В този момент Ничи го дръпна за ръката толкова силно, че едва не я изтръгна от ябълката. От рязкото дръпване явно бе отскочил назад, защото изведнъж видя как Кара, все още вкопчена в другата му ръка, прелетя покрай него, като че ли падаше в празното пространство. Ричард се наведе. Полупрозрачното нещо профуча на сантиметри от лицето му.
Ничи го беше дръпнала тъкмо навреме.
Сега вече Ричард разбра какво е видял.
Беше звярът.
Усещането за присъствието на злото внезапно стана толкова осезаемо, че го обзе задушаваща паника. Когато звярът, подобно на някакво мимолетно видение, профуча покрай него, той направи рязък завой. Стъклените ръце отново се разпериха и се протегнаха, опитвайки се пак да го сграбчат.
Ничи отново го дръпна рязко назад от звездообразните, разпрострели се широко пред него пипала. И те пак се опитаха да се сключат около Ричард.
Той издърпа ръката си от ръката на Кара и извади ножа си. Със свободната си ръка Морещицата го сграбчи за ризата и се вкопчи в него.
Ричард направи всичко възможно, за да посече неспирно протягащите се ръце, които се опитваха да го хванат в смъртоносната си хватка. Не му беше нужно много време, за да разбере, че е почти невъзможно да се брани с нож в Плъзгата. Средата беше твърде течна и гъста, за да може той да нанесе бърз удар. Беше все едно да се опитва да се движи в мед. Смени тактиката и позволи на ръцете да го обгърнат, за да изчака онова, което се намираше в прозрачния център, да се приближи до него.
Когато това стана, насочи острието към предполагаемия център на полупрозрачната заплаха. Но вместо да се натъкне на острието, съществото само се огъна около ножа и без усилие се изви встрани.
После отново се хвърли в атака, този път още по-стремглаво, с ярост, осезаема за Ричард. Това същество се движеше с гъвкавост, на която течната среда като че ли не пречеше ни най-малко.
От едната си страна Ричард виждаше фигурата на Кара, която все още го държеше за ризата, докато се опитваше да атакува звяра със свободната си ръка. Знаеше, че от другата му страна Ничи се опитва да направи магия. Но, изглежда, тя не действаше в Плъзгата.
Една от ръцете на звяра се уви около китката на Ричард, друга обхвана ръката на Кара. Морещицата се вкопчи в Ричард, а звярът — в нея. Без никакво усилие звярът раздели Ричард от Кара. След миг нея вече я нямаше. В полумрака Ричард не можеше да я види, не знаеше дали е близо до него. по-лошото беше, че не знаеше дали е добре, или съществото я е погубило.
Ничи обви с ръка кръста на Ричард, за да го предпази, като продължаваше отчаяно да се съпротивлява. От мрака продължаваха да изплуват още и още поклащащи се ръце, които се увиваха около тях. Сякаш двамата бяха попаднали в гнездо на змии, преплетени една в друга, които започваха да се увиват с голяма сила. Тази около крака на Ричард го дърпаше толкова яростно, че той си помисли, че месото му ще се откъсне от костта.
Въпреки че не можеше да чуе Ничи в стандартния смисъл на думата, той усещаше сподавените й яростни викове, докато тя се съпротивляваше на съществото, в чиято примка бяха попаднали. Около Ничи заблестя странна, не особено ярка светкавица. Ричард знаеше, че тя се опитва да използва силата си, но това не оказваше никакво въздействие върху звяра.
Без да обръща внимание на болката от прозрачните пипала, които го стискаха, той продължаваше упорито да ръга и реже дебелите ръце, които като хем бяха там, хем не бяха. Замахна с яростна решителност и успя да отреже няколко наведнъж. Откъснати от основата си, те започнаха да се гърчат бясно и отплаваха в пространството, сякаш потънали в бездънно море.
Изглежда обаче, от това нямаше много полза, защото от тъмнината срещу Ричард изпълзяха нови пипала. Все едно беше попаднал на дъното на тъмна яма, пълна с раздразнени усойници. Ричард продължаваше да се съпротивлява с всички сили — режеше, ръгаше, посичаше. Ръцете го заболяха от усилието. С едната си ръка Ничи сграбчваше дебелите пипала, а с другата продължаваше да стиска Ричард за ръката. Тялото й се извиваше и гърчеше и той разбра, че тя агонизира. Престана да реже спиралите около себе си и с всичка сила започна да размахва ножа срещу лапите на звяра, които се бяха обвили около Ничи и се опитваха да я откъснат от него.
