Тя сложи ръка на рамото му и отметна една сива къдрица от лицето си.
— Прости ми, Зед. Разбира се, че си прав! Занимавах се с изучаване на точката на пресичането на световете през по-голямата част от живота си. Трябваше да се сетя сама, а не чакам да ми го кажеш. Прости ми!
Той се усмихна и я прегърна през раменете.
— Благодаря ти, че държиш на обещанията си. Това означава, че си човек на честта. Няма по-добър съюзник от човек, който държи на думата си — Тя хвърли поглед към разрушената си къща. — Само че… прекарах целия си живот да трупам тук тези неща, пазих ги толкова дълго. Хората, които ми ги даваха, разчитаха, че ще ги пазя.
Зед я поведе навън през руините.
— Доверили са ти се, защото са знаели, че ще използваш дарбата си, за да защитиш онези, които нямат твоята сила. Затова пророците пишат пророчествата си. Ти трябва да оправдаеш тяхното доверие.
Ейди кимна и отпусна тънката си ръка на гърба му, докато прекосяваха през руините.
— Зед, мисля, че липсват и други кости!
— Знам!
— Те са опасни!
— И това знам.
— Тогава какво ще правим?
— Струва ми се, че трябва да послушаме пророчеството. Има един начин да възстановим воала.
— Какъв е той, старче?
— Като помогнем на Ричард. Трябва да намерим начин да му помогнем, защото в пророчеството е казано, че само той може да възстанови воала.
Зад тях избухна огън, който погълна остатъците от къщата заедно с множеството кости в нея. Те не се обърнаха.
Двадесет и шеста глава
Кралица Сирила държеше главата си високо изправена. Не искаше да покаже, че грубите пръсти, които се впиваха в ръката й, й причиняват толкова силна болка. Не се съпротивляваше, докато вървяха надолу по мрачния коридор. Това би било израз на слабост и нямаше да помогне в случая. Искаше да върви сама, както винаги изпълнена с достойнство. Тя беше Кралицата на Галеа. Щеше да понесе всичко с гордо вдигната глава. Нямаше да им покаже, че се страхува. Нямаше никакво значение какво ще стане с нея. Онова, от което я болеше най-много, беше случилото се с народа на Галеа.
И мисълта за другото, което щеше да се случи.
Близо сто войници бяха избити пред очите й. Нима можеше да предположи, че ще ги нападнат точно тук, на неутрална земя! Това, че неколцина бяха успели да избягат, не я успокояваше особено. Те сигурно също са били хванати и избити впоследствие. Надяваше се, че между избягалите е и брат й — принц Харолд. Ако се е спасил, той сигурно е успял да намери начин да отмъсти за това ужасно клане.
Грубите пръсти, впити в ръцете й, я блъскаха надолу по осветения с факли коридор. В един миг не издържа и извика от болка, но веднага след това прехапа устни.
— Нима моите хора ви причиниха болка, милейди? — чу се зад гърба й подигравателен глас.
Тя не удостои принц Фирен с отговор.
Спряха и един от стражите се опита да отключи ръждивата ключалка. Когато резето най-накрая поддаде, по каменния коридор отекна остър метален звук. Тежката врата се отвори бавно и със скърцане. Грубите ръце я блъснаха по друг коридор. Чуваше шумоленето на копринените си дрехи и едновременно с това тропането на мъжки ботуши по каменния под. От време на време нагазваха в смрадлива застояла вода. Голите й рамене потреперваха от студ при допира с влажния въздух. Когато си даде сметка къде я водят, сърцето й заби тревожно. Молеше се на добрите духове поне да няма плъхове. Изпитваше ужас от дългите зъби, острите нокти и пронизващите черни очи. Като съвсем малка често сънуваше кошмари, свързани с плъхове, от които крещеше насън. Положи усилия да се успокои и да мисли за други неща. Сети се за странната жена, която наскоро бе поискала да се срещне насаме с нея. Сирила още не можеше да разбере защо се бе съгласила. Сега обаче й се искаше да бе обърнала повече внимание на настоятелните думи на младата жена. Как се казваше? Лейди някоя си. Един бърз поглед към покритите с воал коси беше достатъчен, за да разбере, че тя не е от нейния ранг. Лейди… Бивинвиър. Да, точно така! Лейди Бивинвиър. Лейди Бивинвиър от… някъде си. Не можеше да си спомни от къде. А и не беше толкова важно. По-важно беше онова, което й каза жената. „Напуснете Ейдиндрил, предупреди я тя, напуснете незабавно!“
Но Сирила не го направи. Да напусне по средата на зимата, преди Централният съвет на Средната земя да е изслушал исканията й и да е взел нужните мерки! Тя възнамеряваше да застави Съвета да изпълни дълга си и да спре незабавно престъпленията срещу нейната страна и народ. Градовете бяха разграбени, фермите подпалени, хората избити. Войските на Келтон се готвеха да нападнат всеки момент. Беше въпрос на дни, ако вече не бе станало. И за какво? Това си беше чист пладнешки обир. И то на съюзник? Нечувано нарушение на законите! Дълг на Съвета беше да защитава всички, без значение кой е нападателят. Неговата най-важна задача се състоеше в това да пази хората от чужди набези. Трябваше да се погрижи всички да се вдигнат в помощ на Галеа, да спрат агресията. Галеа не беше слаба страна, но войната с Д’Хара бе изчерпала силите й и тя все още не бе готова за следваща изнурителна война. Келтон си бе спестила усилието да се вдигне срещу Д’Хара и сега разполагаше със свежи сили. Галеа бе платила цената на съпротивата вместо Келтон.
