Бях научена да отвръщам с омраза на всеки, който не вярва в нещата, в които вярвам аз. Бях научена да мразя всички вас и всичко, което правите, без на практика да съм наясно какво е то. Изпитвах дълбока омраза към стойността на живота. Подтиквана от тези си чувства, бях готова да посегна на живота на Ричард. Емоциите ми се базираха на лъжи и внушения, а не на нещо истинско.
Кара въздъхна.
— Разбирам. Двете с тебе сме обучавани по сходен начин, внушавани са ни сходни чувства.
— Но когато чувствата са базирани на реални неща, те представляват съвкупност от истини.
— Реални неща ли? — попита Кара.
— Ами да, като например любовта. Тя е отговор на всичко, което ценим у даден човек. Емоционален ответ на жизнеутвърждаващи ценности, важни за другиго. С уважението си към тях ние извършваме мощен хуманен акт.
Зед, който крачеше нервно, внезапно спря.
— Какво общо има това с нещата, за които говорим?
Ничи разпери ръце.
— Не забравяй, че теорията на Орден е просто теория, така че не бих могла да бъда сигурна в нищо, защото дори хората, които са я създали, не са убедени в творението си, но така или иначе нещата се връзват. Макар да са били убедени, че са на прав път, не са имали нито опита, нито познанията, с които да подкрепят теорията си, но все пак мисля, че са били прави.
— За какво да са били прави? — надвеси се към нея Зед.
— Ако обектът започне да изпитва твърде много чувства, които не са свързани с някаква определена причина, е възможно да пострада противодействащата сила на лавинния огън.
— Обърках се — призна Кара.
— Били са убедени, че емоциите се отразяват на магията, която използват, на Орден. — Ничи премести погледа си от тревожните очи на Зед върху Кара. — Това означава, че ако Калан научи истината за чувствата си, преди да бъде отворена правилната кутия на Орден, тогава Орден няма да може да възстанови тези чувства. Полето, където Орден би трябвало да се разгърне, ще е заразено. И Калан ще се изгуби в дебрите на заклинанието.
— Какви ги говориш? — прошепна Морещицата.
— Ами да предположим, че Ричард намери Калан и й разкаже за тях двамата, за емоционалната им връзка, за любовта им един към друг. Тогава Орден няма да може да бъде задействан.
По лицето на Зед не можеше да се прочете нищо.
— Защо? — попита той с тон, от който я побиха тръпки.
— Това е нещо като провала на моята магия срещу Шеста, понеже силата ми имаше нужда най-напред да намери основата си, за да се задейства.
— Искаш да кажеш, че ако Ричард изобщо някога успее да отвори някоя от кутиите на Орден, трябва да го направи, без да разкрива нищо за връзките си с обекта на лавинния огън.
Ничи кимна.
— Не и пред нея. Трябва да сме сигурни, че Ричард разбира, че ако открием Калан, преди да е имал възможност да отвори правилната кутия, не бива да вкарва никакви безсмислени чувства, в противен случай ще зарази полето.
— Безсмислени чувства! Нима твърдиш, че Господарят Рал няма право да каже на Калан, че тя го обича? — извика Кара.
— Именно.
— Но защо?
— Защото на практика в този момент тя не го обича — отвърна Ничи. — Нещата, които са я накарали да се влюби в него, вече ги няма в душата й. Основата на любовта й, споменът на случилото се, общите им преживявания, причините да го хареса — всичко това го няма. Лавинният огън е унищожил спомените. Точно в момента тя все едно никога не го е срещала. Тя не го обича. Няма причина да го обича. Тя е празна таблица.
Зед прокара пръст през вълнистата си бяла коса и се почеса.
