Той силно стисна устни за момент.
— Точно така, Господарю Рал. Сблъскахме се с голям проблем.
— Голям проблем ли? Какъв голям проблем?
— Червен. С крила. Яхнат от вещица.
Четирийсет и седма глава
РИЧАРД, ОПРЯЛ ЛАКТИ В МАХАГОНОВАТА МАСА, прекара пръсти през косата си. Беше толкова уморен, че книгата пред него започваше да плува пред очите му. Напоследък беше прочел толкова много страници, че отдавна изгуби представа за дните и откога е в Народния дворец.
Мачът Джа’Ла, бунтовете, бягството на Калан със Самюъл, връщането в Двореца и последвалата битка като че ли се бяха случили много отдавна. С помощта на Вирна и на няколко други Сестри Натан успял да излекува Ейди. Обаче след като си почина, старата магьосница пожела да продължи самотното си пътуване. Тъй като Дворецът намаляваше силата й, в него тя се чувстваше като сляпа.
Ричард разбираше желанието й да напусне, но в същото време му беше мъчно за нея.
След като генерал Мейферт му разказа за вещицата, възседнала грамаден червен дракон, която преследваше Д’Харанските войски в Стария свят, нещата изведнъж започнаха да изглеждат много мрачни. Сега, когато мъжете, изпратени да лишат Ордена от възможност да подкрепя армията си в Новия свят, бяха подложени на такава унищожителна атака, Ричард не знаеше още колко време им остава, преди Орденът да бъде в състояние да смаже окончателно всякаква съпротива срещу новото му виждане за човечеството.
Генералът се доверяваше на плана да бъде нанесен удар върху източника на силата на Ордена и за известно време тази схема се прилагаше много ефикасно. Продоволствените конвои бяха открити и унищожени още преди излизането им от Стария свят. Военни лагери бяха превърнати в пустош. Реколтата бе унищожена, а поддръжниците на отвратителните вярвания на Ордена — поголовно изтребвани.
Хората в Стария свят бяха започнали да си дават сметка за жестоката реалност на войната и с нетърпение искаха да я отстъпят на други да я продължават. Тяхното самодоволно злорадство от начина, по който войските им смазваха съпротивата на варварите на север, беше заменено от страх, който смущаваше съня им, че тези варвари могат да им отмъстят. Онези, които проповядваха учението на Ордена, започнаха да стават все по-малко. Имаше дори места, където избухваха бунтове против управлението на Ордена.
Обаче Джаганг стори няколко неща, за да противодейства на тези усилия. Първо, постара се всеки намек за неподчинение да бъде смазван още в зародиш. Градове, за които имаше подозрения, че симпатизират на каузата на свободата, бяха изгорени, хората бяха измъчвани, за да бъдат изтръгнати от тях признания, и бяха дадени нареждания за екзекуциите на хиляди. Съмненията в управлението на Ордена доведоха до ужасни последици. Не беше толкова важно дали хората изобщо имат някаква вина. Целта беше те да бъдат наказвани и да се упражнява власт, така че беше достатъчно и най-малко подозрение, за да бъдат взети крути мерки срещу тях. Те бързо изпаднаха в състояние на страх и покорство и с готовност изпълняваха всички нови нареждания за доставки.
Този масов страх у хората да не бъдат заподозрени, че изменят на каузата, доведе до увеличаване на доставките, които се изпращаха на север. Тъй като Старият свят беше необятна територия, благодарение на новите мерки, въпреки усилията на Д’Харанските войски, продължаваха да преминават достатъчно продоволствия. Ричард лично бе свидетел, че са се появили нови запаси от храни — дори на пленниците бе раздадена шунка.
Всички тези проблеми бяха пречки, с които се сблъскваха изпратените на юг Д’Харански войски. Ако разполагаха с време, те биха могли да нагодят методите си така, че да се справят с новите препятствия. Накрая обаче Джаганг направи нещо неочаквано. Изпрати дракон, възседнат от вещица, най-вероятно Шеста, по следите на Д’Харанските части, чиято цел бяха продоволствените кервани. Ричард знаеше от собствен опит, че от въздуха е много по-лесно да се открие местоположението на войските. Това беше ефикасна тактика за преследване. Тя ставаше още по-опасна от способностите на вещицата.