Тя отново си спомни за лейди Бивинвиър, която дойде при нея предната нощ и й каза, че трябва да напусне незабавно страната. Съветът нямало да помогне на Галеа и ако Сирила останела, животът й щял да бъде изложен на голяма опасност. Това бе всичко, което й каза. Кралицата й благодари за загрижеността, но отговори, че няма да избяга от задълженията си към своя народ и ще настоява за помощ пред Съвета. Лейди Бивинвиър, потънала в сълзи, падна на колене, молейки я да се вслуша в думите й. Накрая призна, че е получила видение. Сирила се опита да я накара да й разкаже с подробности видението си, но жената се оправда, че било накъсано, че не си го спомняла в детайли. Но запомнила най-важното — че Кралицата трябва да напусне страната незабавно, иначе ще се случи нещо ужасно.
Макар Сирила да вярваше в силата на магията, много-много не се доверяваше на пророчества и видения. Според нея повечето предсказатели и гадатели бяха шарлатани, които се опитват с красноречие да напълнят кесията си. Тя гледаше да си няма работа с такива хора. Жената бе успяла да я трогне с привидната си искреност, макар Сирила да си даваше сметка, че поведението й би могло да бъде просто добре тренирана поза, целеща да изтръгне пари от нея. Струваше й се странно благосъстоятелна на вид жена като лейди Бивинвиър да се опитва да изкарва пари по такъв начин, но времената бяха трудни и Кралицата знаеше, че ничие богатство не е застраховано от загуба. В крайна сметка нали който иска да открадне злато и стока, ще отиде най-напред при заможния, а не при бедняка. Сирила познаваше доста хора, които се бяха трудили неуморно през целия си живот, а сега, по време на войната с Д’Хара, бяха загубили всичко. Може би и късата коса на лейди Бивинвиър бе резултат именно от такава загуба.
Тя благодари на жената, но й каза, че я чакат важни задачи, които не би могла да отложи. След това пъхна една жълтица в ръката й. В същия миг лейди Бивинвиър запрати монетата надалеч и избухна в плач. Това разтресе Сирила. Никой шарлатанин не би отказал злато. Освен ако, разбира се, не търси нещо друго. Тази жена или говореше истината, или работеше за Келтон и се опитваше да попречи на Сирила да извести Съвета за подготвяното нападение. Каквито и да бяха мотивите й, това нямаше да промени решението на Сирила. Още повече, че тя имаше влияние в Съвета. Галеа беше сред уважаваните страни в Средната земя, тъй като се бе борила храбро срещу войските на Д’Хара. След като Ейдиндрил падна, съветниците, които отказаха да положат клетва за обединението на техните страни с Д’Хара, бяха осъдени на смърт, а на техните места бяха сложени марионетки. Онези, които се съгласиха да сътрудничат на Д’Хара, запазиха местата си. Верният посланик на Галеа в Съвета беше екзекутиран. Как стана така, че войната свърши, това Сирила не можеше да си обясни; на войниците на Д’Хара бе съобщено, че Мрачният Рал е мъртъв и че всички военни действия са приключени. На трона се бил възкачил нов Господар Рал. Някои войскови части бяха отзовани, на други беше заповядано да помагат на хората от току-що завладените земи. Сирила
