Самата магия също си отива. Те имаха възможност да управляват, както Мрачният Рал с неговата магия, но се провалиха. Тяхното време, времето на магьосниците, изтече. Вече няма кой да защитава тези създания на мрака, а това означава, че ерата на магията свърши. Дойде времето на мъжете и в този свят вече няма място за старите, умиращи религии, които ти наричаш магии. Време е мъжете да заемат местата си като наследници на този свят. Императорският орден ще владее света. А ако не той, ще се появи друг, с друго име. Време е мъжете да управляват, а магията да умре!
Калан почувства внезапна празнота. Неочаквано по бузите й потекоха сълзи. Усещане за неудържима паника впи нокти в гърлото й.
— Чу ли това, Слагъл? — прошепна Калан. — Ти притежаваш магията, но онези, на които помагаш, ще те унищожат.
Той направи малко огнено кълбо с другата си ръка и пламъците заиграха по смръщеното му лице.
— Така и трябва да бъде! Магията — чиста или нечиста — е пътят на Пазителя към този свят. Щом помагам на изгасващата магия в различните й форми, значи също трябва да умра. По такъв начин ще помогна на народа си.
Ригс я погледна.
— Нашият народ трябва да види как умират последните въплъщения на тази религия. Ти си техният символ, последното същество, създадено от магията на магьосниците. След твоята смърт те ще гледат с надежда в бъдещето и ще насърчават унищожаването на всички останали огнища на нечистотии и перверзии, каквото е магията. Ние сме палешникът. Тази земя, заразена с магия, ще бъде освободена от отровата и ще може да храни отново нашия народ. Така най-накрая ще бъдем свободни от вашите догми, те повече няма да бъдат част от славата на бъдещия човек. — Той се изправи и отпи от чашата си. Гласът му отново стана груб. — След като свършим с теб, ще поставим Галеа на колене, както и всички останали земи. — Той удари чашата си в масата. — И докато пълната и всеобща победа не бъде наша — ще воюваме!
Обзе я гняв, който изтласка паниката и отчаянието й. Тя бавно поклати глава и улови погледа на генерала.
— В качеството си на Майка Изповедник, най-високия пост в Средната земя, ще задоволя желанието ви! — Тя се наклони напред и изсъска: — Нека да бъде война!
Юмрукът на Калан се насочи към магьосника. Беше дошла заради него, дишаше тежко, с болка, заради лудостта на тези мъже. Тя остави напиращата в гърдите й магия да се развихри, устремена към смъртта на магьосника.
Бе тук именно заради него. Нямаше право да се провали. Кървавата ярост крещеше в нея. Опита се да предизвика светкавиците. Нищо! Замръзна от ужас. Магията не действаше! В същия миг Ригс се хвърли към коня й. Тя опъна юздите. Силният боен кон бе готов за нападение. Изправи се на задните си крака. Едното му копито удари в лицето Ригс и го отхвърли назад. Конят стъпи с двата предни крака върху масата и тя се разхвърча на парчета. Мъжете отскочиха уплашени. Предните копита на Ник размазаха черепа на един от офицерите и натрошиха крака на друг. След малко повтори атаката си. Калан го пришпори с пети. Магьосникът се изправи на крака. Изненаданите мъже се разбягаха пред нея. Тя хвърли бърз поглед през рамо и видя, че магьосникът е вдигнал ръце нагоре. Огненото кълбо оживя в ръцете му и тръгна към нея. Бойният кон вървеше напред, без да се плаши от хора и огън. Калан чуваше свистенето на кълбото, което летеше към нея. Чуваше виковете на хората, които то докосваше по пътя си. Виждаше го как расте. Как се движи, криволичейки. Като пияния магьосник. Магьосническият огън се нуждае от здрава ръка, за да бъде управляван, но явно в това състояние Слагъл имаше сериозни затруднения с контрола на собственото си творение.
— Добри духове, — молеше се тя, — ако трябва да умра сега, моля ви, дайте ми малко време, за да направя онова, което трябва!
