трябва.
— Но ти не знаеше какво правим и защо. Ти мислеше само за нашата сигурност.
Калан чакаше, а капитанът мълчеше объркано още известно време.
— Добре! Аз ти… прощавам. Нали няма да се опиташ да го направиш отново!
Тя се изправи, пусна ръцете им и се усмихна тъжно.
— Надявам се това да е последният случай, когато нарушавате моя заповед!
Капитан Райан кимна енергично.
— Тъй вярно! — Той поклати глава. — Искам да кажа, не, няма, тоест… искам да кажа, че… Ще изпълняваме заповедите ти, Майко Изповедник.
— Разбирам какво искаш да кажеш, капитане. — Тя го погледна изморено. — Имаме много работа, преди да нападнем онези мъже!
— Ние ли! — извика Чандален. — Нали се разбрахме да ги научим на някои неща и след това „ние“ да тръгваме за Ейдиндрил. Не можем да участваме в тази битка. Ти вече направи достатъчно. Трябва…
Калан го прекъсна.
— Трябва да говоря с вас тримата. Извикай Тосидин. Капитане, моля те, събери хората си, включително и стражите. Искам да говоря на всички. Моля те, чакай ме при хората си. Ще бъда кратка. Моля те също така да ми осигуриш една палатка. Нужни са ми няколко часа сън, докато се приготвите за път.
Тя се отдалечи заедно с Чандален на достатъчно разстояние, за да не могат другите да ги чуват, а Приндин отиде да извика Тосидин. Когато всички бяха налице, тя се обърна към тях. Чандален гледаше изпод вежди, лицата на братята не показваха никакви чувства.
— Народът на Калните — започна тя с мек глас — притежава магията.
— Не е вярно — възрази Чандален.
— Напротив, вярно е. Вие не я възприемате като магия, защото сте се родили с нея и не знаете какво е тя да не е у вас. Не знаете как е при другите хора, как те живеят. Калните могат да разговарят с духовете на предците си. Могат да го правят именно защото притежават магията. Вие мислите, че това е нормално. Но всъщност за другите народи не е. Правите го благодарение на магия. Магията не е странна и могъща сила. Тя просто е начинът, по който живеят някои хора и същества.
— И другите хора биха могли да говорят с предците си, ако поискат — каза Чандален.
— Наистина, някои могат да го правят, но повечето — не. За тях тези разговори с мъртвите са магия. Магия, която ги плаши. Ние с вас знаем, че няма от какво да се страхуваме. Но никога няма да успееш да убедиш другите хора, че това, което прави вашият народ, е добро. Никой няма да ви повярва. Хората си мислят, че да говориш с мъртвите е лошо.
— Но духовете на нашите предци ни помагат — каза Приндин. — Те никога не са навредили на никого, само помагат.
Калан сложи ръка на рамото му и се вгледа в разтревожените му очи.
— Знам, затова искам никой да не ви се бърка и да живеете така, както искате. Има и други народи, които разговарят с предците си, така както го правите вие, и те също притежават магия. Има такива народи или други създания, чиято магия е различна от вашата, но също е важна за тях. — Калан ги изгледа един по един. — Разбирате ли?
— Да, Майко Изповедник! — каза Тосидин.
Приндин кимна в знак на съгласие. Чандален измърмори нещо и скръсти ръце.
— Не е толкова важно да повярвате, че това, което правите, е магия. Важното е да разберете, че другите вярват, че вашата магия и онова, което правите, е опасно и лошо. Че ви мислят за зли, защото разговаряте с мъртвите. — Калан посочи към лагера на Императорския орден. — Мъжете, които преследваме, които избиха хората в града, са привърженици на една идея. Те искат да управляват народите в Средната земя. Няма да се спрат пред нищо, докато не подчинят всички на своето управление.
— Защо им е да управляват народа на Калните? — попита Приндин. — Ние не притежаваме нищо, което биха пожелали. Имаме само земята си.
Чандален отпусна ръце и заговори.
— Те се страхуват от магията и искат да ни накарат да спрем да разговаряме с духовете на предците си.
