използва единствено срещу невинни хора.“ След това му казах, че искам да занесе едно съобщение от мен за Краля, от чародейката на име Ейди. Със спокоен глас той попита какво е съобщението. Казах му: „Предай му, че ако изпрати след мен още войници от «Кръвта на братството», това ще е последният жив орден, който някога му е служил.“ Той ме изгледа напълно безстрастно, после пришпори коня си и тръгна, без да се обърне назад. — Очите й се забиха в масата. — Баба Линдел ми обърна гръб. Каза ми да напусна къщата й и никога повече да не се връщам.
Лицето на Зед леко трепна при мисълта за това как Ейди е избила всичките тези мъже. Изключително рядко се среща чародейка с толкова силна дарба.
— А какво стана с Матрин? Не го ли уби?
Ейди поклати глава. По устните й пробяга тъжна усмивка.
— Не, отведох го със себе си!
— Отвела си го със себе си?
— Вързах го за себе си. Вързах живота му за моя. Направих така, че винаги да знае къде съм. При всяка нова луна беше длъжен да идва при мен, без значение къде съм, независимо дали иска или не. Трябваше да ме следва отблизо, за да може да идва при мен при всяка нова луна.
Зед се намръщи и дълго разглежда утайката в чашата си.
— Веднъж срещнах един мъж в Уинстед, столицата на кралство Келтон. Казваше се Матрин. Беше просяк, липсваха му няколко от пръстите на едната ръка, доколкото си спомням. Беше сляп. Очите му са били… — очите на Зед изведнъж се спряха върху нейните. Тя го гледаше. — Очите му са били изтръгнати.
Ейди кимна.
— Така беше. — Лицето й отново беше непроницаемо като стомана. — При всяка нова луна той идваше при мен и аз отрязвах по една част от тялото му. Надявах се виковете му да запълнят празнотата в мен.
Зед се наведе напред и се подпря на масата. Наистина стомана.
— Значи ти се устрои в Келтон, така ли? Построи си нов дом?
— Не. Не ми трябваше нов дом. Пътувах и търсех жени с дарба, такива, които можеха да ми помогнат да науча нещо повече. Никоя от тях не знаеше много от онова, което търсех, но всяка можеше да ми каже поне нещичко, което останалите не знаеха. Матрин ме следваше и при всяка нова луна се явяваше при мен, а аз отрязвах следващата част от тялото му. Исках да живее вечно, за да страда вечно. Той бъде онзи, който ме би там в мелницата с юмруци, заради него загубих детето на Пел. Той бъде онзи, който уби моя Пел. Той бъде онзи, който ме ослепи.
Белите й очи проблясваха в червено на светлината на лампата. Тя извърна глава.
— Той бъде онзи, който накара Пел да повярва, че съм го предала. Исках Матрин Галиен да страда вечно.
Зед махна неопределено с ръка.
— Колко време… издържа?
Ейди въздъхна.
— Не достатъчно дълго и в същото време много.
Зед се намръщи.
— Един ден ми хрумна нещо: никога не бях използвала дарбата си, за да му попреча да се самоубие. Защо продължаваше да идва при мен? Защо ми позволява да му причинявам страданието, което той причини на мен? Защо просто не сложи край на всичко това? И така, следващия път, когато той дойде и аз отрязах още една част от тялото му, заедно с това прекъснах и връзката помежду ни. Прекъснах необходимостта му да идва отново следващия път. Но го направих така, че той да не разбере, така, ако поиска, би могъл да забрави за мен.
— Тогава ли го видя за последен път?
Тя поклати глава.
