Подобно заклинание е заложено и в основата на идеята за лавинния огън. Древните магьосници, които често са използвали такива заклинания, за да защитават опасни книги, постепенно са стигнали до идеята, че същото може да става и с хора — че хората могат да изчезват така, както се изпаряват думите в някои вълшебни книги. — Ничи махна неопределено с ръка и отново се съсредоточи върху книгата. — Разбира се, когато се касае за заличаването на човек, нещата са доста по-сложни.
Ричард отдавна знаеше, че ако не беше роден с дарбата, нямаше да успее да научи наизуст „Книгата на преброените сенки“. Зед му бе обяснил, че ако не притежава дарбата, не би могъл да задържи думите в главата си достатъчно дълго и не би запомнил абсолютно нищо.
— И за какво става въпрос в тази книга? — попита той.
Ничи най-после отмести очи от страниците и го погледна.
— Това е вълшебна книга с инструкция.
— Инструкция за какво?
Ничи пак огледа страницата и преглътна, после отново се загледа в очите му.
— Мисля, че това е оригиналната инструкция за задействането на кутиите на Орден.
Ричард пак почувства как по ръцете и краката му полазват студени тръпки.
Пое внимателно книгата от ръцете на Ничи. Разбира се, че не е празна. Страниците бяха изпълнени от горе до долу с думи, диаграми, карти и формули.
— Написана е на високо Д’харански. — Той погледна Ничи. — Искаш да кажеш, че разбираш високо Д’харански?
— Естествено.
Ричард и Бердин се спогледаха.
Той веднага разбра, че книгата е изключително сложна. Беше научил високо Д’харански, но му беше доста трудно да си преведе този текст.
— Написана е на много по-изкусен език от този високо Д’харански, с който съм се сблъсквал досега — каза той, като прегледа набързо страниците.
Ничи се наведе и му посочи към едно място на страницата, където се беше загледал той.
— Тук е посочен всичкият ползван материал за формули, необходими за заклинания. Трябва да знаеш формулите и заклинанията, за да можеш наистина да я разбереш.
Ричард се вгледа в сините й очи.
— А ти разбираш ли я?
Тя изви устни и смръщи чело, загледана в страницата.
— Не знам. Ще трябва да се запозная с текста по-подробно, за да разбера дали бих могла да помогна в разтълкуването му.
Бердин отново се повдигна на пръсти и погледна страницата, сякаш да провери дали пък случайно не са се появили думи.
— А защо не можеш да прецениш веднага? — попита тя. — Една книга или я разбираш, или не.
Ничи прекара пръсти през русата си коса и въздъхна дълбоко.
— При вълшебните книги не е толкова просто. То е като съставянето на сложни математически уравнения. Тъй като разпознаваш константите, отначало си мислиш, че разбираш за какво става дума и че можеш да решиш уравнението. Но ако впоследствие откриеш в него непознати символи — символи, които обозначават непознати за теб неща, — тогава уравнението става нерешимо. Не е достатъчно да познаваш константите. Трябва да знаеш какво означава всеки елемент или поне да намериш пътя, по който ще фиксираш неговата стойност.
С тази книга е горе-долу същото, макар че умишлено опростявам нещата, за да можеш да ме разбереш по-добре. Тук има не само символи, а се споменават и много древни заклинания, поради което текстът става много по-труден за разбиране. А това, че е написан на високо Д’харански, допълнително усложнява нещата, защото с течение на времето думите и тяхното значение на високо Д’харански са се променили. Не бива да забравяме и факта, че е използван много стар жаргон.
Ричард я хвана за ръката.
— Ничи, това е важно, мислиш ли, че ще успееш да разбереш за какво иде реч?
В погледа й блесна колебание.
— Ще ми отнеме известно време, докато преведа достатъчно текст, че да мога да преценя дали разбирам написаното.
Ричард взе книгата от ръцете й, затвори я и я подаде обратно.
— Тогава по-добре я вземи с теб. Когато имаме повече време, ще поработиш над нея и ще видиш дали разбираш нещо.
— Защо? Какво си намислил? — изгледа го подозрително тя.
— Нима не разбираш? Това може да се окаже разковничето. Ако успееш да преведеш и разбереш тази книга, може би ще получим нужната информация, която ще ни даде възможност да се противопоставим на стореното от Сестра Улиция, да го променим или да развалим заклинанието. И дори да извадим от играта кутиите на Орден.
Ничи леко поглади с палец корицата на малката книга.
— Звучи логично, Ричард, обаче това, че знаеш как да направиш нещо, не означава, че наистина можеш да го направиш.
— Все едно да се опиташ да „разбременееш“, така ли? — попита Кара.
— Нещо подобно — усмихна се Ничи.
Неочакваната аналогия на Кара върна мислите на Ричард към Калан и времето, когато тя беше бременна. Тогава банда разбойници я бяха спипали сама и я бяха пребили почти до смърт. Тя загуби детето, което бе заченала от Ричард. Бременността й беше прекъсната, преди той да разбере за нея.
От спомена за тежко ранената Калан коленете му омекнаха. Трябваше незабавно да прогони ужасните мисли обратно в мрака, откъдето бяха дошли.
Ничи сбърчи вежди, явно регистрирала болката, изписана на лицето му. Той се направи, че не забелязва мълчаливата й тревога за него.
— Не е нужно да ти напомням колко е важно това — каза Ричард.
Тя го изгледа продължително, сякаш искаше да му каже, че това, което иска от нея, е невъзможно, но в същото време никак не искаше да го разочарова.
— Ще направя всичко, което е по силите ми, Ричард — кимна тя накрая, свила устни. Изведнъж лицето й се разведри. Прелисти книгата до края и бързо обърна последната страница. Известно време продължи да я гледа замислена. — Виж ти, колко интересно — прошепна тя.
— Моля? — попита Ричард.
Ничи се сепна и го погледна.
— В края на някои вълшебни книги, като предпазна мярка срещу непозволена употреба, понякога се посочва една последна важна стъпка, която обаче не е включена в книгата. Ако е така, дори кутиите на Орден да са вече задействани, може би ще успеем да прекъснем последователността от нужните конкретни действия. Разбираш ли какво искам да кажа? В някои случаи, ако книгата е много опасна, тя остава незавършена сама по себе си. За да бъде завършена, се нуждае от нещо допълнително.
— Допълнително ли? Какво например?
— Не знам. Точно това ще се опитам да разбера. — Тя заби пръст във въздуха. — Нека прочета още малко от тази част…
След малко тя вдигна очи и потупа страницата.
— Да. Права бях. Това е предупреждение, че за да се използва книгата, е нужен ключ. В противен случай всичко изписано преди това ще бъде не само безполезно, но и фатално. Тук се посочва, че в срок от една година ключът трябва да довърши онова, което е изковано чрез тази книга.
— Ключ — повтори Ричард и погледна към Бердин.
— „…ще треперят от страх пред стореното и ще хвърлят сянка върху ключа при костите“ — цитира тя пасажа от „Небивалиците на Янкли“. — Мислиш ли, че това може да е ключът, за който се говори в тази книга?
Нещо в тъмните ъгли на съзнанието му се размърда. Озарен от проблесналата искра на знанието, Ричард разбра. Усети смразяващ студ по цялото си тяло. Ръцете и краката му се вкочаниха.