— Ничи, опасявам се, че треската е оставила по-сериозни последствия, отколкото предполагах. Това, което говориш, няма никакъв смисъл. Проблемът на Калан е, че лавинният огън прави така, че тя да забрави миналото си. Магията на Орден е създадена, за да се противопоставя на лавинния огън. Няма сила, която да може да се мери с Орден. Това е самата сила на живота. Ако Калан научи нещо толкова просто, като това, че е обичала Ричард, това няма да навреди на възстановяването на паметта.
— Напротив. Зед, нали си Първи магьосник? Защо не успя да попречиш на една обикновена вещица?
— Защото тя обръща силата на опонента към самия него.
— Ето това е. Точно това исках да добавя. То обяснява защо накрая успях да свържа всичко, което прочетох в книгите. Стана ми ясно какво са имали предвид древните магьосници за стерилното поле. Силата на емоциите ще върне обратно силата, приложена към даден човек.
По същия начин, ако се опиташ да убедиш поддръжниците на Ордена, че грешат в чувствата си, те само ще изпитат още по-голяма вътрешна убеденост и ще продължат още по-разпалено да разпръскват порочните си вярвания. Ако им кажеш, че Орденът е нещо зло, ще намразят теб, не Ордена. Вярата им в Императорския орден ще укрепне, няма да се разколебае.
— Е, и? — попита Кара. — Ако Господарят Рал каже на Калан, че тя го е обичала, това би било същото, което би сторила и магията на Орден, така че наистина не е проблем.
— Напротив, проблем е — вдигна ръка Ничи. — Огромен проблем. Всичко ще се обърне наопаки. Ще има резултат, но не и причина. Емоциите са крайният резултат, събирателното, натрупаното познание. Да се поставят емоциите на първо място е все едно да се опитваш да построиш сграда на два етажа, като започнеш от покрива и слизаш към основата. Или както аз се опитах да изпратя мощно заклинание към вещица.
— Някой може да е казал на Калан, че обича Господаря Рал — не се отказваше Кара. — Така че какво значение има.
— Има значение. Разбери, предварителното познание би било празно. Емоциите, разкрити предварително, ще са празни, без пълнеж. Няма да са истински. Ако тя узнае предварително за любовта си към Ричард, Орден няма да може да възстанови истинското чувство на любов, което тя изпитва.
— Но Господарят Рал вече ще й е казал, така че какво значение има. — Кара имаше такъв вид, сякаш всеки момент щеше да започне да си скубе косите. — Тя ще знае. Вече ще е наясно, че го обича.
— Не. Едното е така, но другото не. Не забравяй, че в момента тя не го обича. Истинските чувства, които Орден се опитва да изгради, вече са били подменени. Те са изпразнени от съдържание. Причините да го обича няма да са й ясни, така че макар предварителната информация за любовта й към него да я има, познанието й ще е изпразнено от съдържание. Любовта й ще е празна, няма да има на какво да се опре. Любов без нещо, което да я подкрепи, е безсмислена.
Кара вдигна ръце и ги отпусна покрай тялото си.
— Просто не те разбирам.
Ничи спря на място и се извърна към Кара.
— Представи си, че доведа тук човек, когото никога през живота си не си виждала, и ти кажа, че го обичаш. Би ли го обикнала, защото ти казвам? Не, защото не можеш просто ей така да си внушиш чувства, без да има какво да ги подкрепи.
Именно това прави Орден — създава подкрепа на истинските чувства благодарение на познанието за минали събития, които възстановява. Да поставиш чувствата на първо място крайният резултат от минали събития, — замърсява процеса. Според създателите на Орден предварителното познание, че Калан го обича, би замърсило полето, така че въплъщението на реалните събития, причините за това да го обича няма да могат да се внедрят вътре в нея. Ще бъдат блокирани, както вещицата блокира моята магия. За нея ще остане просто сухата информация. Няма да може да си върне миналото. То ще остане изгубено за нея.
Зед се почеса по брадата и вдигна очи.
— Но както казваш, това е само теория.
— Магьосниците, които мечтаели да създадат теорията на Орден, за да се преборят с лавинния огън,