Калан го стисна за рамото.
— Точно така. За тях е свещен дълг пред духовете, които почитат, да избият всички ви. Те смятат, че тяхната мисия е да унищожат всичко, свързано с магията, защото мислят, че магията е символ на злото. Те вярват, че вие притежавате магия. — Тя срещна погледа на Чандален. — И ако не бъдат избити до крак, както Джакопо, рано или късно ще дойдат, за да унищожат народа на Калните, точно както унищожиха Ебинисия.
Тримата мъже бяха забили погледи в земята и слушаха внимателно. Калан говореше бавно, за да е сигурна, че думите стигат до тях. Накрая Чандален заговори.
— Те ще избият и други народи, които не искат чужденци, а искат да си живеят сами като народа на Калните.
— Ще го направят! Аз говорих с мъже от тяхната армия. Те всички са като обезумели. Говорят като посетени от злите духове, като Бантак или Джакопо. Не се вслушват в здравия разум. Мислят, че вие се подчинявате на зли духове. Те ще изпълнят обещанието си. Вие видяхте разрушения град и армията, която са разбили. Заплахите им не са празни приказки. Трябва да стигна до Ейдиндрил, за да се опитам да събера армия, която да се изправи срещу тези мъже. Съветниците бе трябвало вече да са се заели с това, но въпреки това трябва да отида, за да съм сигурна, че в Ейдиндрил са си дали сметка за огромната заплаха. За да съм сигурна, че всички в Средната земя са готови да се включат в борбата срещу общия враг. В същото време знам, че в момента не разполагаме с други войски освен тези момчета. Още градове ще бъдат унищожени, преди да сме извикали помощ. Нещо по-лошо — заплахата, която онези мъже си мислят, че е надвиснала над Средната земя, ще убеди много други да се присъединят към армията им. За някои честта не е толкова важна и те с готовност биха се присъединили към онези, които си мислят, че ще победят. Така броят им ще продължава да нараства. Преди Ейдиндрил да може да изпрати войски, които да открият и победят тези мъже, мнозина ще умрат. Трябва да убедим тези момчета да започнат борбата веднага, преди да са загинали още много невинни хора. Те доброволно са станали войници, също като вас, за да защитават своя народ и всички народи в Средната земя. Трябва да им помогнем. Не можем да оставим армията от злодеи да се изплъзне и да кръстосва Средната земя, да убива и унищожава и, още по-страшно, да продължава да се разраства. Трябва да започнем битката заедно с тези момчета, да им помогнем, да им покажем как трябва да се бият, за да можем по-късно да ги оставим да продължат сами. Длъжни сме да застанем начело в първата им битка, да ги накараме да ни повярват, преди да продължим към Ейдиндрил.
Чандален я погледна.
— Ще можеш ли да извикаш на помощ светкавиците?
— Не — прошепна Калан. — Опитах тази нощ, но нищо не стана. Не знам как да ви го обясня. Мисля, че се получи така, защото първия път призовах силата на магията си заради Ричард. Сега тя не иска да се задейства, освен ако не става въпрос за него. Много съжалявам.
Чандален отпусна ръце.
— Но тогава как си могла да избиеш толкова много хора?
Калан го потупа по ръката, там, където държеше костения нож от дядо си.
— По същия начин, по който твоят дядо е посъветвал да действа баща ти. А баща ти после го предал на теб. Не направих онова, което те очакваха. Не се бих по техните правила.
Двамата братя се наведоха, за да не изпуснат нито звук.
— Те обичат да пият и когато са пияни, не могат да мислят много добре, стават мудни.
Тосидин посочи назад с пръст.
— Да пият през нощта. Имат каруца с пиене между продоволствията си. Но тази нощ ние не им позволихме да го направят. Някои се ядосаха. Казаха, че било тяхно право.
Калан поклати глава.
— Тези момчета смятат, че трябва да тръгнат направо срещу врага си, който ги превъзхожда значително, и да се бият, докато умрат. Ние трябва да им помогнем. Трябва да ги научим какво всъщност да
