нападателят изгуби брока, след като бе блокиран едновременно и от двете страни. Свлече се на коляно, стиснал с ръка ребрата си, като с мъка се опитваше да си поеме дъх. Не беше мъжът, когото тя търсеше.
Рев на рог обозначи края на атаката на единия отбор. Поддръжниците на съперниците им нададоха дивашки викове, доволни, че противникът не успя да отбележи точка. Съдията занесе брока в отсрещния край терена и я връчи на нападателя на другия отбор. Калан си позволи да въздъхне тихо. Това също не беше той. Обърнаха пясъчния часовник и рогът отново изсвири. Нападателят и неговият отбор се затичаха през игралното поле. Противниците им ги посрещнаха, готови да защитават своите врати.
Плът потъна в плът. Някой изкрещя от болка. Макар че Джилиан беше зад стената от пазачи и не виждаше добре какво става на игрището, виковете я накараха да се свие уплашено. Притисна се още по- плътно към Калан. Играта продължи още, докато помощник-съдиите извличаха падналия играч от полето.
Джаганг, видял достатъчно, се обърна и тръгна към следващото игрище. Тълпата се раздели, за да пропусне императора. Множеството беше огромно, въпреки че в лагер като този то представляваше само малка част от всички хора, които го населяваха.
Строителните дейности продължаваха независимо от игрите. След като смяната им свършеше, повечето от хората, работещи по нея, щяха да имат предостатъчно време да гледат останалите игри, които продължаваха през целия ден и вечерта. Доколкото Калан успя да разбере от откъслечните разговори, които чу, имаше много претенденти да играят накрая с отбора на императора. Турнирите бяха очаквано развлечение за изнервените от бездействието и чакането мъже.
Пътят на императора през тълпата беше дълъг. След като вървяха известно време през калния, мръсен и зловонен лагер, накрая стигнаха до следващото игрище за Джа’ Ла. За императора беше оградено място с въжета. Джаганг и някои от офицерите, които се бяха присъединили към него, разговаряха за следващия мач. Явно досега бяха играли по-слаби тимове, докато от тези се очакваше повече.
Двамата нападатели тъкмо заставаха в центъра, за да определят чрез теглене на сламки кой отбор ще има шанса да играе пръв. Тълпата притихна. Двамата на терена изтеглиха по една сламка от снопа, който съдията държеше в юмрука си. После мъжете вдигнаха ръце и показаха сламките си. Този с късата сламка изруга. Другият вдигна своята високо и изкрещя победоносно. Съотборниците му и тълпата, която подкрепяше неговия отбор, изреваха одобрително.
Дългата сламка му даваше право да избере дали да вземе брока за първата игра, или да го предостави на противника. Разбира се, никой не се отказваше от шанса пръв да отбележи точка. Първата точка беше добро предзнаменование.
Доколкото Калан успя да разбере от разговорите между войниците и пазачите около нея, мнозина бяха на мнение, че това първо теглене на сламки е от ключово значение за крайния резултат. Вярваше се, че сламката предизвестява съдбата на отбора.
Нито един от двамата нападатели не беше онзи, когото Калан търсеше.
Още в началото стана ясно, че на терена играят по-опитни и добри отбори. Отнемаха си брока с настървение, раздаваха се докрай. Нападателят на единия отбор се втурна напред с брока, като използваше инерцията, за да отстранява всеки, който се опиташе да го спре. Запалянковците го насърчаваха и дюдюкаха.
— Съжалявам — прошепна Джилиан на Калан, докато пазачите, офицерите и Джаганг наблюдаваха, играта и коментираха играчите.
— Грешката не беше твоя, Джилиан. Ти направи всичко по силите си.
— Но ти толкова ми помогна. Ще ми се и аз като теб…
— Тихо сега. И аз съм пленница. Нито аз, нито ти можем да се опълчим на тези мъже.
— Поне се радвам, че съм с теб — добави с усмивка Джилиан. Калан й се усмихна в отговор и стрелна с очи пазачите — бяха погълнати от вълнуващата игра.
