започнали да вярват, че са прави. И според мен изводите им са логични.
— Какво ще стане, ако…, ами ако Господарят Рал първо каже на Калан, че тя го обича и че му е жена — попита Кара, — след което се сдобие с кутиите на Орден и тяхната сила и отвори правилната кутия, предизвиквайки противодействието на лавинния огън? Лавинният огън ще продължи ли да действа?
— Да.
Кара изглеждаше озадачена.
— Става дума за конструктивна магия, така че протоколите при всички случаи ще продължават да си действат. Другите елементи също би трябвало да продължат да функционират. Лавинният огън ще бъде преборен и хората ще си върнат спомените — с едно изключение. Орден няма да може да възстанови миналото на Калан. Този елемент от магията ще бъде блокиран. Човекът в окото на бурята няма да може да се възползва.
Всички ние ще си върнем спомените, ще знаем коя е Калан, но тя завинаги ще изтрие миналото си. Може да се каже, че тя ще е като войник, ранен в главата, който вече не е такъв, какъвто е бил. За нея животът ще започва от момента след лавинния огън. Ще си спомня неща оттам нататък. Ще бъде различен човек, който сам ще трябва да изгражда живота си.
И през цялото време ще знае, че би трябвало да обича Ричард, когото не познава и не изпитва истински чувства.
— Тоест Калан ще се окаже единствената жертва — обобщи Кара. — Всички останали ще си върнат изгубеното.
— Ами така смятам — въздъхна Ничи.
Зед явно не й вярваше много.
— Има и друга възможност?
— Изобщо не ми се мисли за нея — отвърна Ничи. — Някъде в теорията на Орден прочетох, че ако стерилното поле няма свой център, противодействието няма да успее да задейства протоколите си и ще се самоунищожи. Тоест, че лавинният огън ще се разгори неконтролируемо. Целият живот ще бъде унищожен. Способността ни да разсъждаваме ще бъде напълно съсипана, а ние няма да намираме основание за собственото си съществуване. Известно време ще се вихрят дивашки страсти, но неизбежният край ще бъде изтребването на човечеството.
Мисля, че разбираш защо създателите на Орден толкова са се притеснявали за запазването на стерилното поле.
Зед смръщи замислено чело.
— Но преобладаващата теория е, че ако нещо се обърка и тя се сдобие с това предварително познание, преди Орден да бъде вкарана в действие, завинаги ще остане жертва на лавинния огън, което обаче няма да попречи той да бъде потушен у всеки друг.
— Именно. В известен смисъл, макар че Капан е най-важното на света за Ричард, се опасявам, че тя е от второстепенно значение за явлението лавинен огън. Може да е започнало с нея, но вече всички са заразени. Ако огънят не бъде спрян, всичко е загубено. Потушаването му вече е по-важно, отколкото любовта между Ричард и Калан. Би било чудесно тя отново да го заобича, но това не е задължително условие за противодействие на лавинния огън.
Независимо какво означава за Калан или за Ричард в личен план, силата на Орден трябва да бъде призована, за да се противодейства на лавинния огън, като по този начин се прочисти заразата от всички останали.
Съществува още една възможна теория освен тази, че при замърсено поле нещата няма да се получат. Шепа магьосници вярвали, че теорията на Орден е индикация, че вкарването на толкова много сила в обекта на лавинния огън в нестерилно поле може да убие човека.
— А какво ще стане с всички останали? — поинтересува се Зед.
— Още преди тя да е паднала на безжизнена на пода, конструктивната сила на Орден ще бъде задействана и протоколите ще се активират. Орден ще се зароди в окото на бурята и ще изпълни своето предназначение.
Ако стане така, че Калан пострада в този процес, загубата за Ричард ще бъде огромна, но за всички нас няма да има по-сериозни последствия. Вкарването на Орден ще блокира действието на лавинния огън и ще възстанови всички останали.
Зед я изгледа от упор.
— Не си спомняме Калан, но никой от нас не се съмнява какво означава тя за Ричард. Той вече ни показа, че е готов да стигне и до Подземния свят, за да си я върне. Ако той знаеше, че отварянето на една от кутиите на Орден може да доведе до нейната смърт…
Ничи не трепна от погледа му.
— Ричард трябва да отвори правилната кутия и да активира конструктивната магия, която ще противодейства на лавинния огън… дори това да означава, че Калан ще изгуби живота си. Така стоят нещата.
За момент в стаята се възцари тишина.
Зед прокара пръсти по брадичката си, загледан в сенките.
— Предвид тези опасности ми се струва разумно да се погрижим да намерим Калан, за да не би да научи отнякъде за предишните си чувства към Ричард.
— Това ми се вижда най-разумно. Когато се видим с Ричард, трябва да го убедим, че ако я открие, не бива да разкрива пред нея истината.
Зед сключи длани зад гърба си и поклати глава.
— Предвид факта, че всичко е заложено на карта, съм съгласен, че това би бил мъдър ход и именно това трябва да направим, но наистина не вярвам нещо толкова просто като предварителното познание да причини толкова сериозна лична трагедия. Не ми се вярва.
— Ако това може да те успокои, някои от създателите на кутиите на Орден са били на същото мнение като теб. Но нали и на мен не ми се вярваше, че собствената ми сила, използвана срещу вещица, може да ми навреди.
Погледът на Зед се зарея някъде в далечината.
— Имаш право. Понякога най-добрите намерения създават най-много неприятности. Като намерим Ричард, трябва да му кажем всичко това. Но кога ли ще стане. Останахме и без единствената кутия на Орден, с която разполагахме.
— Така е — въздъхна Ничи. — Най-много ме притеснява обаче как ще убедим Ричард, че сме прави. Струва ми се най-разумно ти да му разкажеш как стоят нещата, Зед. Може би така ще го понесе най- добре.
Зед не отговори веднага, а известно време продължи да снове напред-назад.
— Разбирам — рече и се обърна към Ничи. — Макар че още не съм убеден, че вярвам на всичко в тази теория за емоциите и прочие, които замърсявали…
Зед се сепна насред изречението и на лицето му се изписа удивление.
— Какво? — попита Ничи. — Какво се сети?
Зед се свлече върху ръба на леглото.
— Да, сетих се, определено. — Добри духове — прошепна той така, сякаш тежестта на всичките години живот внезапно се стовари върху плещите му.
Ничи се приведе напред и го стисна за рамото.
— Какво има, Зед?
— Предварителното познание уврежда работата на магията. Това не е теория, а самата истина — пророни той.
— Сигурен ли си? Откъде знаеш?
— Аз не си спомням Калан, не си спомням нищо, свързано с нея. Но когато Ричард беше тук, той ми разказваше. Попълваше липсващите парчета спомени, като ми обясняваше как двамата са се обичали.
Калан е Изповедник. Дарбата на Изповедника е да унищожава спомените на всеки, до когото се докосне със силата си. За да освободят силата си, Изповедниците трябва да вдигнат предпазващите я ограничения, които иначе я държат плътно под контрол.
— Знам, чувала съм за техните способности — кимна Ничи. Но какво общо има това с любовта между