— Не. И аз така си помислих, но той се върна със следващата нова луна. Върна се, а можеше да не го прави. Не можех да разбера защо. Реших, че е време да плати с живота си за това, което беше направил на мен и на Пел, както и на всички други. Но преди да го убия, трябваше да получа отговор. По време на пътуванията си научих много неща. Неща, които мислех, че никога няма да се наложи да използвам. Тази нощ се наложи. Използвах ги, за да открия мъчението, от което Матрин се страхува най-силно. С този номер можеха да се научават страховете на човек, но не и другите му тайни. Против волята думите излизаха навън, и страховете му излизаха наяве. Оставих го да се поти през цялата нощ и през следващия ден, а през това време аз отидох да си набавя необходимите ми неща. Когато накрая се върнах с всичко, той почти бе полудял от страх. И то с основание. Поисках да ми разкрие тайната си. Отказа. Изпразних торбата пред него. От нея изпаднаха малките клетки и другите неща. Той седеше на пода гол и напълно безпомощен. Вдигах всяка от клетките, разклащах я пред слепите му очи и му я описвах, казвах му какво има във всяка мъничка клетка, кошничка или бурканче. Отново го попитах за тайната му. Той бъде потен, задъхан, треперещ, но отново отказа. Мислеше, че блъфирам, че не ми стиска. Но грешеше. Превърнах се в парче стомана и извиках на живот най-страшните му страхове.
Зед сбърчи чело. Любопитството му надделя над ужаса.
— Какво му направи?
Тя вдигна глава и го погледна в очите.
— Това бъде единственото нещо, което няма да ти кажа. И бездруго не бъде важно. Матрин не каза нито дума и страдаше толкова много, че на няколко пъти спирах. Всеки път, когато си мислех, че повече нямам сили, си припомнях последната гледка, преди той да ме ослепи: как държи пред лицето ми отрязаната глава на Пел — Ейди преглътна, гласът й стана толкова тих, че Зед едва я чуваше. — Припомних си последните думи на Пел: „Няма да го направя, за да спася живота си. Макар че тя ме предаде.“ — Тя затвори за миг очи. След малко продължи разказа си: — Матрин беше на прага на смъртта. Вече си мислех, че няма да ми каже защо е дошъл, след като го бях освободила. Но точно преди да умре, той се съвзе въпреки всичко, което му бях причинила. Щял да ми каже, защото скоро щял да умре и защото всичко било измислено предварително. Попитах го отново защо се е върнал. Той се наведе към мен с думите: „Не знаеш ли, Ейди? Не знаеш ли кой съм? Аз съм проклетник. През цялото време ти го показвах толкова ясно. През цялото време ти искаше да съм близо до теб и така Пазителят знаеше точно къде си. Пазителят се интересува най-много от онези, които притежават дарбата.“ Не можех да повярвам, че Матрин е от агентите на Пазителя. Казах му, че се е провалил, че нищо не е постигнал и ще умре заради престъпленията си. Той ми се усмихна. — Тя се наклони напред. — Усмихна се! И каза: „Грешиш, Ейди, не съм се провалил. Аз изпълних всички заповеди на Пазителя. Изпълних задачата си. Съвършено. Всичко това беше предварително премислено. Направих от теб точно това, което искаше той. Ще бъда възнаграден. Аз запалих огъня, когато ти беше дете, аз измислих всичко това с теб и Пел. Не защото мислех, че сте агенти на Пазителя, а защото аз самият съм такъв. Накарах те да престъпиш клетвата си, да приемеш в сърцето си омразата на Пазителя. Престъпването на клетвата беше първата стъпка, виж какво започна да правиш след това. Виж какво правиш сега. Виж колко си се приближила до него. Вече си на една ръка разстояние от него. Може и да не си му се заклела, но така или иначе работиш за него. Ти се превърна в онова, което мразеше. Ти стана като мен; ти бъдеш проклетница. Пазителят ти се присмива, Ейди, и ти благодари, че го прие в сърцето си.“ След това Матрин се свлече на земята и умря.
Ейди зарида неудържимо, отпуснала глава между дланите си. Зед се приближи до нея и я прегърна, а тя зарови главата си в раменете му. Той я погали по косата, опитвайки се да я успокои. Напразно.
— Не е съвсем така, скъпа госпожо, не е съвсем така!
Тя продължаваше да ридае, заровила лице в робата му.
— Мислиш се за много умен ли, магьоснико? Не бъдеш чак толкова умен! Не бъдеш!
Зед коленичи пред стола й, хвана я за ръцете и се вгледа в сломеното й от скръб лице.
— Достатъчно умен съм, за да разбера, че чрез свой агент Пазителят е помрачил радостта ти от победата в борбата срещу него.
— Но аз…
— Ти си се съпротивлявала. Отвърнала си на ударите не защото ти е доставяло удоволствие, а защото те е боляло. Не защото си искала да помогнеш на Пазителя.