И в крайна сметка успяха да го сторят.
Изведнъж Ричард се озова сам посред нищото, атакуван от едно прозрачно, хлъзгаво и мощно създание, което се опитваше да го изтика към нещо, което Ричард чуваше да ръмжи и да трака със зъби.
Невъзможно беше да се бори с такава сила, да я надвие или да избегне хватката на многобройните пипала. А те ставаха все повече и се увиваха около него като камшици.
Преди да успеят да го докопат за ръката, той с все сила замахна с ножа към центъра на тази маса, който не можеше да различи съвсем ясно.
Този път ударът му попадна в целта. Звярът изрева с такава сила, че Ричард усети как ушите му писват. Лапите отслабиха леко хватката си, без да изпускат плячката си, но Ричард се възползва от случая и изви рязко тялото си, за да се опита да се измъкне. И внезапно, подобно на тиквено семе, стиснато между мокри пръсти, се изсули от смъртоносната хватка.
Опита се да отплува настрани, да избяга от протегнатите към него прозрачни пипала, но те бяха по- бързи, по-силни и по-неуморими от него.
— Тук! — каза припряно Шеста и почука с кокалчетата на пръстите си в центъра на един символ.
Вайълет насочи тебешира към посоченото от нейната съветничка място. Пръстите й се движеха чевръсто и уверено. С опакото на другата си ръка избърса потта от лицето, а после и от очите си. Рейчъл никога не беше виждала Вайълет да работи толкова много и толкова енергично.
Не знаеше какво става, но беше очевидно, че нещо не се е получило според предвижданията на Шеста. Вещицата като че ли балансираше по ръба между паниката и яростта. Рейчъл се страхуваше и от двете.
Докато Вайълет чертаеше връзките, като сменяше тебеширите и се придвижваше към следващата точка, Шеста започна отново да нарежда заклинанията си. Разяждащият звук на тези прошепвани думи като че ли се врязваше право в душата на Рейчъл. Въпреки че не можеше да разбере думите, нито значението им, те бяха изречени със злоба, която я ужасяваше.
Погледна към входа на пещерата, но тъй като навън беше тъмно, не можа да види нищо. Искаше да избяга, но не смееше. Знаеше, че ако тя стане причина Вайълет или Шеста да прекратят заниманията си, за да тръгнат да я гонят, здравата ще си изпати.
Чейс я беше научил да обуздава импулсите си и да изчаква реални възможности. От него знаеше, че ако не се намира в непосредствена смъртна опасност, е добре да действа само по предварително съставен план. Не биваше да се оставя да я ръководи слепият страх, а трябваше да търси начини да увеличи шансовете си за успех.
Независимо колко погълнати от работата си изглеждаха другите две, Рейчъл знаеше, че в напрегнатото състояние, в което се намираха, щяха да реагират на всяка погрешна стъпка от нейна страна с бързо и необуздано насилие. Това не беше нейният шанс — не беше добър план да стане точно в този момент и да хукне навън. И тя го знаеше.
Докато Рейчъл продължаваше да стои неподвижна и безмълвна, като се стараеше да не привлича вниманието върху себе си, Шеста леко почука с опакото на ръката си по няколко светещи пресечни точки от линиите, които Вайълет вече беше прекарала. Всеки ярък кръг, до който се докосна, угасна с глухо ръмжене, от което по гърба на Рейчъл пробягаха тръпки. Пещерата като че ли се изпълни с монотонните ритмични заклинания на Шеста.
Вайълет, която продължаваше да чертае със смели, отсечени движения, погледна встрани, за да види как се справя Шеста. Тя продължаваше да гаси една след друга светещите точки и да настига Кралицата. Като изпаднала в транс, Вайълет започна да чертае още по-бързо. При нанасянето на всяка линия се чуваше тракането на тебешира върху камъка. Този звук беше в синхрон с ритъма на заклинанията на Шеста.
Шеста продължаваше да изрича напевно и шепнешком заклинанията си около Ричард и постепенно те докараха вятър, който се изви с вой в пещерата. Продължаваше да почуква с опакото на ръката си пресечните точки в линиите на Вайълет, които тя не спираше да прекарва в продължение на часове. Рейчъл си помисли, че Вайълет скоро ще се строполи на земята от изтощение, но стана точно обратното: тя като че
