настигнат. Той идваше от един коридор отдясно.
Обзе го изумление.
— Ничи! Какво стана?
— Дарбата на Ричард се върна. Той успя да махне яката от врата ми.
— И след това се появи звярът — добави Кара.
Челото на Натан се изпъна, докато той се взираше в Ричард.
— Звярът, който те преследва? Какво стана?
— Господарят Рал го прониза — отвърна Бердин. — С онези специални стрели за арбалета, които ти откри, че действат.
— Засега — вметна Ничи, едва дишайки.
— Радвам се, че в крайна сметка са влезли в употреба — каза Натан и постави ръка върху главата на Ничи. Докато се взираше в окото й, издаде звук, който говореше, че изобщо не е доволен от това, което вижда. — Трябва да си починеш.
— Знам. Ще го направя скоро.
— Какво ще кажеш за коридорите тук, долу? — обърна се Ричард към Натан.
— Току-що приключихме с разчистването им. Намерихме доста войници на Ордена, които се опитваха да се скрият. За щастие районът, който бяха блокирали с големи камъни, няма друг изход, водещ нагоре към Двореца. Задънен е.
— Това е добре — отвърна Ричард.
Един от офицерите от Елитната гвардия се наведе през Натан.
— Елиминирахме ги всичките. За щастие още не бяха се събрали много мъже. Прочистихме всичко до погребалната зала, откъдето са влезли. Там ни чакат наши хора.
— Тъкмо се канех да направя това, което ти предложи — каза Натан, — и да прочистя катакомбите.
— Тогава ще трябва да съборим няколко тунела, за да сме сигурни, че никой друг няма да може да влезе. — Ричард знаеше, че вражеските войници не са най-голямата им грижа. Проникването на Сестри на мрака би било далеч по-лошо.
— Мисля, че това е невъзможно — обади се Ничи.
Ричард я погледна.
— Защо?
— Защото не знаем колко обширни са катакомбите в действителност. Можем да затворим мястото, откъдето са проникнали, но те съвсем спокойно могат да намерят друг коридор, някъде, където не подозираме. Тунелите отдолу може да са дълги десетки мили. Цялата мрежа долу не само, че е огромна, но и напълно непозната.
Ричард въздъхна.
— Трябва да измислим нещо.
Никой не възрази.
Докато вървяха по белия мраморен коридор, Ничи изгледа Ричард с изражение, което той познаваше добре. Неодобрителният поглед на учител.
— Трябва да поговорим за тези символи с червена боя по теб.
— Да — намръщено каза Натан. — Аз също искам да се включа в разговора.
Ричард хвърли поглед към Ничи.
— Добре. Докато го обсъждаме, бих искал да чуя как вкарахте кутиите на Орден в играта от мое име.
Ничи трепна.
— О, това ли.
Ричард се наклони към нея.
— Да.
— Ами, както ти каза, ще трябва да поговорим. Всъщност някои от тези символи, нарисувани върху теб, имат пряка връзка с кутиите на Орден.
Ричард изобщо не беше изненадан. Все пак имаше известна представа за някои от нещата, които бе нарисувал. Всъщност затова го направи.
— Ето откъде са влезли — от тази гробница — посочи Ничи. Когато влязоха в доста семплата зала, Ричард се огледа. На каменните стени имаше издълбани думи на високо Д’харански, думи за отдавна погребаните. Ковчегът беше дръпнат настрани и откриваше стълбището надолу. Когато се втурнаха нагоре и влязоха обратно в Двореца през катакомбите, беше тъмно като в рог, затова Ричард не беше видял обстановката. Ейди ги водеше в пълна тъмнина. Когато влязоха в Двореца, Ричард дори не знаеше къде се намират. Ничи направи знак към тъмнината.
— Ето откъде са се промъкнали Сестрите.
— В такъв случай те все още държат Ан — каза Натан, след като огледа тъмното място добре.
Ничи се поколеба.
— Съжалявам, Натан. Мислех, че знаеш.
Челото му помръкна.
— Да знам какво?
Тя сключи ръце пред гърдите си. Погледът й се отклони.
— Те убиха Ан.
За момент Натан остана втренчен. Ричард също не знаеше за смъртта на Ан. Той се почувства ужасно заради Натан, заради шока от новините. Ричард знаеше колко близък беше Пророкът с Прелата. Звучеше едва ли не невероятно Ан наистина да я няма.
— Как стана? — беше всичко, което Натан успя да попита.
— Когато двете с Ан слязохме тук, долу… бяхме изненадани от три Сестри. Те обединиха дарбата си. Убиха Ан още преди да осъзнаем, че са тук. Джаганг искаше да ме хванат жива, иначе, сигурна съм, с удоволствие щяха да убият и мен.
Ничи леко постави длан върху ръката на Пророка.
— Тя не страда, Натан. Мисля, че дори не разбра какво се случва. Умря за миг. Не страда.
Натан, който се беше вглъбил в далечните спомени, кимна. Ричард сложи ръка върху рамото му.
— Много съжалявам.
Челото на Натан натежа от мрачни мисли. Съдейки по металния блясък в погледа му, Ричард можеше да си представи върху какви неща разсъждава Пророкът. В настъпилото неловко мълчание Ричард посочи надолу към откритото стълбище.
— Мисля, че трябва да се уверим, че никой не се крие там, долу.
— С удоволствие — отвърна Натан.
Магьосническият огън пламна между обърнатите му навътре длани. Бясното кълбо течен пламък започна да се извива, хвърляйки гореща светлина из залата, докато бавно се въртеше и чакаше да изпълни заповедта му.
Натан се наведе над тъмния отвор и освободи смъртоносния ад, който се спусна в мрака, виейки бясно и осветявайки издълбаните каменни стени по време на стремителния си полет.
— След като това си свърши работата — каза Натан, — ще сляза там, долу и ще съборя тунела, откъдето са влезли, за да съм сигурен, че няма да опитат пак.
— Ще ти помогна да издигнеш няколко щита — предложи Ничи.
Натан кимна разсеяно, изгубен в мислите си.
— Господарю Рал — попита Кара тихо, — какво прави Бенджамин тук?
Ричард погледна навън към коридора, където генералът стоеше и чакаше търпеливо.
— Не знам. Все още не е останало време да ми каже.
Оставяйки Натан на мислите му, докато се взира надолу в катакомбите, Ричард, Ничи и Кара излязоха от залата и се приближиха при чакащия генерал Мейферт.
— Какво правиш тук, Бенджамин? — попита Кара, преди Ричард да има шанс да го стори. — Нали трябваше да си в Стария свят и да опустошаваш Ордена.
— Точно така — каза Ричард. — Не че не оценявам помощта ти, но защо си тук? Преди ми каза, че трябвало да ме намериш, за да ми докладваш за някаква неприятност, на която си се натъкнал.
