— Не ми се вярва да успееш.
Тя бутна настрани една дъска.
— Тук някъде бъде! — Тя спря на място и го погледна през рамо. — Какво искаш да кажеш с това, че не ти се вярва да я намеря?
— Някой е бил тук след нас.
Ейди огледа руините.
— Бъдеш сигурен?
Зед небрежно махна с ръка към прага, където бе оглеждал преди миг.
— Видях стъпки, ето там… Не бяха нашите.
Тя отпусна ръка и събраните кости се строполиха на пода.
— А чии?
Зед се облегна на една стърчаща от тавана греда, която опираше в пода.
— Нямам представа. Но съм сигурен, че някой е идвал. Прилича ми на женски ботуш, но не е твоят. Опасявам се, че онзи, който е идвал, сигурно е взел кръглата фигурка.
Ейди продължи да търси в ъгъла, но след малко се отказа.
— Бъдеш прав, старче, фигурката бъде изчезнала. — Тя извърна глава, като че се взираше в самия въздух с белите си очи. — Проклетници — изсъска тя. — Грешиш, като си мислиш, че Пазителят бъде пропилял усилията си.
— Страхувам се, че си права. — Зед избърса ръка в робата си. — Най-добре е веднага да се махаме оттук. Колкото се може по-далеч.
Ейди се наклони към него и каза с тих, но твърд глас.
— Зед, трябва да намерим кръглата кост. Това е изключително важно за воала на отвъдния свят.
— Скрила е следите си с магия. Дори аз не мога да разбера накъде е тръгнала. Видях само една стъпка. Трябва да се махаме! Пазителят е знаел, че ще се върнем. Ще прикрия и нашите следи, така че никой да не може да разбере накъде сме тръгнали.
— Сигурен ли си? Как така Пазителят знае винаги къде се намираме и изпраща убийците си след нас?
— Следил ни е по огърлиците, които носехме на вратовете си. За известно време няма да може да ни намери. Но трябва веднага да се махаме. Навсякъде има очи, които наблюдават — същите очи, които са откраднали кръглата кост.
Ейди наведе глава и затвори очи.
— Прости ми, Зед, че те изложих на такава опасност. Прости ми, че съм била толкова глупава.
— Глупости, никой не може да знае всичко. Не можеш да очакваш през целия си живот да не допуснеш нито една грешка. Важното е да продължаваш напред, а не да се отказваш!
— Но тази кост беше много важна!
— Вече я няма. Засега нищо повече не можем да направим. Важното е, че в тази схватка излязохме победители, че Пазителят не успя да ни хване. Но трябва да изчезваме.
Ейди грабна костите, които преди малко изпусна.
— Ще побързам!
— Не можем да носим нищо със себе си, Ейди — каза той тихо.
Тя се изправи.
— Трябва да взема костите. Някои от тях бъдат много ценни. В някои се крие могъща магия.
Зед я хвана за ръката.
— Ейди, Пазителят успя да ни открие само по една-единствена кост на вратовете ни. Той те е наблюдавал. Не можем да сме сигурни, че няма да види и някоя от тези кости, ако ги вземеш. Трябва да ги оставим, но в същото време не можем да си позволим някой друг да ги намери. Ще се наложи да ги унищожим.
Тя дълго време се канеше да каже нещо, докато накрая устата й намери думите.
— Няма да ги оставя. Те бъдат важни. Сдобила съм се с тях с огромни трудности. Някои съм търсила с години. Няма как да ги е белязал. Няма как да е знаел в какви трудни ситуации ще изпадна.
Зед я потупа по ръката.
— Ейди, Пазителят не би оставил на средата на пътеката костта, която е искал да намериш, за да те бележи с нея. По-скоро би те накарал да се бориш за нея, за да я цениш повече и да я държиш винаги близо до себе си.
Тя дръпна ръката си.
— Тогава значи може да е белязал и всичко друго! — Тя посочи с ръка. — Откъде си сигурен, че твоята кобила не ти е била подхвърлена от проклетник?
Зед я изгледа безстрастно.
— Сигурен съм, защото тя не е конят, който ми бе предложен. Взех друг, по мой избор.
От очите й закапаха едри сълзи.
— Моля те, Зед — прошепна тя, — те бъдат мои. Те бъдат начинът, по който да стигна до моя Пел!
— Аз ще ти помогна да изпратиш съобщението си до твоя Пел. Вече ти обещах да го направя. Но не бива да взимаш костите. Не това е начинът. Още не е дошъл моментът. Ще ти помогна, когато му дойде времето.
Тя пристъпи към него.
— Как?
Зед огледа съчувствено набръчканото й лице.
— Мога да извикам духовете на умрелите през воала за кратко време, да разговарям с тях. Не знам дали ще успея да извикам самия Пел, но поне ще му изпратя съобщение. Но, Ейди, трябва да ме чуеш, сега нямаме време за това. Ще го направим, след като бъде възстановен воалът.
Треперещите й пръсти се впиха в рамото му с надежда.
— Как? Как може да стане това?
— Може! Засега това е всичко, което мога да ти кажа!
— Кажи ми! — Пръстите й се забиха в ръката му. — Трябва да съм сигурна, че не ме лъжеш. Трябва да знам, че е възможно.
Той дълго премисля отговора си. Беше използвал магьосническата скала, която бе получил от баща си, за да призове духовете на родителите си. Но те му бяха казали, че не бива да ги вика, докато всичко това не свърши. В противен случай имало голям риск с преминаването си от отвъдния свят да разкъсат напълно воала. Да се използва скалата по този начин бе опасно дори в най-подходящото време. И той беше предупреден да не го прави, освен в изключително належащи случаи.
Винаги е рисковано да се викат духове. Човек никога не знае какво още би могло да се шмугне в този свят заедно с тях. И бездруго вече беше пълно със същества на мрака, които никой не бе канил в света на живите. Макар Ейди да бе чародейка, не би трябвало да познава тези функции на магьосническата скала. Това беше тайна, която, подобно на много други, магьосниците би трябвало да пазят само за себе си. Почувства на плещите си цялата тежест на тази отговорност.
— Ще трябва просто да ми повярваш, че е възможно. Дадох ти дума, че ще ти помогна, и наистина ще го направя, когато му дойде времето.
Пръстите й все още стискаха ръката му.
— Как може да стане? Сигурен ли си? Откъде би могъл да знаеш такива неща?
Той се изпъчи.
— Аз съм магьосник от Първия орден!
— Но напълно ли си сигурен, че ще стане?
— Ейди, просто трябва да ми повярваш. Никога не давам лесно обещания! Не мога да съм напълно сигурен, но вярвам, че ще стане. Сега обаче имаме друга задача. Трябва да използваме всичките си познания и да вложим всичките си сили, за да спрем Пазителя. Воалът трябва да бъде съшит отново! Може би е грешка да използвам онова, което знам и което мога, ако то застрашава живота на други хора. Възстановяването на воала изисква равновесие на силите, иначе всичко ще отиде в отвъдния свят. Възможно е онова, което ще направим, да разкъса напълно воала. Затова не бива да викаме духа на твоя Пел сега.