Ник летеше в галоп. Огненото кълбо продължаваше да я следва, палейки палатки и хора по пътя си. Ставаше все по-голямо и застрашително се приближаваше към нея. Копието, което държеше в ръка, изведнъж се оказа прекалено тежко за нея. Бе направено за по-силни мъже. Бойният кон продължаваше да тича, нищо не можеше да смути мощния му галоп — нито шумът, нито бъркотията, нито тичащите мъже, нито дори огненото кълбо. Ник разблъскваше всички по пътя си и продължаваше все напред. Копитата му удряха силно в снега. Калан подбираше внимателно пътя и лъкатушеше заради преследващото ги огнено кълбо. Слагъл се опитваше да го овладее, за да й попречи да се измъкне. Макар и да му беше трудно, разстоянието между бягащия кон с Калан и кълбото застрашително намаляваше. Тя знаеше добре, че не му е нужна голяма скорост, за да я настигне. В последния миг, когато свистенето бе буквално в ушите й, тя успя рязко да извърти коня си надясно. Във въздуха се разнесе мирис на изгоряла коса. Тя свърна наляво и продължи напред. Някъде зад нея огненото кълбо удари земята и се разпръсна. Ужасните предсмъртни викове на хора и животни разцепиха нощното небе. Дузина мъже, всичките в пламъци, тичаха в снега и се мъчеха да угасят огъня. Но той не се загасяше лесно, защото бе жив и преследва своята цел докрай. Виковете на тичащите горящи мъже изплашиха останалите, които нямаха представа какво се е случило. Мъжете крещяха от страх пред духовете, защото мислеха, че са се обърнали срещу тях. Те вадеха мечове и удряха по огнените фигури. Започна битка без никакъв повод. Във въздуха се разнесе миризмата на изгорена плът и на кръв.
Калан не обръщаше никакво внимание на виковете.
Магьосникът се олюля и падна на земята. След миг успя да се изправи с вдигнати във въздуха ръце. Във въздуха се изля огън. Макар наоколо да цареше пълен хаос, съзнанието на Калан беше съсредоточено в един-единствен обект — магьосника. Тя стисна копието, пъхайки края му под мишницата си. Стиснала зъби и напрягайки всички сили, вдигна тежкото оръжие над подскачащата глава на Ник, наведе се леко наляво, като същевременно полагаше усилие да не загуби равновесие. Ник, сякаш прочел мислите й, се насочи натам. Тя го пришпорваше да тича с всички сили, но въпреки всичко й се струваше, че последните метри изминаха за часове. Магьосникът тъкмо се опитваше да запрати ново огнено кълбо към нея, когато копието й се заби в гърдите му. От удара оръжието се раздроби на парчета. Тялото на магьосника едва не се раздели на две половини. Калан и конят полетяха през фонтан от кръв. Тя се наведе ниско над гривата на Ник и полетя с пълна сила напред. Сърцето й биеше със същата сила, с която копитата на коня удряха по снега.
Един от офицерите даваше нареждания на войниците си. Мъжете се метнаха по конете си. Калан чуваше виковете им зад гърба си. Един светкавичен поглед назад я убеди, че около трийсетина ездачи са по петите й. Встрани от офицерските палатки никой не знаеше какво става и гледайки галопиращите ездачи, повечето мъже мислеха, че това е просто част от пиянските забавления в лагера. Никой не се опита да я спре. Мъже, палатки, огньове, копия, забити в снега, коне, каруци… Всичко се размазваше пред очите й. Ник продължаваше да тича и нищо не бе в състояние да го смути. Втурна се през насъбраните мъже и във въздуха полетяха зарове и монети. Минаваше като вихър през въжетата на палатките, които падаха зад него, препречвайки пътя на преследвачите им. Коне и ездачи падаха на земята, уплашени войници се разбягваха настрани, за да не попаднат на пътя на разбеснелия се кон. Калан забеляза меч, закачен отстрани на една каруца, и когато минаха покрай нея, успя да го измъкне. Галопирайки покрай палатките, тя режеше въжетата с меча. Разсече задницата на един кон, който се изпречи на пътя й. Заслепен от болка, той започна да цвили ужасено и да се мята във всички посоки. Това изплаши останалите коне и те се втурнаха, като се блъскаха в прътите със закачените на тях фенери. Огънят бързо угасваше в снега. Мъже, спасили се от копитата на Ник, правеха опити да смъкнат Калан от седлото. Тя насочваше меча към гърдите им и продължаваше да лети напред. Дръжката на меча тръгна да се изплъзва от ръката й. Тя се наведе напред и го хвана точно когато Ник стигна до края на лагера. Преследвачите не бяха много близо, но приближаваха. Изведнъж Калан се оказа свободна, галопираща през снежното поле, далеч от лагера. Видя собствените си следи под бледата лунна светлина. Якият кон препускаше през снега все едно из сухо равно поле. Най-накрая стигна до дърветата и тя хвърли поглед през рамо. На не повече от три минути разстояние зад нея препускаха петдесетина мъже.
Тридесет и девета глава
— Сега върви бавно! — предупреди го тя, щом усети как едното му копито се подхлъзва. — Назад!
