка те целят да направят точно това, за да лишат народа ни от нашата закрила, да останат близките ни сами и уязвими. Няма да го допуснем. От днес нататък тази война ще се води по нов начин — по нашите правила. Те ще бъдат внимателно обмислени и в крайна сметка ще ни донесат победа.
Искам всички в Стария свят да изпитват страх от вас, да виждат във ваше лице отмъстителни духове. От днес нататък вие ще се превърнете в призрака на д’харанските легиони.
Никой няма да знае местоположението ви. Никой няма да знае кога ще се втурнете в атака. Никой няма да знае къде ще нанесете следващия си удар. Но искам всички в Стария свят да осъзнаят без сянка на съмнение, че ще сте по петите им и ще ударите с такава мощ, че все едно самият отвъден свят се е отворил да ги погълне и унищожи. Искам да изпитват страх от д’харанските легиони, все едно вие сте самата смърт.
Те копнеят за смъртта, защото смятат, че тя е пътят към вечната слава в живота отвъд… Изпълнете желанието им.
Един офицер от последните редици се прокашля.
— Господарю Рал — подхвана той, — ще загинат много невинни хора. Ние няма да нападаме войници. Това означава, че ще загинат и много деца.
— Да, за жалост това е така, но не допускайте разумът ви да бъде замъглен или решимостта ви разколебана от такива измислени угризения. Орденът е отговорен за започването на една насилствена война срещу невинни хора, които не са им сторили нищо лошо — включително жени и деца. Нашата единствена задача е да сложим край на агресията по възможно най-бързия начин. Вярно е, че ще пострадат невинни хора, сред които и деца. Мнозина от тях ще умрат. Но какво друго ни остава. Да продължим да жертваме живота на своите сънародници от страх да не пострада някой невинен? Всички ние сме невинни. Нашите деца са невинни. Но ето че те страдат. Орденът покосява всички по пътя си, без да прави разлика дали са деца или не. Орденът ще превърне много от тези деца в чудовища. Ако Орденът спечели в крайна сметка, ще загинат много повече хора.
Нещо повече, ние не сме отговорни за живота на хората в Стария свят — за тях би трябвало да се грижи Орденът. Не ние започнахме тази война, не ние нападнахме първи — напротив, бяхме нападнати. Единствената ни разумна реакция е да сложим край на войната колкото се може по-бързо. И не виждам друг начин да го сторим. В края на краищата какво по-хуманно от това решение, след като по този начин жертвите ще бъдат най-малко.
Разбира се, когато е възможно, трябва да избягвате да наранявате невинни хора, но не това трябва да
