Вирна му се усмихна.
— Ти ни показа пътя, по който трябва да тръгнем, ако искаме това да се случи, Ричард.
— А твоята роля, Господарю Рал, ти какво ще правиш? — попита генералът, щом Ричард извърна глава от Вирна. — Ако мога да попитам, разбира се.
Ричард въздъхна и се отърси от отвлечените си мисли, за да прогони ужасното видение.
— Боя се, че се е появил сериозен проблем с магията. Армията на Императорския орден е само една от заплахите, които трябва да бъдат елиминирани.
— Какъв по-точно проблем? — намръщи се генерал Мейферт.
Ричард нямаше сили да обяснява всичко наново, затова реши да се придържа само към най-основните моменти.
— Жената, която те произведе в генерал, изчезна безследно. Похитиха я Сестри на мрака.
— Която ме произведе в генерал ли? — Човекът изглеждаше искрено объркан. Напрегна се и заровичка в спомените си. — Не си спомням…
— Всичко е заради проблемите, свързани с магията.
Генералът и Вирна се спогледаха.
— Става въпрос за жената на Господаря Рал — Калан — обясни Кара. — Тя е тази, която те произведе в генерал, Бенджамин.
Той я погледна с неразбиращ поглед. Кара повдигна рамене.
— Дълга история. Сега няма време да ти я разказвам — рече тя и отпусна ръка на рамото му. — Никой освен Господаря Рал не си я спомня. Всичко е заради едно заклинание, наречено „лавинен огън“.
— Лавинен огън ли? — Вирна стана още по-подозрителна. — И какви са тия Сестри?
— Сестра Улиция и неколцина други — отвърна Ничи. — Те откриха древно заклинание, наречено „лавинен огън“, и го активираха.
— Сигурно си доста наясно какви проблеми биха могли да създадат тези Сестри — просъска Вирна и изгледа Ничи с леден поглед. — Все пак беше една от тях.
— Да, бях — отвърна уморено Ничи. — А ти отвлече Ричард и го заведе в Двореца на пророците. Ако не беше го направила, той нямаше да унищожи голямата бариера и Императорският орден щеше да си остане заключен в Стария свят, без изобщо да може да припари до Новия. Ако ще си приписваме вина, Сестрите на мрака никога нямаше да се срещнат с Ричард, ако ти не го бе намерила и превела през бариерата в Стария свят.
Вирна прехапа устни. Ричард познаваше това нейно изражение и знаеше какво следва.
— Добре, добре — намеси се той, преди да са влезли в открита препирня. — Всеки от нас е постъпил така, както е смятал за удачно навремето. Аз също нося отговорност за грешките си. Можем да моделираме само бъдещето, но не и миналото.
Вирна направи гримаса, от която личеше, че би дала какво ли не, за да продължат да спорят, но успя да се овладее.
— Прав си.
— Разбира се, че е прав — тросна се Кара. — Та той е Господарят Рал.
Вирна не можа да сдържи усмивката си.
— Да, Кара, той е Господарят Рал. И дойде да осъществи пророчеството, колкото и да не му се ще.
— Не — отвърна Ричард, — дойдох да се опитам да помогна на всички ни да се спасим. Нещата не са приключили, а пророчеството, което ти имаш предвид, носи по-различен смисъл.
Подозрителността на Вирна се надигна с нова сила.
— Какъв смисъл?
— В момента нямам време за обяснения. Трябва да се върна при Зед и останалите, за да видя дали са измислили нещо.
— Имаш предвид, дали са намерили жена ти ли, Господарю Рал?
— Да, генерале, само че не е само това. Случват се и други неща. Проблемът с магията е много сериозен.
— Тоест? — настоя Вирна.
Ричард я изгледа.