— Ще се опитам да намеря начин да се измъкнем — прошепна тя.
От време на време Джилиан надзърташе измежду високите мъже, опитвайки се да види какво става на игрището. Калан забеляза, че момичето търка една в друга премръзналите си длани и трепери от студ. Заметна я с наметалото си, за да я стопли с тялото си.
Всеки от двата отбора отбеляза по една точка. Определеното време изтичаше и при този равен резултат играта можеше да продължи с часове, преди да се реши крайният победител.
Но всичко приключи доста бързо и неочаквано. Нападателят на единия отбор беше нападнат изотзад, като същевременно друг защитник му се нахвърли отпред в предварително съгласувана атака и го блъсна с рамо в гърдите. Онзи се препъна и се строполи тежко на земята. Явно пострада доста зле, нищо чудно да бе пречупен дори гръбнакът му. Тълпата полудя.
Калан извърна лицето на Джилиан встрани.
— Не гледай.
Малката кимна, на ръба да избухне в сълзи.
— Не разбирам защо харесват такива жестоки игри.
— Защото са жестоки хора.
Веднага вкараха друг нападател, а падналият досегашен водач беше изнесен от терена под рев на задоволство от едната страна и гневни викове от другата. Зрителите изглеждаха готови да се сбият едни с други, но когато играта без забавяне бе възобновена, веднага бяха погълнати от динамичното действие.
Отборът, който загуби своя нападател, се бореше отчаяно, но скоро стана ясно, че водеха обречена битка. Новият нападател не можеше да се сравнява с мъжа, когото бяха загубили. Когато и последната песъчинка на пясъчния часовник изтече, оповестявайки края на редовното време, бяха загубили с две точки — решителна победа за другия отбор. Тази разлика в точките плюс безкомпромисното елиминиране на противниковия нападател щяха много да издигнат репутацията на спечелилия отбор.
Джаганг и офицерите изглеждаха доволни от играта. На терена се видяха всички задължителни за Джа’Ла елементи — бруталност, кръв и безапелационна победа. Пазачите, опиянени от убийствената жестокост, коментираха шепнешком най-драматичните моменти. Тълпата, и бездруго развълнувана от играта, изпадна в екстаз при последвалото публично бичуване. Страстите се разгорещиха и публиката жадно очакваше следващата игра.
Докато чакаха, започнаха ритмично да скандират, подканяйки нетърпеливо следващите отбори да излязат. Ръкопляскаха и искаха още зрелища.
В далечния десен край на терена се появи един от следващите два отбора. По одобрителните викове, които ги посрещнаха, стана ясно, че тълпата е разпознала свои любимци. Играчите поздравиха с юмрук, вдигнат над главата, докато обикаляха наперено в кръг около игралното поле и се перчеха пред своите почитатели. Всички разпалено приветстваха отбора, който добре познаваха и поддържаха.
Един от гвардейците на Джаганг, който стоеше недалеч пред Калан, каза на мъжа до него, че този отбор не е просто добър, а великолепен и от него се очаква буквално да смаже противника си. Дюдюкането на тълпата беше недвусмислен знак, че по-голямата част от публиката споделяше същото мнение.
Всички от огромното множество войници се повдигаха на пръсти и проточваха шии, за да видят другия отбор, който най-накрая си проби път през тълпата от лявата страна. Те излязоха в редица по един, без да вдигат юмруци и без да се перчат.
Калан, невярваща, ги наблюдаваше заедно с всички останали. Сред тълпата се възцари тишина. Никой не надаваше одобрителни викове.
Изненадата им бе твърде голяма.
Единайсета глава
МЪЖЕТЕ, ГОЛИ ДО КРЪСТА, ВЪРВЯХА В КОЛОНА ПО ЕДИН по тесен коридор между гардове със зловещи физиономии и готови за стрелба лъкове. Играчите, които се придвижваха към средата на терена, бяха изрисувани в странни червени символи. Лицата, гърдите, раменете и ръцете им бяха покрити с линии, спирали и дъги.
Изглеждаха като белязани с кръв от самия Пазител на Подземния свят.