Тази тактика не само намали ефективността на атаките в Стария свят, но стана причина за безнаказаното избиване на голям брой д’харански войници, което направи работата на онези, които продължаваха да се сражават, още по-трудна. С увеличените доставки и атаките от въздуха, въпреки големите загуби на жива сила и запаси, Джаганг очевидно получаваше това, от което имаше нужда, за да продължи обсадата на Народния дворец. За него само това беше важно.
Не беше ясно дали защитниците на Двореца ще издържат още дълго. Все някога ордите на императора щяха да построят рампата или да открият нов проход откъм катакомбите. Атаката вероятно би струвала скъпо на Императорския орден, но Джаганг не се интересуваше от загубите на хора. За него бе важно единствено постигането на поставената цел.
Единствената надежда за Ричард беше да намери начин да използва кутиите на Орден. Разбира се, той не разполагаше с тях, но дори да бяха у него, нямаше представа как да ги използва. Първото, което трябваше да направи, бе да се научи да борави с тях. Сега знанието беше най-доброто му оръжие. Беше решен да се въоръжи добре.
Стаята, в която бяха двамата с Ничи, беше частна библиотека, която според Бердин беше пълна със забранени томове книги, предназначени само за Господаря Рал. Махагоновите двойни врати на сводестия вход бяха преградени с мощни щитове. Бердин претърсваше други библиотеки заедно с Вирна и Сестрите на светлината. Те носеха на Ничи всичко, което им се струваше потенциално полезно. Ничи лично проверяваше всяко заглавие, но като цяло Сестрите се ориентираха доста добре в откриването на важни източници на информация.
Ничи се стараеше да осигури на Ричард максимално спокойствие, за да може той да се съсредоточава върху четенето и поемането на информация. До известна степен той се чувстваше като отшелник. Но това бе единственият начин да се съсредоточи.
Ниските рафтове на това уединено място бяха наредени край покритите с ламперия стени, като в средата беше оставено място за канапета и столове. Това правеше стаята да изглежда по-скоро като кабинет, отколкото като библиотека. Някои от рафтовете бяха украсени с малки статуи. Така те наподобяваха повече на галерии с експонати, отколкото на рафтове за книги.
Ричард още не беше се опитвал да изкачи тясната желязна вита стълба, която водеше към малкия балкон на отсрещната стена, но Ничи го беше сторила. Докато той четеше, тя беше донесла още книги, които според нея бяха важни и можеха да бъдат прибавени към купчините, очакващи неговото внимание. Въпреки че стаята нямаше вид на библиотека, пълна до тавана с рафтове, в нея имаше хиляди томове.
Работеха без почивка, изгубили представа дали е ден или нощ. Носеха им храна вътре, за да не се налага да прекъсват. Когато не можеха да държат повече очите си отворени, подремваха на канапетата.
Ничи, която не се отделяше от Ричард, сновеше насам-натам под сенките, хвърляни от лампите, окачени върху гладките тъмнокафяви мраморни колони, изпъстрени с бели жилки, които се издигаха на равни разстояния една от друга из библиотеката. Разглеждаше нова книга, за да разбере дали в нея има нещо, което той трябва да прочете. После се върна при рафтовете и я остави на мястото й.
Ричард изпитваше изгарящо желание да действа. Отчаяно искаше да тръгне след Калан. Обаче знаеше, че не е така просто. За да го направи, трябваше да разбере как да използва силата на Орден, преди да е станало твърде късно, за да може изобщо да я върне обратно. Знаеше, че няма да се справи сам. Ничи без колебание се съгласи да му бъде учител.
Първото, което направи, беше да му обясни сложната материя със стерилните полета. Искаше той да осъзнае добре последиците. Ричард не беше експерт в магиите и със сигурност не знаеше как да използва способностите си, когато имаше нужда от тях, но Ничи му обясни всичко по разбираем начин. Отначало му беше трудно да схване всичко. Не можеше да разбере защо не бива да казва на Калан, че я познава.
Според Ничи магьосниците, които бяха направили така, че Орден да противодейства на лавинния огън, са били убедени, че всяко емоционално обвързване може да развали създадената от тях магия и да навреди на Орден. Ричард се съмняваше.
Ничи му каза, че са обсъждали надълго и нашироко всичко това със Зед и са установили, че Ричард трябва да е в пълно неведение, дори да съществува решение на проблема. В противен случай то нямало да