— Хармониите заразиха света на живота. Самата магия е заразена. Части от нея вече са повредени. Не е ясно кога ще се повредят още — дали ще бъде по-скоро или не. Трябва да се върнем и да видим какво може да се направи — ако изобщо има някакъв вариант. Там са Ан, заедно с Натан, и те работят със Зед по разрешаването на проблема.
Преди Вирна да го е засипала с лавина от въпроси, Ричард насочи вниманието си към генерала.
— И още нещо — последно. Сега, когато нашата армия няма да се пречка на пътя му, съм убеден, че Джаганг ще се опита да завземе Народния дворец.
Генерал Мейферт се почеса по русата глава и се замисли над думите му.
— най-вероятно — рече той и вдигна глава. — Но дворецът се намира на огромно и високо плато. До горе водят само два пътя — тесният с падащия мост и гигантската вътрешна порта. Ако портата бъде залостена, няма да бъде допуснато нападение. А пътят е твърде тесен за въоръжена атака.
И все пак — продължи генералът, — просто за сигурност, бих посъветвал да изпратим елитни части от най-добрите си воини като подкрепления. Сега, когато всички ще се насочим на юг, командващият генерал Тримак и Първият гвардейски отряд ще трябва да се изправят сами срещу армията на Джаганг. Но пък като се замисля, нападение над двореца? — Той поклати скептично глава. — Този дворец е непревземаем.
— Джаганг разполага с магьосници — напомни му Кара. — И не забравяй, Господарю Рал, че негови Сестри вече са прониквали в двореца. Нали си спомняш?
Преди Ричард да е успял да отговори, Вирна го дръпна за ръката и го обърна към себе си.
— Защо онези Сестри са задействали заклинанието, което спомена — този „лавинен огън“?
— За да накарат хората да забравят за съществуването на Калан.
— И за какво им е да го правят?
— Сестра Улиция искаше да вкара Калан в Народния дворец — въздъхна Ричард, — за да я принуди да открадне кутиите на Орден. Лавинният огън е заклинание, което прави избрания човек невидим. Благодарение на него никой не си спомня Калан. Никой не помни, че тя е влязла право в Градината на живота и е откраднала кутиите.
— Откраднала е кутиите? — примигна невярващо Вирна. — Че за какво са й?
— Сестра Улиция ги задейства — обясни Ничи.
— Скъпи Създателю — рече Вирна и допря ръка в челото си. — Ще пратя там няколко Сестри, като ги предупредя да си отварят очите на четири.
— Може би ще е добре и ти да си сред тях. — Ричард погледна навън и видя как дъждът вали косо и на талази. — Не можем да допуснем Дворецът да бъде превзет. Причиняването на хаос в Стария свят е относително лесна задача за Сестрите. Защитата на Двореца от ордите на Джаганг и неговите магьосници могат да се окажат далеч по-голямо предизвикателство.
— Сигурно си прав — призна тя и отметна от лицето си непокорен кичур коса. — Междувременно ще видя какво мога да направя, за да попреча на Улиция и нейните Сестри на мрака.
Ричард погледна Ничи и Кара, после обиколи с очи и мъжете, които сновяха насам-натам в дъжда и се готвеха за новата си мисия.
— Трябва да се върна в Магьосническата кула. Генерал Мейферт удари юмрук в сърцето си.
— Ще бъдем стомана срещу стомана, Господарю Рал, за да бъдеш ти магия срещу магия.
Вирна докосна Ричард по бузата и го погледна.
— Пази се, Ричард. Имаме нужда от теб.
Той кимна и я дари с топла усмивка, която говореше повече от думите.
Генерал Мейферт плъзна ръка около кръста на Кара.
— Може ли да ви изпратя до конете? Кара му се усмихна съвсем по женски.
— За мен би било огромно удоволствие.
Ничи придърпа качулката на главата си и всички се плъзнаха в проливния дъжд. Тя погледна Ричард и смръщи чело подозрително.
— Откъде ти хрумна това за „призрачния легион“? Той вдигна ръка на кръста й и я поведе към
